България: Всички градове
 Share
The version of the browser you are using is no longer supported. Please upgrade to a supported browser.Dismiss

View only
 
 
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ
1
ОбластОбщинаНаселено мястоАдрес
Пощенски код
Уеб сайтЕ-mailЕ-mail 2ОтговорКоментар
Дата(Интернет)
Коментар(интернет)
2
БлагоевградБанскогр. Банскор.Банско пл."Н.Вапцаров"№12770http://www.bansko.bgobabansko@dir.bg5 октомври 1912
При избухването на Балканската война в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Георги Занков, Михаил Чаков, Пейо Яворов,Стефан Чавдаров, Лазар Колчагов и др.[6] Два дена по-късно войводата Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България с думите „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“.[7][8][9] Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата.
5.10.
Обявен с решение на Общинския съвет от 1992 г. Отбелязва се в деня на обявяването на война през 1912 г. от България, Гърция, Сърбия и Черна гора на Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринско, останало по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Турция - начало на Балканската война (1912-1913). На тази дата градът е освободен от османско иго от четите на Христо Чернопеев и още девет воеводи, а поетът-четник Пейо Яворов провъзгласява свободата от амвона на катедралния храм "Света Троица".
3
БлагоевградБелицагр. Белицагр.Белица ул."Георги Андрейчин"№152780http://belitsa.acstre.comobelica@abv.bg
първа събота на м. септември
Природа, история и реалност, минало и настояще събира на едно място хората от община Белица и региона в празника на Община Белица с мото : „С любов и вяра в общите ценности” Празникът стартира през 2017 г. по идея на кметът на община Белица и е свързан с 48 годишнината на град Белица, когато на 29 август 1969 г. с решение на Народното събрание, обнародвано в Държавен вестник брой 68, Указ 828, на основание чл. 35.19 от Конституцията на Народна Република България и чл.6 от Закона за народните съвети Белица е обявена за град. По идея на кмета и общинското ръководство, се взема решение празникът да се провежда всяка първа събота на м. септември и да се посвещава на годишнината от обявяване на Белица за град. Целта на празника е да съхрани и популяризира българската природа, фолклор и народни традиции – извор на непреходната сила на българския корен и дух, носещи посланията на любовта и вярата в общочовешките ценности и националната ни култура. Да представи и популяризира модела на мирно съжителство на етнически и религиозно разнообразни общности, който да се мултиплицира на национално и световно ниво. Стимулиране на туризма, като икономическа дейност в която основно място заемат хората. Да допринесе за увеличаване на посещаемостта и успешното развитие на целогодишен туризъм в община Белица. Специален акцент на празника е създаване на условия за развитие на туризма, за реализиране на хората в разнообразните туристически услуги. Затова на специално подготвени щандове, всеки един производител на земеделска продукция, на млечни продукти , събирачи на билки и гъби, производители на сладка от горски плодове, пчелен и билков мед , местни занаятчии ще има възможност да изложат своите продукти придобити и произведени в екологична среда. Няма как да не привлекат вниманието на гостите в празника известният, сладък и здравословен белички кромид – лук, както и разнообразните видове, току що набран сух боб /фасул/ от най-малкия до най-едрия, изложени на специални щандове по главната улица на гр. Белица. През целия празничен ден до късно вечерта на открита сцена в центъра на града, жителите на общината и гостите, имат възможност да съпреживеят и участват в забавна културно - развлекателна програма. Да се насладят на феерия от багри, музика, песни и танци от Пирин, Рила и Родопа планина и от цяла България. Млади момичета за първи път ще имат възможност да затъкат в беличкия разбой /стан/, ще бродират и плетат на открито, ще се учат да точат тесто за баница, ще точат юфка, ще валят траань /трахана/. Млади моми и ергени, с песни и закачки ще се люлеят на „врътка” типичен за село Бабяк , който и до днес се прави на Гергьовден. На богата „Пъстра трапеза” майсторките кулинари от общината представят местни традиционни специалитети на „Пъстра трапеза“ от които всеки има възможност да опитат. Футболни отбори разиграват двудневен футболен турнир на стадиона в града. През 2018 г. общинското ръководство предвижда включването и на други спортове. Специална туристическа програма с туристически маршрути „Приятели на Белица” е организирана за гостите на празника до природни и исторически забележителности в туристическа дестинация - Белица.
4
БлагоевградБлагоевградгр. Благоевградпл."Георги Измирлиев-Македончето"№12700http://www.blgmun.comblg@blgmun.com24.05
Празникът на града е обявен с решение на общинския съвет от май 1992 г. и се възстановява традиционният на този ден Горноджумайски събор.
5
БлагоевградГоце Делчевгр. Гоце Делчевгр.Гоце Делчев, ул.Царица Йоанна 22900http://www.gotsedelchev.bgoba@gocenet.net17.10.
На този ден през 1912 г. гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев) е освободен от османско иго. Чества се с решение на Общинския съвет от 1992 г.
6
БлагоевградГърменс. Гърменс. Гърмен, обл. Благоевград2960http://www.garmen.bgoba_garmen@abv.bg
7
БлагоевградКреснагр. Креснагр.Кресна ул."Македония"№962840http://kresna-bg.com/obshtina_kresna@abv.bgobstina_kresna@abv.bg19 октомври
Изпратен PDF с информация за града и кога е станал такъв + че градът изповядва източнопровославие. През 1941 в Кресна е построена църквата "Свети Иван Рилски". Именнто за това на 19 Октомври всяка година се провежда презникът на общината, когато православната църква чества празника на свети Иван Рилски, който се счита за покровител и пазител на града и населението.
8
БлагоевградПетричгр. Петричгр.Петрич ул."Цар Борис III" №242850http://www.petrich.bg
oa_petrich@mbox.contact.bg
06.05
Решението Гергьовден да бъде и празник на града е обявено от кметската управа на 15 април 1994 г.
9
БлагоевградРазлоггр. РазлогРазлогул."Стефан Стамболов" №12760http://www.razlog.bgob_razlog@bcmesta.bg11 октомври
(От 2018) На 11 октомври, вместо на 24 октомври, ще е празникът на град Разлог. Това реши ОбС-гр. Разлог на свое редовно заседание. Причината за промяната на датата е, че така бленуваната и дългочакана свобода град Разлог получава именно на тази дата през 1912 г. Сведения за това има и в историческата книга „Разлог-история, традиции и памет“. Още на 12 октомври 1912 година-вторият свободен ден, е издадена заповед, подписана от назначения за комендант на Мехомия подп. Илия Петков Раев, командир на трета дружина от 27-ми Чепински полк за определяне на временен общински съвет, с председател Владислав Каназирев и членове: Максим Кипрев, Никола Спасов, Георги Кондев и Петко Тумбев. Освобождението на град Разлог, след тежките години на непрестанна борба срещу потисника става на 11 октомври 1912г. Сутринта рано турската войскова част се изнася от града и по пладне на парад в града влиза българската войска, а именно 27-ми Чепински полк. ////// През 1992 г. Общински съвет - гр. Разлог взима решение Празникът на гр.Разлог да се отбелязва на 24 октомври.До колкото ми е известно причините са това решение са били селскостопански, т.е. да се прибере реколтата.
24.10.
За Разлог, всяка година, денят 24 октомври е празник. На тази дата, по време на Балканската война от 1912 година, градът е освободен от османска власт от Родопския отряд под командването на генерал Стилян Ковачев и преминава в пределите на България. Хронология на събитията: “На 5 октомври 1912 год. с барабан се съобщи по улиците на Дупница обявяването на война на Турция. Отслужи се молебен в двора на новата черква „Св.Георги” при стечението на много хора. Свещеникът произнесе прочувствено слово за освобождението на брата роб. Чуваха се оръдейни гърмежи към границата.” ОСВОБОЖДЕНИЕТО на гр. Разлог /тогава Мехомия – до 1925 г./ от турско става на 11 октомври /нов стил – 24./ То е резултат от действията на българската армия в избухналата на 5 октомври Балканска война. В Разложката котловина действа дясното крило на Родопския отряд под командването на ген. Стилиян Ковачев. По предварителния план атаката на гр. Мехомия е предвидена за 9 октомври, но настъплението се забавя заради проблеми с координацията. На този ден се провежда най-важното в Разложко сражение край с. Елешница с пристигащото от Неврокоп подкрепление /войска и башибозук/. Българската армия успява да спре противника, да го разбие и разпръсне обратно. “Стигнахме билото на Рила планина през нощта. Пожари светеха по Родопите-Бабяк, а по насам в десно се чуваше стрелба. Разбрахме, че нашите са минали границата и са навътре в околията. В Драглища ни казаха, че войската е в Годлево. Отидохме и на южния край на селото намерихме българска войска. Стрелбата се водеше в с.Бачево. “ “Видех един войник куца-стъпалото на крака му, обут в навуща, разпрано от войнижки нож в тъмното. Казваха му да отиде в лазарета за превръзка и лекуване, той не желае-иска да върви с другарите си. Духът тогаз беше такъв...” Без да знаят за забавянето, партизанските формирования /групирани в с. Банско/ на същия ден атакуват града, но са отблъснати от многократно превишаващия ги по брой и окопал се противник. Пада убит войводата Лазар Топалов от разложкото с. Белица. Той е единствената непосредствена жертва за освобождението на града ни. Все пак атаката изиграва своята роля във военните действия, защото не позволява на турските части в Мехомия да се притекат на помощ на своите в боя при с. Елешница същия ден. На следващия ден от м. Полето към града се задава военна колона, но се оказва, че е турски батальон от сражението при Елешница, който до вечерта се разполага в обкръжение на града от север по хълма Голак. Българските части са задържани от неочаквано ожесточена съпротива на местните мюсюлмани в с. Баня. Българските първенци са задържани в конака като заложници. Градът замръква в страх и напрегнато очакване. “На другия ден сутринта дружината се построи при Караивановите хармани и плевни с фронт към Бачево. Командирът на дружината подп.Йорданов застана пред войниците и в неколко думи каза: „Вчера ние бехме излъгани, подмамени, днес требва на нож да изтриеме тези кучета и да освободим Бачево”. От селото и от казармата зад него се стреляше, а също и от Голак, където имаше окопи за отбрана на Мехомия.” „Отидохме в казармата на баира до селото-тя напусната-и влезохме в селото, стрелбата беше окончателно спрела-селото Бачево освободено. Навлезли бяха откъм изток войници и други като нас, които са вървели след войската. Турците, войници и мъже от селото, избегнали в последния момент към Мехомия.” За щастие сутринта на 11 октомври градът осъмва опразнен от турските войскови части. Под прикритието на нощта те се оттеглили без бой през Пирин. По спомените на Славчо Даскалов към 9 часа от Чучката на хълма Голак с изстрели във въздуха се спуска по пътеката към църквата „Свети Георги” цивилен човек с пушка /четникът Никола Чапкънов от Горна Джумая/, започва да бие камбаната, пак стреля във въздуха, минава от Вароше през Сръбо и Крапата махала към конака в центъра, където нахълтва „на нож”. Към 11 часа от м. Полето пристига дружина от 27-ми пех. Чепински полк /предна охрана/, която има задача да предотврати евентуална съпротива на мюсюлманското население или саморазправа с тях. Българската артилерия с няколко изстрела поразява отбранителната кула в центъра пак с такава цел. Към 16 часа следобед пристига и основната част на 27-ми пех. Чепински полк с духова музика начело и започва истински празник за българите. “11.октомври 1912. Върволица от хора потегли през Ушите към Мехомия, накичили пушки с цветя или зеленина. Минахме през Вароша в колона по един към конака-центъра. Всеобща радост. Подир обед се съобщи да отидеме при турските гробища, източния край на града под Голак да посрещаме войската. Събра се много народ. Навлизаше 2 пех. Чепински полк в строй, в крак, със знаме и музика, а народа викаше „ура”. Следва полска артилерия и обоз. Неописуемо настроение.” От 1992 г. с решение на Общински съвет – Разлог тази дата /24 октомври по нов стил/ е обявена за празник на град Разлог.
10
БлагоевградСанданскигр. Санданскигр.Сандански бул. "Свобода " 142800http://www.sandanskibg.comoba_sandanski@abv.bg
k.kotev@sandanskibg.com
първия четвъртък след великден
https://www.facebook.com/notes/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4/420714061624326/ -> “УТРЕ ВЕЛИКДЕН” ИЛИ ЗАЩО ЧЕСТВАМЕ ПРАЗНИКА НА ГРАД САНДАНСКИ НА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН СЛЕД ВЕЛИКДЕН -> Историята води своето своето начало от 19 век. По това време на територията на нашия град живял Исмаил Бей, който решил да забрани честването на Великден. В така създалата се обстановка, всички християни се събирали на Манастирчето ( дн. „Св. Св. Козма и Дамян”), което било единственото останало неразрушено християнско средище. Християните умолявали Исмаил Бей да им позволи да честват Великден, но в това свое си решение той бил непреклонен. Дори неговата майка се опитала да го разубеди, но без резултат. Било му напомняно от хората, че всеки който върши подобни деяния, накрая го застига Божие възмездие. Въпреки всичко това, Исмаил Бей оставал непреклонен. За да предотврати и най-малките опити за събиране на християните при Манастирчето, той наел охрана, която да пази мястото през цялото време. Историята разказва, че на Светли Вторник се случило река Санданска Бистрица да прелее. Прииждайки, тя помела цялото имущество на бея, което се намирало по нейното поречие. Майката на Исмаил Бей му напомнила, че това е Божие знамение, опитвайки се за пореден път да откаже сина си от забраната му за честването на Великден от християните. Най-накрая Исмаил Бей решил да се откаже от първоначалното си намерение, разрешавайки на християните да честват Великден. Идеята за това се случила в срядата след Великден (Светла Сряда), като на другият ден - Светли Четвъртък бил обявен за деня, в който християните да честват Великден официално. До ден днешен хората в гр. Сандански наричат този ден – „Утре Великден”. Бележка: Историята води началото си от много години назад във времето, като за нея свидетелства Отец Ангел Столинчев. Специални благодарности към Отец Йордан Аврамов - председател на Катедралния храм в Сандански - "Св. Вмчк Георги Победоносец" за това, че ни я разказа и припомни.
първия четвъртък след великден
https://www.facebook.com/notes/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4/420714061624326/
11
БлагоевградСатовчас. Сатовчас.Сатовча ул."Тодор Шопов"№372950http://www.satovcha.bgsatovchabl@abv.bg
12
БлагоевградСимитлигр. Симитлигр.Симитли ул."Христо Ботев" №272730http://simitli.bgsimitly@mail.bg8 септември
Здравейте, празникът на град Симитли е и празник на църквата Рождество на Пресвета Богородица, която е построена през 1923г. Третият по големина християнски празник е празник и на нашия град, тъй като Пресвета Богородица се смята за закрилниця на град Симитли.
08.09
Чества се на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. С указ 828 на 5-ото Народно събрание от 27 август 1969 г. Симитли е обявен за град.
13
БлагоевградСтрумянис. Струмянис.Струмяни обл.Благоевград,пл."7-ми април" №12825http://www.strumyani.org
strumyani_oba@yahoo.com
07.04
14
БлагоевградХаджидимовогр. Хаджидимовогр.Хаджидимово пл."Димо Хаджидимов"№462933http://www.hadzhidimovo.com
obchtina_hadjidimovo@mail.bg
15
БлагоевградЯкорудагр. Якорудагр.Якоруда ул."Васил Левски"№12790http://yakoruda.gateway.bg/oba_yda@abv.bg4.09/6.05
Град Якоруда чества своят официален празник на 4 Септември - датата, на която през 1964 село Якоруда е обявено за град./Чества се на Гергьовден. Св. Георги се почита като покровител на града.
16
БургасАйтосгр. Айтосул. "Цар Освободител" 3; Айтос8500http://www.aytos.bgaetos5@abv.bg26.10.
Отбелязва се на църковния празник св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден).
17
БургасБургасгр. БургасБургас, ул. "Александровска" 268000http://www.burgas.bgobshtina@burgas.bg6.12
6 декември е официален празник на Бургас- един от най-красивите Български градове, разположен на Черно море. Датата съвпада с честването на Свети Никола (Никулден) - светеца на рибарите.
18
БургасСредецгр. СредецСредец пл.България 88300http://www.sredets.bginfo@sredets.bg23.09
Регион: Гр. Средец, Област Бургас Организатори: Община Средец НЧ „Пробуда”, Исторически музей – Средец Контакти: 05551/ 7708
19
БургасКаменогр. Каменоул. "Освобождение" 1018120http://www.kameno.bgobshtina@kameno.bg6-ти май
6-ти май – Гергьовден е обявен за празник на град Камено с решение на Общински съвет Камено на заседание, проведено на 28.04.2016 година. Мотивите за приемане на това решение са следните: Масова практика в страната е за празник на града да се определя храмовия празник на съответното населено място. Църквата в град Камено има за патрон „Свети Георги Победоносец” и този ден от години неофициално се чества като празник за града, като се отбелязва с поредица от празнични събития – тържествен водосвет, литургия и др. В подкрепа на това е и молбата от Църковното настоятелство при храм ”Св. вмчк. Георги Победоносец” гр. Камено. Същевременно, Свети Георги се счита за покровител на земеделците, а земеделието е един от най-значимите отрасли в икономиката на общината и в частност на гр. Камено. Следва да се вземе предвид и широката обществена подкрепа, която получи предложението, след проведено допитване до гражданите на Камено. Освен горепосоченото, всички материали, свързани с приемането на горепосоченото решение са публикувани на сайта на общината, както следва: http://www.kameno.bg/bg/articles/300-ДОКЛАДНИ%20ЗАПИСКИ%20В%20ПЪЛНИЯ%20ИМ%20ТЕКСТ,%20КОИТО%20ЩЕ%20БЪДАТ%20РАЗГЛЕДАНИ%20НА%20ОСМОТО%20ЗАСЕДАНИЕ%20НА%20ОБЩИНСКИ%20СЪВЕТ%20КАМЕНО%20-%2028.04.2016г http://www.kameno.bg/bg/articles/292-Решения%202016%20година Допълнителна информация, както и копия на документи, можете да получите от Общински съвет Камено.
06.09
Чества се с решение на Общинския съвет от 25 май 1999 г. в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885). Отбелязва се по повод обявяването на селището за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г.
20
БургасКарнобатгр. КарнобатКарнобат, бул. "България"128400http://karnobat.acstre.com/karnobat@mail.bg26 септември
Празникът на град Карнобат е на 26 септември. На този ден се чества и празника на църквата "Св. Йоан Богослов". На тази дата е рождението на светеца. През 1877 г. при опожаряването на старата Църква с цялото обзавеждане, единствено иконата на Св. Йоан Богослов е останала за чудо неповредена и запазена до ден днешен. От тогава се счита, че светецът закриля града ни. В мотивите към докладната записка от 30.06.1999 г., когато е определена тази дата за празник на града се казва: "Надяваме се, че изборът на 26 септември за празник на град Карнобат би довело до едно християнско осмисляне на празника и за обединение на гражданите около християнските ценности и добродетели, които са особено необходими в настоящия момент за обществото ни. Надяваме се, че гражданската и църковната власт заедно биха допринесли за достойното отбелязване на празника на града, какъвто той отдавна заслужава да има." Направено е и допитване до гражданите чрез социологическо проучване и чрез медиите, както и дискусия с експерти от градския исторически музей. Предложени са били две дати - 26 септември и 14 септември - Кръстовден, когото се е провеждал традиционния есенен панаир. В хода на заседанието е възприета датата 26 септември - Ден на Св. Йоан Богослов. Решението е взето на тридесет и петото заседание на Общински съвет - Карнобат, проведено на 30 юни 1999 г. За първи път празникът е честван през 2000 година.
26.09
Отбелязва се в деня на празника на храма "Свети Йоан Богослов" с Решение 35 на Общинския съвет от 30 юни 1999 г.
21
БургасМалко Търново
гр. Малко Търново
ул. "Малкотърновска комуна" 38162http://www.malkotarnovo.orginfo@malkotarnovo.orgmt_kmet@mail.bg25 октомври
Празникът на град Малко Търново е на 25 октомври - Освобождението на гр. Малко Търново и Странджанския регион от османско владичество. На тази дата през 1913 г. се подписва "Акт" от турска и българска страна за присъединяване на Малко Търново и Малкотърновския край към пределите на Отечеството ни – тогава Царство България. От 1992 година се организират Летни културни празници на град Малко Търново. Провеждат се непосредствено след Националния възпоменателен събор, посветен на Илинденско-Преображенското въстание в историческа местност Петрова нива. Тази година празниците ще се проведат от 23 до 26 август. В програмата са включени различни културни изяви.
25.10
http://www.malkotarnovo.org/new/index.php/2013-11-01-12-47-32 -> Признание за Странджанския край, за района на Малко Търново, за града и неговите околности, принадлежащо на писателя, публициста и общественик Петко Росен. Прави го непосредствено след освобождението на района 1913г. в един от пътеписите си, посветен на прелестите на планината и град Малко Търново. За това и днес, толкова години от паметния ден - 25 октомври 1913г., когато по тези земи е възстановена държавността на Отечеството ни, ние не искаме да бъде забравена историята , написана чрез достойните дела на предците ни. Отбелязвайки 25 октомври като ден на възстановената българска държавност през 1913г. в Малко Търново и Малкотърновския край, това по своему е едно "завръщане към Странджа", за да проверим себе си -доколко познаваме и оценяваме историческата си съдба. И ако тя има нещо много достойно за начало, то това са имената на първостроителите на новата власт, след подписания през месец октомври 1913 "Акт" от турска и българска страна за присъединяване на Малко Търново и Малкотърновския край към пределите на Царство България. За това нека в този ден да си спомним имената на първите: Васил Ненчов, Тодор Милков, Иван Дяков, Иван Берберов, Райко Петров, Георги Мешков, Иван Стамболиев, Жельо Бурилков; на свещениците: поп Сава Шаренков, отец Изидор, отец Иван Гаруфалов. Има историческа памет, пред която сме длъжни да снемем всякакви съображения и пристрастия в името на обичта към Отечеството, което започва от тук - планината на древните траки, от прогласа в песента комитска: "Веднъж българско да стане, български съдия да съди..." из статията "Най - българския край" на Георги Цъгов /в. Странджа бр. 61-62 м. септември/
22
БургасЦаревогр. Царевогр. Царево, ул. "Хан Аспарух" 368260http://tzarevo.nettsarevo@dir.bg6.12
Обявен е с Решение 14 от 28 ноември 2011 г. на Общинския съвет. От 1993 до 2010 г. се отбелязва в деня на църковния празник Свети Дух. На 6 декември 2011 г. за първи път се чества на църковния празник на Св. Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден).
23
БургасНесебъргр. Несебъргр. Несебър, обл. Бургас ул. "Еделвайс" № 108230http://nessebarinfo.comcontacts@nesebar.bgnsn2012@abv.bg15 август
Празникът на нашия град не случайно съвпада с църковния празник Успение Богородично. Свързан е с „благодатта на Божията Майка” – закрилница на града през вековете. Денят е 15 август, а по стар стил 28 август. Доказателство за това са многото църкви посветени на Богородица: Богородица Панамомос / Пречиста Дева, Богородица – животворящ извор/ Св. Стефан, Богородица със златния жезъл, Богородица Влахернска, Успение Богородично, манастира Агиосоритиса. Доказателство представляват и многото икони на Богородица, свързани с важни исторически събития, а сред тях е и чудотворната икона Богородица Мегарска. С нея са свързани и легенди. Местното население е съхранило скъпи спомени за този празник, който събирал не само жителите на града но и много гости от крайбрежните градове. Днес ние продължаваме тази традиция. Г-н Маринов, Това е моя кратък отговор. Подробна информация можете да намерите в Златната книга на Несебър.
15.08
Отбелязва се в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с решение на Общинския съвет от 4 август 1992 г.Честванията са под мотото „XII века с името Несебър”.
24
БургасПомориегр. ПомориеПоморие Ул. Солна N.58200http://pomorie.bg/mayor@pomorie.org06.05
Отбелязва се от 1991 г. в деня на църковния празник Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). През 1856 г. е изграден манастир, посветен на Свети Георги, когото жителите на града почитат като покровител на града. Празникът е съпътстван с 3-дневен панаир, който през 2015 г. ще се състои на 4 и 5 май.
25
БургасРуенс. Руенул. "Първи Май" 188540http://obstinaruen.comobstina_ruen@mail.bg
26
БургасСозополгр. Созополгр. Созопол пл."Хан Крум" № 28130http://www.sozopol.bg/obshtina@sozopol.bg17.07
Възобновява се със заповед на кмета на града от юли 1992 г. Чества се на Света Великомъченица Марина - закрилница на района. Древното име на Созопол е Аполония. Името произлиза от бог Аполон, затова и днес името ежегодните празници на изкуствата, провеждани в града в началото на септември от 1984 г. се наричат - Аполония.
27
БургасСунгурларегр. Сунгурлареул."Г.Димитров"№108470http://www.sungurlare.orgkmetsungurlare@abv.bg
4 септември, първата събота на м.септември
Отбелязва се първата събота на м.септември. На 4.09.1974г. Сунгурларе е обявен за град с Указ № 1942 на Държаврия съвет на Народна република България публикуван в Държавен вестник брой 72 от 17.09.1974г. Тази пролет ще организираме мащабно допитване до жителите на града, празникът да се отбелязва заедно с храмовия празник 8 ноември „Св. Арх.Михаил“!
28
БургасПриморскогр. Приморскогр.Приморскоул."Трети март" №568180http://www.primorsko.bg
obschtina_primorsko@mail.bg
29
ВарнаАвренс. Аврен
с.Аврен, Община Аврен,Варненска област, ул. "Тодор Ноев" № 8
9135http://www.avren.bgavren_kmet@abv.bg
30
ВарнаАксаковогр. Аксаковогр.Аксаково ул."Г.Петлешев" №58 б9154http://www.aksakovo.netaksakovo@mail.orbitel.bg
31
ВарнаБелославгр. Белославул."Цар Симеон Велики" 239178http://www.beloslav.orgobstinabeloslav@abv.bg26 октомври
Според исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже. По време на руско-турската освободителна война в с.Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна ,Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878г., турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с.Гебедже, турската власт престава да съществува. На 17 август 1878г. към тях се присъединил и трети батальон, като по този начин за Гебедже дошло освобождението. На 18 август 1878г. Белевският полк заминава за Варна, като преди заминаването си поставят голям черен дървен кръст на „Бели баир“ /местността „Чуката“/ с височина 2.5 м. над земята. През 1882г. с.Гебедже е преименувано с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 г.Наречено е Белево на името на руския Белевски полк. От 1 юли 1940г. с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. селището се нарича Белослав, а с указ на Държавният съвет от 1981г. село Белослав е обявен за град. От 1979г. Белослав е център на общината. Празникът на града се чества на 26 октомври /Димитровден/ и е свързна с името на първата българска църква в селото, построена през 1865 г. "Св. Димитър Солунски".
32
ВарнаБялагр. Бяла
ул."Андрей Премянов" 29 гр.Бяла, Община Бяла, Област Варна
9101http://www.byala.orgbyala_mayor@abv.bgpr@byala.org5 септември
Официалният празник на град Бяла се празнува всяка година на 5 септември. На този ден е подписан УКАЗ №2907. Чрез този указ на 5 септември 1984 г. Държавният съвет на Народна република България въз основа на чл. 93, точка 25 от Конституцията и чл. 6 от Закона за народните съвети в Народна република България постановява: Признава село Бяла от Беленската община, Варненски окръг, за град Бяла. От тогава всяка година на 5 септември Бяла празнува. Както е известно на жителите на община Бяла в Бяла се празнуват всички по-големи празници от църковния календар: Йордановден, Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаровден, Великден и много други. Празници с особено значение за местните са 2 май (Ден на Свети Атанасий Велики) и 21 май (Св. Св. Константин и Елена). Ето малко по-подробна информация и за тези два празника: 2 май – Лятно честване на Свети Атанасий Велики и празник на Античната крепост на нос Свети Атанас. Според исторически материали на 2 май някога се е провеждало лятното честване на Свети Атанасий Велики, с празненство на нос Свети Атанас. Празникът е бил един от най-тачените в града. Беленската учителка Рада Черковска, след като получила изготвени от министерството на просвещението въпросници в далечната 1914 г. написала: „На южната страна (под селото), на около 1 км се намира една мера, нарече „Св. Атанас“. Едно време е имало манастир, а сега няма и следа от него, но на 2 май женският пол ходи на поклонение с ядене и пиене като прекарва деня с песни и хора“. На 2 май 2014 година за първи път след над 50 години прекъсване на Античната крепост на нос Свети Атанас град Бяла беше възродена една позабравена традиция. Празникът започва с литийно шествие от центъра на Бяла до археологическия комплекс „на нос Св. Атанас“, начело на шествието е иконата на „Св. Атанас“ носена от двама миряни. Тази икона е изработена изцяло с дарения на жители на Бяла, които носят името на светеца (всички Атанасовци, живеещи в града). 21 май – Св. Св. Константин и Елена – на този ден е Съборът на град Бяла, също така всяка година с дарения на жителите на града се приготвя, освещава и раздава на всички курбан за здраве и благополучие.
33
ВарнаВарнагр. ВарнаВарна, бул."8-ми Приморски полк" № 439000http://www.varna.bgnmomcheva@varna.bg15.08
Отбелязва се в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с решение на Общинския съвет от 1993 г. Денят е обявен за неприсъствен ден на територията на общината.
34
ВарнаВетринос. Ветриноул."Г.С.Раковски" 249220http://vetrino.bgwetrino@yahoo.com
35
ВарнаВълчи долгр. Вълчи долпл,"Христо Ботев"9280http://www.valchidol-bg.comoba_valchidol@mail.bg04.09.1974 г
Вълчи дол е признат за град на 04.09.1974 г. Издаден е Указ № 1942 / обн. 17.09.1974 г. И това е повода за честване на тази дата. /Преди това се честваше на 8-ми септември - Малка богородица по църковния календар/.
36
ВарнаДолни чифликгр. Долни чифликПЛОЩАД "ТИЧА" No19120http://dolni-chiflik.acstre.com//obst_dchiflik@mail.bg24.05
Отбелязва се от края на 20-години на ХХ век по инициатива на директора на първата прогимназия.
37
ВарнаДевнягр. Девнябул."Съединение" 789160http://www.devnia.bgkmet@devnia.bg24.05
Отбелязва се на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост от 1993 г.
38
ВарнаДългополгр. Дългопол
ул."Георги Димитров" 105гр.Дългопол, Варненска област
9250http://www.dalgopol.orgobshtina@dalgopol.org
39
ВарнаПровадиягр. Провадияград Провадия, ул. "Дунав" № 399200http://www.provadia.bgdelo@provadia.bg
40
ВарнаСуворовогр. Суворовопл."Независимост" 19170http://suvorovo.bgsuvorovo_kmet@abv.bg1 май
Празникът на гр.Суворово е определен с решение на Общински съвет гр.Суворово № 5-67 от 08.04.2008г. Мотив за определяне на датата 1-май е било това , че денят е официален празник и поради това винаги е почивен. Друг мотив е бил факта, че на датите 1-2 май в недалечно минало е провеждан подобен вид тържества и се е отбелязвал празника на с.Суворово под формата на така наречения "сбор"., т.е. има създадена традиция за отбелязване в този период от годината. На обсъждане е подложено и предложение Празника да се отбелязва, както е била традицията в по-далечни години на Спасовден - празника на църковният храм "Свето вознесение господне" в гр.Суворово. Този празник е 40 дни след Великден и деня на който се отбелязва се мени всяка година според промяната на Великден. Това значи че може да е както в почивен така и в работен ден, което би затруднило хората при отбелязването. Затова е предпочетен 1-ви май.
1.5
Чества се с решение 5-67 от 8 април 2008 г. на Общинския съвет. До 2008 г. се е чествал на 5 септември, датата на която през 1984 г. е издаден Указ 2907 на Министерския съвет за обявяването на Суворово за град.Честване на Празника на града и празника на фолклорното изкуство "Като жива вода" и на 2 май. Празникът "Като жива вода", който се организира за 8-ма поредна година от общината, дава възможност певци, музиканти, танцьори, изпълнители, гости и зрители да се потопят в магията на българския фолклор.
41
Велико Търново
Велико Търново
гр. Велико Търново
елико Търново, пл. “Майка България” № 25000https://www.veliko-tarnovo.bg/bgmayorvt@vt.bia-bg.compirvt@abv.bg22 март
Празникът на град Велико Търново е честван за пръв път през 1879г. Великотърновци като истински новатори първи в България осъзнават необходимостта от набелязването на един ден в годината, посветен изцяло и само на своя град Велико Търново. Решават не случайно това да е 22 март - Денят на светите Четиридесет мъченици и денят на цар Иван Асен II над епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница. На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. За да бъде градът по-празничен, Общината отправяла молба към гражданите да сложат на домовете и дюкяните си националното знаме и да присъстват на тържествата, за да засвидетелстват своята почит към благодетелите на града. Традиция до днес е отпечатването на големи афиши с подробна програма на тържествата. Празникът бил радост и за войниците и офицерите от великотърновския гарнизон. В храм „Св. Четиридесет мъченици", те получавли своето причастие и след това се включвли в шествието с красивите си парадни униформи, полкови знамена и оръжие. Като сериозни и достойни хора след парадната част от празника старостоличани организирали и приятна увеселителна част в първия пролетен ден. Особено посещавани в следобедната част на деня били няколкото градини с бюфети в града като Градската градина (на мястото на днешния театър „Константин Кисимов"), Военната градина (в района на старото Военно училище), градината на „Шейтана", Заведението „Порт Артур" (в североизточната част на Света гора. Много обичано място била известната градина на Хаджи Мишон- богат търновски търговец, чието истинско име е Димитър Ничоолу. Градината, наречена Хаджимишонова, се намирала на Марно поле и била давана под наем от собственика, които живеел в богатата махала „Света Богородица". Бюфетът предлагал разнообразно търновско меню, а в празничния ден там били инсталирани най-хубавите люлки-кончета. Ето защо цялото домочадие се забавлявало в този ден на това място. Възрастните разпускали с халби студена бира, децата се люлеели до забрава на чудесното пролетно слънце в красивата Хаджимишонова градина, която откривала сезона със „събора" на града. Празничната атмосфера се подсилвала от духов оркестър. Търновци демонстрирали освен красивото си европейско облекло и танцовите си умения в просторната градина. Още в началото на миналия век на големия чардак в къщата на известния Костаки Фелибелията, която се намирала в улицата на храм „Свети Никола", се зародили първите опити за усвояване на „танцовете". Техен пропагандатор бил Давид Хаджипетров, който се явява „вносителят" на кадрил, лансе и полка, които търновските моми усвоявали с лекота. Хаджимишоновата градина се оказвала много подходяща за демонстрация на наученото под акомпанимента на оркестъра. И все пак празникът завършвал с хубаво и кръшно българско хоро, на което се хващало мало и голямо. Не по-малко привлекателен бил разположеният в горната част на градската градина „павилион". Той впечатлявал търновци с оригиналната си и нова за града архитектура. Декоративните плетеници от дърво придавали особен чар на постройката, а най-примамлива била терасата с кокетни масички, осветени вечер от красиви светилници и много, много зеленина. Предлаганите изискани питиета- вносни коняци, ликьори, вина, подобрявали бързо настроението на гражданите. В празничния ден павилионът и паркът с красивия шадраван, зеленина и цветя били едно от най-привлекателните кътчета. По-възрастното поколение още си спомня атрактивните детски влакчета, захарен памук и балони, съпътстващи всеки търновски празник в градската градина. Привилегия на бюфета на Боруна (сега паметника на Асеневци) пък били апетитна търновска кухня и военната музика, която свирела там. Толкова прекрасни били изпълненията на оркестъра, че освен посетителите на бюфета на чудесната музика се радвали и хората, живеещи наоколо в амфитеатрално разположения град. От чардаците на своите къщи слушали до късно цялата програма на оркестъра. Бюфетът бил посещаван най-вече от офицерите от гарнизона, които със своята галантност пленявали сърцата на не една красива болярка. В "Спомени и анекдоти за великотърновци", Сава Русев пише: „ ...общоградският празник беше неработен за всички търновци. В този ден около църквата „Св. Четиридесет мъченици" имаше сергии като на панаирите. Продаваха се бонбони, шекерени петлета, топки с ластик и други детски играчки. На място се пържеха мекици за войниците и ние, децата, закачахме покрай тях". А по въпроса с тези апетитни лакомства известният търновски сладкар бай Киро Цонков (син на не по-малко известния бай Христо Тенекето) уточнява: „Много отдавна посрещахме 22 март в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Денят започваше с молебен и причастие. Причестяваше се войската, после гражданите, учениците (...) А ние пържехме мекици на открито. Дори трябваше да се явяваме на търг за това (...) Всеки войник получаваше по пет мекици, учениците по три, а на гражданите – по една.” След 9 септември 1944г. празникът спира да бъде честван. За възраждането му заслуга имат жителите на Асенова махала, които през 1970г. го празнуват в храм „Св. Четиридесет мъченици" под надслов „Мой любим квартал”. През 1984г. тяхната инициатива е подета от целия град и празникът на града е възроден. По традиция празникът започва с празнична литургия, водосвет и благослов за здраве в храм „Св. Четиридесет мъченици". Следва многолюдно шествие с носене на портретите на благодетелите на града до центъра при паметник „Майка България”, където се изнасят речи и приветствия. Следва празнична културна програма из целия град, която завършва с безплатно представление на спектакъла „Звук и светлина” на крепостта Царевец. През 2012г. за пръв път беше изнесено и уникално 3D лазерно шоу при паметника на Асеневци и Художествената галерия в местността Боруна, което се вижда от целия амфитеатрално разположен град.
22.03
На този ден (9 март ст. ст.) през 1230 г. цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница. Празникът се отбелязва и по повод деня на църковния празник "Св. Четиридесет мъченици", който се е чествал на 22 март, а след реформата в църковния календар през 1968 г. се отбелязва на 9 март. До 1944 г. денят на "Св. 40 мъченици" всяка година се отбелязва като Празник на Търново и празник на Търновския гарнизон. Отменен е след 1944 г. и е възстановен през 1984 г.
42
Велико Търново
Горна Оряховица
гр. Горна Оряховица
гр. Горна Оряховица пл. "Георги Измирлиев" 52100http://www.g-oryahovica.org/obshtina@g-oryahovica.org29.05
Приет е за празник на града в чест на признателност към подвига на Георги Измирлиев, обесен на 28 май 1876 г. До 2005 г. се е празнувал на 28 май. От 2006 г. с решение на Общинския съвет празникът на града се променя на 29 май, а 28 май е обявен за ден на почит и преклонение пред героите на Горна Оряховица.
43
Велико Търново
Еленагр. Еленагр. Елена ул. "Иларион Макариополски" №245070http://www.elena.bgobshtina@elena.bg21 май
Народна легенда преди повече от пет века, е свързана с името на града. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността “Кръста”, превърната после в черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована “Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име. Георги Раковски в своята поема “Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен:/прикачения файл/ Друго предание разказва, че старата църква “Свети Никола” била осветена на празника на светите равноапостоли Константин и Елена, затова селото било наречено Елена. Днес денят на Светите равноапостоли Константин и Елена- 21 май- се чества като празник на град Елена от 1990 година
21.05
Официалният ден на града се отбелязва, едновремнно с големия църковен празник - св. св. Константин и Елена. Тържествата в града започват с празничен водосвет, който ще отслужи Великотърновския митрополит Григорий, удостоен с титлата Почетен гражданин на Елена. В музейния комплекс "Даскалоливница" е открит паметник на еленските зографи. Концерти, спектакли и спортни прояви разнообразяват програмата на празника на възрожденския град.
44
Велико Търново
Златарицагр. Златарицагр. Златарица ул. "Стефан Попстоянов" № 225090http://www.zlataritsa.netob_zlatarica@mail.bg09.05
Определен с решение 215 от 25 март 1998 г. на Общинския съвет.
45
Велико Търново
Лясковецгр. Лясковецгр. Лясковец пл."Възраждане" №15140http://www.lyaskovets.netobshtina@lyaskovets.net29 юни
Датата е определена с Решение 263 от 26.01.1995г. на ОС - Лясковец. На Петровден християнската църква чества паметта на двамата Христови апостоли Петър и Павел. Денят е избран за празник на града във връзка с храмовия празник на лясковския манастир "Св. Св. Петър и Павел", както и с провеждащия се всяка нечетна година на същото време в оконостите на манастира традиционен Петропавловски национален събор на народното творчество. На сайта на Община Лясковец, в раздел Община, подраздел Симболи всеки елаещ може да се запознае с тази информация, както и с химна, герба, знамето и ключа на град Лясковец, а също и с получените отличия за почетно и заслужило гражданство през годините.
29.06
Денят се отбелязва като празник на град Лясковец - чества се на църковния празник Св. св. апостоли Петър и Павел - Петровден.
46
Велико Търново
Павликенигр. Павликенигр. Павликени, бул. "Руски" № 45200http://www.pavlikeni.bgobshtina@pavlikeni.bg29 юни 1943
Със 72 Постановление на Министерски съвет от 29 юни 1943 година се " Признава село Павликени , Търновска околия, за град под името Павликени, а Павликенска селска община се признава за градска такава, под името Павликенска градска община" - това е основанието за честване на празника на гр. Павликени. Постановлението е публикувано в бр. 153/12.07.1943 г. на ДВ. Честването на празника не е свързано с църковен празник или победа в битка. Ако проявявате интерес, Община Павликени разполага с факсимиле от ДВ на Постановление 72 /1943 г. и можете да го видите.
47
Велико Търново
Полски Тръмбеш
гр. Полски Тръмбеш
гр. Полски Тръмбеш, ул. "Черно море" №45180http://trambesh.euobshtina_pt@abv.bg8 септември
Празника на град Полски Тръмбеш се отбелязва всяка година на 8 септември.През месец септември 1964 година, Полски Тръмбеш е обявен за град. Църковният храм в град Полски Тръмбеш носи името „Рождество Богородично”. На 8 септември православната църква чества раждането на Пресвета Богородица. Църковният храм в град Полски Тръмбеш е построен през 1881 г. и осветен от Митрополит Климент. Всяка година на 8 септември, когато се отбелязва празникът на град Полски Тръмбеш и църковният празник, в храма се отслужва тържествена Света литургия.
08.09
Чества се с решение на Общинския съвет от 8 септември 1993 г. на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Възобновена е традицията от края на 19 в. празникът на града да се чества на този ден.
48
Велико Търново
Свищовгр. СвищовСвищов, ул."Цанко Церковски" 25250http://www.svishtov.bgobshtina@svishtov.bg
27 ЮНИ + 14 септември
Свищов има два празника, които във времето са се утвърдили като официални за града. И двата почиват на събития от богатото историческо минало на града, но отбелязването им е приело различен характер на тържествата. Празникът посветен на Освобождението на Свищов от османско владичество – 27 юни има строго ритуален характер, а тридневните празници „Свищовски лозници“ обхващащ широк спектър прояви в сферата на културата, образованието, спорта, търговията, забавленията и др. 27 ЮНИ – ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СВИЩОВ В историческото развитие на град Свищов датата 27 юни 1877 г. е дата свещена, белязала Освобождението на града. От местността Текир дере започва освободителният поход на русите, който води със себе си изгрева на Свободата. Имено тук Руската дунавска армия под ръководството на генерал-майор Драгомиров извършва един от най-успешните десанти във военната история на света. Градът на първото светско училище, на първото читалище, на плеядата от бележити и светли личности – просветители, революционери, общественици остава в историята на страната ни като първият освободен град, след пет века на чуждо политическо и духовно господство. Тази война, която присъства в летописа на българската история под името Освободителна, заема своето достойно място в свищовския исторически календар, защото именно от Свищов се поставя началото на българската свобода. Потушаването на Априлското въстание през 1876 г. предизвиква възмущението на цяла Европа и започва мощно движение в защита на българския народ. На 12 април 1877 г. в Кишинев, руският император Александър II обявява война на Турция в „Защита на братята славяни“. Образувани са две армии Кавказка и Дунавска. През нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г. от брега на Дунав, край Свищов започва легендарната епопея за Освобождението на България. Около два часа през нощта, Руската Дунавска армия под ръководството на генерал-майор Михаил Драгомиров форсират реката. Първа дебаркира ротата на щабс капитан Александър Фок. Боевете са ръкопашни и много ожесточени. Следобед на 27 юни 1877 г. стрелковата бригада на генерал Петрушевски влиза в Свищов. Този ден е радостен и неповторим за жителите на града. Десантът на реката е проведен блестящо и е с огромно значение за хода на войната. Успехът на тази операция остава като класически образец във военната история на света, осъществена с цената на 812 свидни жертви. Непосредствено след освобождението на града в Свищов най-напред се завърта колелото на административната машина за гражданско устройство на свободна България. На 16 юли 1877 г. в църквата „Св. Преображение“ се поставя началото на първото самостоятелно гражданско управление. Свищов става седалище на губерния с губернатор Найден Геров. Канцеларията на първата губерния се помещава в къщата на Иваница Хаджиконстантинов – бащата на Алеко Константинов, а самия Алеко е работил в нея като писар. В административния съвет заемат постове още Киряк Цанков, Никола Живков, Иван Вазов и др. За първи кмет на самостоятелното общинско управление в Свищов е избран Димитър Анев. 27 юни 1877 година е датата поставила нова епоха на самостоятелно развитие не само за Свищов, но и за България. С признателност към героите отдали живота си за освобождението на града и в чест на това, че именно в Свищов изгрява Свободата, този ден се е превърнал в официален празник на града. Отбелязването на празника протича с провеждането на: -
заупокойна литургия в памет на загиналите -
ритуал за полагане на венци и цветя в местността „Паметниците“ -
тематични културни и научни прояви „СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ“ Историята на празника „Свищовски лозници“ звучи повече от невероятна, но почива на множество исторически сведения свързани с изпепеляването на града по време на Руско-турската война през 1810 година. На Кръстовден / 14 септември / през 1810 година след сражение между руските войски и турската артилерия градът бил опожарен. По заповед на генерал Николай Каменски, който водил сраженията в крайдунавския регион, френският генерал Емануил Сен При и неговите войски съдействали на свищовското население да се евакуира на отсрещния дунавски бряг. Всички къщи и църкви в Свищов били изпепелени от пламъците. Хората нямали друг избор и тръгнали да търсят препитание в Румъния. Някои от тях в селата и градовете близо до дунавския бряг, а немалко от хората се отправили към Букурещ и във вътрешността на страната. Едно забележително нещо се е случило по това време подир изгарянето. Зимата започнала още през септември, снегът паднала извънредно рано, който в Свищов имал дебелина 1 и 1/2 метра. Той засипал свищовските лозя, а през декември времето станало почти като през лято. Свищовците, които били останали в Румъния, се върнали по дебелия лед, образуван от силния студ. Нямало кой да ги брани. Около 100 души отишли да ринат лозята да видят има ли грозде и наистина гроздето било прекрасно, крехко, узряло, и го продавали с твърде износни цени, защото се намирали много купувачи. Новината за запазилото се през декември 1810 година грозде под снежната пелена се разпространила бързо и много от хората, които напуснали родния си град през септември, тръгнали да се завръщат в декемврийския студ. Факт е бил и дебелият лед по Дунав, който улеснил тяхното предвижване. Със спечелените от продажбата на гроздето пари те започнали да изграждат отново своите домове и постепенно градът започнал да възвръща своя облик. Преди опожаряването на Свищов в града имало около 6000 къщи и около 20 000 жители. Много от тях се завръщат след това. Благодарение на своите лозя Свищов се възстановява след опожаряването му и десетилетия по-късно този повратен момент от историята на града става причина в наши дни благодарните свищовлии да празнуват своя празник, който е наречен "Свищовски лозници". Провеждането на празниците на Свищов датира от 30 май 1936 г. и се провеждат за първи път от 28 до 30 август. В миналото 28 август е съвпадал с църковния празник „Успение Богородично“. По това време е било традиция да се провежда голям събор в местността „Манастира“, който по-късно се измества в града. Три дневния панаир е съпроводен с търговията на стоки и животни. От 1965 до 1967 година Свищовските празници се изместват през октомври, след което отбелязването им е прекъснато до 1984 година, когато се възстановяват с името „Свищовски лозници“. От 1992 година по решение на Общински съвет – Свищов празниците на града се провеждат в почивните дни от последната седмица на месец септември. Основни акценти в концепцията на празненствата са: -
Празниците да поддържат и съхраняват традициите; -
Програмата на празниците да е насочена към всички възрастови групи; -
В основата на празниците да се съчетават търговията, която е първопричина за панаира и културните прояви, които дават възможност за изява както на местни, така и на гостуващи артисти. -
Във времето на тридневното празнуване градът да се превърне в средище на търговията и повод за всички хора да се съберат със семействата и близките си.
49
Велико Търново
Стражицагр. Стражицагр. Стражица, ул."Дончо Узунов" № 55150http://strazhitsa.com/strazhitsa@mbox.is-bg.net15.08
Отбелязва се на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с решение на Общинския съвет от 28 юли 1998 г.
50
Велико Търново
Сухиндолгр. Сухиндолгр. Сухиндол ул. "Росица" 1065240http://www.suhindol.bgobsuhindol@b-trust.org14.02
Чества се в Деня на лозаря - Трифон Зарезан.
51
ВидинБелоградчикгр. Белоградчикгр.Белоградчик, ул."Княз Борис I", №:63900http://belogradchik.bgkmet@belogradchik.bgpr@belogradchik.bg29 юни
Уважаеми колеги, скъпи съграждани и гости на града, Добре дошли на Традиционния Белоградчишки панаир! Тази година ще бъде отбелязана неговата 105 годишнина и ще се проведе от 29 юни до 03 юли в местността „Панаирище”. В рамките на панаира на 29 юни от 18.00ч. тържествено ще бъде честван и Празника на града – Петровден. На тази дата светата църква чества паметта на Великите равноапостоли Петър и Павел. Името на Петър, /от гръцки Петрос/, което означава „камък”, Бог е свързал с каменните творения. Отредил е като най-достоен този ден - Петровден да бъде одухотворение на каменната легенда, наречена Белоградчишки скали и за Празник на града. По повод Празника на града, същият ден от 20.00 часа голям концерт ще изнесе Николина Чакардъкова, заедно с Неврокопски танцов ансамбъл. Атрактивната народна певица Поли Паскова в дует със Здравко Мандаджиев ще представят своя концерт на 2 юли от 20.00 часа. За всички гости на панаира ще има богата и разнообразна културна програма, много атракциони и увеселителни заведения! /Панаирът датира от 1906 година, като първоначално е бил тридневен и основно са се търгували селскостопански животни и разни сечива и предмети за бита, сред тях стомни, гърнета, делви и т.н./
29.06
Чества се на църковния празник Св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден). Отбелязва се от 1906 г., когато за първи път е организиран Белоградчишкият панаир. Според предания Петровден е предопределен да бъде празник на града заради значението на името, което в превод от гръцката дума petros означава "скала" или "камък".
52
ВидинБойницас. Бойницас.БОЙНИЦА ул."Г.Димитров" № 13840http://www.obstina-boinica.comboinica@mail.orbitel.bg
53
ВидинБреговогр. Бреговогр. Брегово, обл. Видин, пл. "Централен" №13790http://www.bregovo.netob_bregovo@b-trust.org
54
ВидинВидингр. Видингр.Видин,пл."Бдинци" №23700http://www.vidin.bgkmet@vidin.bg
prvidinmunicipality@gmail.com
26.10.
Отбелязва се на Димитровден според решение на Общинския съвет на града. За покровителството на Свети Димитър си съперничат гърци, българи, сърби , руси. Предполага се, че е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
55
ВидинГрамадагр. Грамадагр.Грамада, пл."М.Нинов" №13830http://gramada.netobstina_gramada@abv.bg
56
ВидинДимовогр. Димовогр.Димово, ул."Георги Димитров" 1373750http://dimovo.bg/obstina_dimovo@abv.bg
57
ВидинКулагр. Кулагр. Кула, ул. " Възраждане " № 383800http://obshtina-kula.com/bg/obshtinakula@abv.bg19 август
във връзка с Вашето запитване относно 19 август - Ден на Кула и произхода на празника - в началото на 20 век - 1916 или 1911 г., /спорно е/, когато е започнало организирането на панаира, на 19 август се е отбелязвал църковният празник Преображение Господне /по стар стил/. Иначе решението официалният ден на Община Кула да е на 19 август датира от 1991 г., с Решение на Общинския съвет. Първоначално панаирът се е провеждал във формата на селскостопанско изложение на земеделска продукция и животни.
19.08
Обявен е с решение на Общинския съвет през 1919 г. по повод откриващото се всяка година на този ден от 1916 г. традиционно изложение - панаир на селскостопански стоки. По време на Първата световна война провеждането на панаира е прекъснато и е възстановено през 1919 г. Оттогава всяка година около тази дата се открива и панаир, на който се представят постиженията в селското стопанство и търговията.
58
ВидинМакрешс. Макрешул. " Георги Бенковски " № 883850http://www.makreshbg.commakresh@b-trust.org
59
ВидинНово селос. Ново селос.Ново село, ул. "Арх. Илия Попов" № 893784
http://www.obshtina-novoselo.com
obshtina-novoselo@abv.bgкрая на месец юли
Във връзка с Ваше запитване, относно празника на с. Ново село, Ви предоставяме следната информация: Новоселяни наричат традиционния си събор панаир, защото през годините са представяли на него продукцията на своята земя и своя труд. В "История на Ново село" Ангел Денков разказва, че в началото на миналия век съборът се е устройвал на Спасовден. Всички се събирали в църквата, отслужвал се молебен и след това в църковния двор се правела обща трапеза, свирила музика, завивали се хора. По - късно съборът бил преместен в последната неделя на месец юли. От една страна бил свързан с рождената дата на Тодор Петров - виден деец на Комунистическата партия и изявен депутат от Видинския край, а от друга страна известявал края на жътвата в общината. Летните месеци се оказват по-удобни за среща и празник на новоселяни. Ето защо, когато бе възобновен новоселският панаир, общинското ръководство избра това да стане в края на месец юли. Празникът продължава и в неделя с традиционно хоро на мегдана. Търговци, стрелбища и въртележки всяка година дават заявка за участие в общината, за да създадат неповторима атмосфера на селския събор.
14.02
Чества се в Деня на лозаря - Трифон Зарезан.
60
ВидинРужинцис. Ружинцис. Ружинци обл. Видин ул."Георги Димитров"№313930http://obshtina-ruzhintsi.comrujinci@abv.bg
61
ВидинЧупренес. ЧупренеСЕЛО ЧУПРЕНЕ УЛ. "АСЕН БАЛКАНСКИ" 553950http://www.chuprene.comob_chuprene@abv.bg
62
ВрацаБорованс. Борованс. Борован ул."Иван вазов"№13240http://www.borovan.bgob_borovan@abv.bghd_borovan@abv.bg22 май
Празникът на селото ни – Борован се чества на 22 май всяка година. Датата е избрана като празник на селото защото тогава се празнува събора на Борован. За събор тази дата е била избрана, тъй като Църквата в селото се нарича „Свети Николай“. Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). По онова време когато е избрана дата за събор на селото на 22 май се е чествал така нареченият Летен Никулден, като празник на църквата и се е правело курбан. И от там дата е станала и дата на събора на Борован и съответно празник на селото.
63
ВрацаБяла Слатинагр. Бяла Слатинаул. "Климент Охридски" № 683200http://www.byala-slatina.combslatina@mail.bg
64
ВрацаВрацагр. Врацаул. "Стефанаки Савов" № 63000http://www.vratza.bgobshtinavr@b-trust.orgpr@vratza.bg01.06
На 1-ви Юниград Враца честваофициалния си празник, който е свързан с подвига на един от най-известните български революционери - Христо Ботев (посетете още и Паметник на Христо Ботев във Враца) и неговата чета, в борбата им за освобождението на България от турско робство. Празникът е част от традиционните Ботевите дни, които се организират във Враца между 24 май и 2 юни./////////////Денят на Враца е обявен с решение на общината през 1997 г. Отбелязва се в рамките на Ботевите дни (24 май - 2 юни). Панихида за Христо Ботев и неговите четници. Тържествено заседание на Общинския съвет с връчване наградите на града. Културни прояви, посветени на 136-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета, в рамките на "Ботеви дни 2012" (27 май - 2 юни 2012 ). "Ботеви дни 2012" се провеждат под патронажа на президента на България Росен Плевнелиев. От 10 ч. Общинският съвет на Враца ще има тържествено заседание, на което ще бъдат обявени наградите на Враца. От 13.30 ч. в м. Йолковица ще се състои поклонение на лобното място на Христо Ботев. От 19.30 ч. в Драматично-кукления театър ще се състои тържествен концерт, посветен на 136-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета. От 21 ч. на пл. "Христо Ботев" ще се състои митинг-заря в памет на загиналите за свободата на България. Митингът - заря събира край паметника на Ботев стотици жители и гости на Враца. Сред тях ще бъде президентът Росен Плевнелиев.
65
ВрацаКозлодуйгр. Козлодуйгр. Козлодуй, ул. "Христо Ботев" № 133320http://www.kozloduy.bg
obshtina.kozloduy@gmail.com
30.05
Отбелязва се в чест на подвига на четата на Христо Ботев. На 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) 200 четници, организирани от поета-революционер Христо Ботев в помощ на Априлското въстание, слизат на козлодуйския бряг от парахода "Радецки" и се отправят към Врачанския балкан. След тежки боеве с редовната турска войска, черкези и башибозуци, четата е разгромена на 2 юни 1876 г. (20 май ст. ст).
66
ВрацаКриводолгр. Криводолгр. Криводол, бул. "Освобождение" № 133060http://www.krivodol.comkrivodol@dir.bg29.08
Обявен е с Решение на Общинския съвет от 30 януари 2006 г. На тази дата през 1969 г. е обнародван Указ 828 на Президиума на Народното събрание, с който Криводол е обявен за град.
67
ВрацаМездрагр. Мездрагр. Мездра, ул."Христо Ботев" N 273100http://www.mezdra.bgmezdra@mail.bg6 май
Празникът на гр. Мездра е на 6 май - Гергьовден. Той е свързан с храмовия празник на църква ,,Св. Георги Победоносец". Патронът на храма в селището ни е и покровител на града. Има и легенда, свързана с този ден. Можете да я прочетете на стр. 29-32 в книгата ,,Мездра - наш дом, наше бъдеще", издадена в София от Университетско издателство през 2007 година.
06.05
Чества се от основаването на града в деня на църковния празник Гергьовден.
68
ВрацаМизиягр. Мизиягр. Мизия, ул. "Георги Димитров" № 25-273330http://www.miziabg.comobsh.mz@abv.bg
69
ВрацаОряховогр. Оряховогр. Оряхово, ул. "Андрей Чапразов" № 153300http://www.oriahovo.bgobshtina_oriahovo@abv.bg21.11
На този ден през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война градът е освободен от османско владичество.
70
ВрацаРомангр. Романгр. Роман, бул."Христо Ботев" № 1363130http://www.roman-bg.comromanoa@abv.bg
71
ВрацаХайрединс. Хайрединс. Хайредин ул.Георги Димитров " №1353357http://www.hayredin.nethayredin_ob@mail.bg
72
ГабровоГабровогр. Габровопл. "Възраждане" 35300http://www.gabrovo.bggabrovo@gabrovo.bg17 май
Според приписка в църковен сборник, оставена от учителя Неофит Георгиев, познат сред габровци като хаджи поп Неофит - свещеник, монах, преподавател и проповедник, която гласи «1860 МАЙЯ НАШЕТО СЕЛО ГАБРОВО СЯ ПРОВЪЗГЛАСИ ГРАД ОТ ТЯХНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ТЪРНОВСКИЙ И РУСЧУШКИЙ ПАШИ. ЗА ИЗВЕСТИЕ ПИСАХ АЗ НЕОФИТ ГЕОРГИЕВ СОКОЛСКИЙ». На вътрешната страна на задната корица е записано, че село Габрово е провъзгласено за град на 4 май 1860 г. по нов стил – 17 май. По късно през годините и традиционната Олелийня, провеждана на Сирни Заговезни и прераснала в карнавално веселие се премества през май, с цел да се съчетаят двата празника. Така денят на Габрово се отбелязва на 17 май, а Карнавалът е всяка трета събота от месец май.
73
ГабровоДряновогр. Дряновогр.Дряново,обл.Габрово,ул."Бачо Киро" №195370http://www.dryanovo.bgdryanovo@dryanovo.bg27 октомври
Обичаи, традиции и характерни празници, запазени в Дряновския край В празничния календар на населението от Дряновския край, наред с общоизвестните български празници, са включени и местни чествания, специфични за района. Някои от тях са забравени отдавна. Сивойница, обичай познат като женско коледуване и ергенският празник– Толума са изпълнявани докъм края на ХІХ в. В с. Гостилица и до днес се помни и празнува Ялова понуда. Празници със седемвековна традиция са честваните в Дряново Светии или празник на младата булка и Дряновският сбор. Обичаят Светии носи името на християнския празник Свети 40 мъченици. Началото му се свързва с известното от историята ни събитие на този ден в година 1230-та, когато цар Иван Асен II побеждава епирския владетел Теодор Комнин. Твърди се, че тогава местните жени, зарадвани от вестта за завръщането на мъжете си, организират за първи честването. Празнуват семействата, в които е влязла млада невеста. Домакините са само жени – свекърва и снаха. Те подготвят почерпката, която задължително е постна, тъй като празникът винаги е по време на пости. Гостуват им жените – роднини и приятелки на семейството, които са били поканени на сватбата или на Честита радост. По традиция те даряват младата булка с битови предмети, свързани с домакинството и кравай с пластична тестена украса, поръсен с червен пипер и обкичен със здравец. Краваят е материален израз на благопожеланията за здраве, дълъг и щастлив живот и многолюдна челяд. Домакините – снаха и свекърва, черпят гостенките, а в края на деня броят краваите. Вярва се, че ако са нечетен брой, първото дете, което ще се роди, ще е момче, а ако е четен - момиче. С празника е свързана народната вяра, че на този ден трябва да се изядат 40 хапки, да се изпият 40 глътки вино, да се посадят 40 луковички и т.н. Празникът, макар и осъвременен, се помни и изпълнява докъм края на ХХ в. В традиционния си вид е представен в етнографската експозиция „Градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ в.” Празник, честван до днес е Дряновският панаир. Празнува се на Петковден /14 октомври ст. ст. или 27 октомври по нов стил/, ден, в който православната църква почита паметта на св. Петка Българска. Изследователите на местната ни история свързват възникването му с утвърдилия се през ХІІІ век култ към светицата. Летописен разказ от това време съобщава, че в 1231 год. цар Иван Асен ІІ пренася от Епиват и полага с тържествен ритуал в царската църква в столицата си мощите на св. Петка, наречена тогава Търновска и обявена за покровителка на града и династията на Асеневци. На път от Епиват за престолния град шествието пренощувало край Дряново, където с вяра в чудотворността на мощите се събрало на поклонение населението на околните села. По-късно, според утвърдената от средновековния мироглед практика, на святото място бил издигнат манастир на името на св. Петка, който местните хора продължили да посещават всяка година в деня на храмовия му празник. Така се родила традицията на ежегодните народни събори в Дряново. Манастирът е съборен в края на ХІV в., при падането на България под турска власт, но народната памет съхранила вярата в покровителството на светицата и обичаят бил запазен. За това свидетелства Васил Аврамов, който в началото на века пише: „При гр. Дряново, над черквата „Св. Никола“ имало малко старо „Кале“, стените на което до скоро личали. Покрай него, от „Селището“ на горния край на града, вървял стар калдаръмен път до другия край на града, до м. „Св. Атанасий“, дето някога имало черкова или параклис, а това е сигурно пътят, който се е отделял горе на платото от друма, идящ от Търново към с. Геша, за Дряново. Над „Селището“, до самата болница е местността „Св. Петка“, дето при пренасянето на мощите на тази светица, по време на цар Иван Асен ІІ, се спряло шествието и на мястото бил издигнат манастир, от който и реката, която протича покрай местността носи названието „Монастирски дол“. Тук и досега гражданите продължават да се събират на празника на св. Петка за черкуване и на сбор, който продължава 3 дни (в последните години сборът става в града). Тук гражданите се събират и на Великден и на Гергьовден, а също и за извършване на молебствие за дъжд.“ С течение на хилядолетията традицията се променяла. Възникнал като богомолчески събор в чест на св. Петка, около който по-късно се развил пазар на дребни стоки с битов и стопански характер, Дряновският сбор постепенно придобил облик на ежегоден панаир. В периода на най-активните национално-консолидационни процеси той способствал за засилване на междуселищните културно-битови контакти. Това постепенно изместило неговия първоначален характер на местно православно празненство и го превърнало в повод за общо развлечение, взаимни гостувания, стопански и пазарни връзки. За съхранената традиция, получила ново съдържание в края на XIX-ти и началото на XX-ти разказва в спомените си Стефан Тананов: „В гр. Дряново е ставал сбор на 14.10. ст.ст. /27.10. н.ст./, на Петковден. Сборът се правел на пазаря. За него слизали от всичките села много селяни и селянки. Продавали се разни дреболии, грънци, халва, боза, захарни бучки със сусам, червени ябълки на клечка. Имало въртележки „Пиянко“ – за опитване на късмета при завъртане на колелото. Сборът траял 1 ден, неприсъствен. В последно време сборът е превърнат в панаир с голям обсег и траял 3 последователни дни.“ Достигналата до днес традиция на дряновския панаир носи устойчивостта на вярата в светеца патрон на рода, на селището. Днес честването е изпълнено с ново съдържание, като в тези дни се провеждат културни празници на Дряново.
74
ГабровоСевлиевогр. Севлиевогр.Севлиево,пл. "Свобода" № 15400http://www.sevlievo.bgsevlievo@sevlievo.bg14 октомври
14 октомври - Денят на Света Петка. Честванията на празника са съпътствани от ежегоден Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир. Историческа справка за Севлиевския есенен панаир Петъчните пазари и пролетният панаир в Севлиево cа известни още преди Освобождението. Пролетният панаир се провежда по време на Великденските празници, в деня Разпети петък в местността „Сър пазар". Осъществявани са предимно покупко-продажби на едър и дребен добитък от страна нa селските стопани и снабдяване с необходимите им занаятчийски произведения, изработвани в града. Обстоятелството, че панаирът е посещаван и от търговци от Европейска Турция и Гърция, дава основание в докладите на Окръжните управители в края на ХІХ век да бъде определян като един от най-големите панаири в Княжеството. След настъпилия известен икономически подем в началото на 20-те години на ХХ век, започва да се чувства нужда и от есенен панаир, тъй като това е най-богатият сезон, което дава възможност не само за широка покупко-продажба на животни, но и за много други селскостопански продукти. По тази причина през 1922 година група севлиевски граждани правят искане пред Общинския съвет да се провежда такъв панаир. Общинският съвет дава съгласието си и за провеждането му са определени дните около Петковден – между 25 и 30 октомври. Поради липсата на опит у организаторите и някои други трудности проведеният през 1922 година първи есенен панаир в Севлиево е сравнително слабо посетен. През следващата 1923 година са осигурени допълнителни постройки, подслон и храна за гостите на панаира, устроена и говедовъдна изложба, надбягвания с коне, народно веселие. Предизвикан е голям интерес и масово посещение.¬ През 1927 година към панаира е организирана изложба на земеделски и промишлени изделия, осигурено е за пристигащите от страната гости намаление на билетите по влаковете до Габрово и Павликени. В проведената изложба участвали над 80 изложители, но все пак в центъра оставала търговията с животни. За пръв път по време на есенния панаир през 1927 година над града лети самолет, разпръсква реклами и вози любопитните граждани и участници. Общинският съвет в Севлиево отпечатва албум, който популяризира града и достиженията му по това време. Постепенно есенният панаир в Севлиево остава традиционен, утвърден е от Министерството на земеделието и има важно значение за развитието на икономиката на Севлиевския край. През периода до Втората световна война се организират изложби на породисти екземпляри, което спомага за подобряването на племенния състав на животните в района, продават се много занаятчийски стоки. Панаирът продължава да се провежда и след 1944 година. През 1956 година е уредена голяма селскостопанска изложба. ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СЕВЛИЕВО
75
ГабровоТрявнагр. Трявнагр.Трявна; ул."Ангел Кънчев" № 215350http://www.obtryavna.orgobtryavna@unicsbg.netПетдесетница
До 1886 г. тогавашният събор в селището Трявна се е провеждал на Архангеловден – свързан с патронния светец на най-старата църква “Св. Архангел Михаил”. Очевидно още тогава е съществувал и летен празник в дните около Петдесетница, който постепенно измества традиционния дотогава събор като запазва непроменени неговата форма и социални функции. От края на 19 век до наши дни някогашният събор – по-късно панаир – се провежда неизменно в дните непосредствено преди и след Петдесетница. С оглед на гореизложеното Общинският съвет – Трявна през 2004 година определя със свое решение за празник на град Трявна деня на християнския празник Петдесетница.
76
ДобричБалчикгр. Балчикпл. "21-ви септември" № 69600http://balchik.bgmayor@balchik.bgpr@balchik.bg24 май
Прието е този ден да бъде празничен и за жителите на Балчик. Това има повече от стогодишна история. По-възрастните знаят, че в деня на Светите братя Кирил и Методий всички са се събирали в покрайнините на града за своя сбор. Сега мястото, където тогава се е празнувало, не случайно се нарича "Сборно място". По-късно Общинският съвет е утвърдил и самата дата за празник на града. Ако желаете подробности, може да се обърнете към Исторически музей, където има специалисти и достатъчно документи, свързани с по-новата история на града.
24.05
Отбелязва се на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
77
ДобричГенерал Тошево
гр. Генерал Тошево
гр. Генерал Тошево, ул. "Васил Априлов" № 59500http://www.toshevo.orgmail@toshevo.orgrumen_ivt@abv.bg8 ноември
Решението за определянето на дата за събор на града е взето на 21 Окромври 1991 год. Тогавашния състав на общинския народен съвет единодушно гласува 8 Ноември (Димитровден по стар стил) да бъде вузстановен като празник на Генерал Тошево. Мотивите са, че на този ден, през 1932 г. се е състоял първия официален събор на Касъм (дн. Генерал Тошево). Избран е денят на Свети Димитър, чието име носи тогавашната околия. Традицията продължава до 1970 година, когато празникът е изместен на датата 22 април - рожденият ден на И.и. Ленин, а след 1980 година отново е сменен и се чества на 7 Ноември - Денят на Великата Октомврийска социалистическа революция. По стечение на обстоятелстваа актуалния празник на града - 8 Ноември, съвпада като дата с архангеловден, но носи традицията на димитровден. В българския народен календар това е ден, който се свързва с границата между сезоните - случая от есен към зима, и специфичния им селскостопански характер. В град и регион със силно изразен аграрен профил, напълно естествено е хората да празнуавт тогава, когато са си свършили работата на полето. Когато е пробрана продулцията, засети са есенниците, потготвени са животните за презимуване, завършени са строителните работи.
8.11
Празникът на града се отбелязва се на Архангеловден.
78
ДобричДобрич-селскагр. Добричгр.Добрич, ул. “Независимост “ № 209300http://www.dobrichka.bgobshtina@dobrichka.bg
79
ДобричКаварнагр. Каварнагр.Каварна ул. "Добротица" № 269650http://www.kavarna.bg/obshtina@kavarna.bgpress@kavarna.bg06 май
Каварненският сбор - Поколенията каварненци помнят този празничен ден на своя град от дните на организираното му провеждане от първите дни на Освобождението през 1878г.,когато каварненският съвет на старейшините го обявява.Първоначално сборът започва и се провежда няколко години на 24 май,но поради това,че на този ден такива сборове се провеждат и в други селища на Добруджа,решено е и сборът се измества на Гергъовден и се празнува три последователни дни-на Гергъовден в града,на следващия ден- в гората край Каварна и на третия ден –на нос Калиакра.На сбора са се събирали хора от Каварненската община и от съседните селища,идвали са хора от Дуранкулак,Спасово,Шабла и други села,които са принадлежали към каварненския стопански район. За това събитие,което по-късно в началото на века се превръща в празник,са запазени много спомени.На този ден всяко каварненско семейство има гости,свои роднини и близки от цялата страна.Къщите в града са окичени с много цветя.Във всеки двор са вързани и се люлеят люлки. Още от първите години на организирането му,тук на каварненския сбор,предприемчиви каварненци търговци и занаятчии предлагат своите стоки,а гостите от вътрешността на страната предлагат стоките от своя край-пирографирани дървени изделия от Троянско,сушени плодове и пестил от Габровско,всевъзможни свирки и играчки.Каварненският майстор дядо Ставри Найденов-шекерджията,приготвя и предлага чрез различни продавачи своя специалитет-шекерени пръчки от пейнир-шекер,бонбони и насукани шекерени питки-пидета.Други продавачи предлагат своето производство от разхладителни сиропи-шуруп,в големи стъклени съдове и ревниво приканват хората.Други предлагат приготвен от тях захарен клей на гвоздей.От тенекиения съд ще гребне продавачът част от захарния клей на върха на голям гвоздей и ще го предложи на клиентите си.През годините се появява вече и захарният памук,който печели нови консуматори –децата,които дърпат родителите си да им купуват.Широко разпространено се предлагат миризмите на тархана,приготвени от джинджифил и други подправки.Тях населението употребява през зимата за сгряване.На сбора се продават и големи количествапетмез в буркани с рачели от тиква,които населението приготвя за зимнина.На специален щанд каварненецът Иван Гочев предлага собствено производство от каварненска мастика,известна и търсена в цялата страна.За отмора насядалите на тревата хора се разхлаждат с предлаганата им бира и други лакомства,кебапчета,кюфтета. На много места се предлагат чехли,произведени от каварненските майстори-чехлари,известни в цяла Добруджа.На сбора рибари продават своето производство от сушена скумрия-чирози,които населението масово купува,особено хората от вътрешността на страната. Наред с търговската част на сбора,организаторите са подготвяли и културни номера за развлечение.Каварненецът бай Георги Каракашев усърдно върти своята голяма латерна,от която се носят звуците на европейска музика.На подиум,направен от няколко маси,местен народен певец свири на физхармоника и пее песни със сюжети от живота на добруджанци и продава книжките-песнопойки.По-късно вече се появяват и грамофоните с голяма монтирана на тях фуния,от които се разнасят звуците на народна и друга музика,продават се грамофонните плочи,които населението масово купува.Човешко щастие и късмет от своите сандъчета с папагали и бели мишки предлагат находчиви търговци.Наред с традиционните гергъовденски люлки се появяват на сбора вече и механизираните такива,задвижвани от конска илил магарешка тяга,а около тях глъч и олелия.През първия ден на сбора се уреждат кушиите с коне на местни стопани,на победителите се раздават наградите в присъствието на много народ.По-късно се появяват и стрелбищата,редовно гостуват по-големи или по-малки циркове и други атракционни забави. Уморени от гълчавата през деня,привечер хората започват да се прибират по домовете си,за да продължат веселието заедно със своите гости,за да се отправят на следващия ден към нос Калиакра,където сборът продължава,макар и в по-малък размер.Умееха добруджанци да почиват и да се веселят,така както усърдно работеха по полето или работилниците и дюкяните си.А предстоеше усилената полска работа,на която да се отдадат. В наши дни се преосмисля и обогатява съдържанието на този празник на града,който да сближава хората,да ги прави по-добри
06.05
Чества се в деня на църковния празник Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден).
80
ДобричКрушарис. Крушариул. “Девети септември” №3 А9410http://www.krushari.bgkrushari@dobrich.net
81
ДобричТервелгр. Тервел
гр.Тервел, обл.Добрич, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 8;
9450http://www.tervel.bgtervel2000@yahoo.com06.05
Отбелязва се с Решение 2-26 на Общинския съвет от 25 март 2011 г. във връзка освещаването на новопостроен православен храм "Св. вкмч. Георги Победоносец". До тогава се чества като Празник на град Тервел на 22 септември съгласно решение 9-168 на Общинския съвет от 12 септември 2003 г.
82
ДобричШаблагр. Шаблаград Шабла, ул."Равно поле" №359680http://www.shabla.infoobshtina@ob-shabla.org
83
ДобричДобричгр. Добричград Добрич ул. "България" 12 п.к. 209300www.dobrich.bgdobrich@dobrich.bg25 септември
В отговор на писмото Ви, което е заведено в Община град Добрич под номер 944-СО-148/08.03.2018, Ви информирам, че като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града - Добрич. С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич. Повече информация по темата можете да намерите на електронната страница на Общината – www.dobrich.bg , по-точно в разделите За Добрич(http://www.dobrich.bg/bg/info_pages/14-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%87), Ден на Добрич(http://www.dobrich.bg/bg/info_pages/80-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%87) и История(http://www.dobrich.bg/bg/info_pages/83-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f)
25.09
"От 1990 г. град Добрич чества своя официален празникът на 25 Септември. Всяка година на тази дата, Община Добрич организира серия от културни и развлекателни програми. // Обявен с решение на Общинския съвет от 10 септември 1992 г. На 25 септември 1940 г. Добрич официално е освободен от румънска окупация, по силата на Крайовската спогодба (7 септември 1940). Чества се от 1990 г., когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ 87 от 19 септември 1990 г. на президента е възстановено старото име на града - Добрич (от 20 октомври 1949 г. е град Толбухин). Съгласно Решение на Общинския съвет денят 25 септември 2015 г. е обявен за празничен и неприсъствен на територията на община Добрич."
84
КърджалиАрдиногр. Ардиногр.Ардино, ул.Бели Брези 316750http://www.ardino.bgardino@abv.bg
85
КърджалиДжебелгр. Джебелгр.Джебел, ул.Еделвайс № 196850http://www.dzhebelbg.comkmet_dj@abv.bg19.05
Официалният празник на града е обявен с решение на общинския съвет от 14 май 1998 г. Датата е свързана с първата мирна демонстрация на българските турци срещу тоталитарния режим заради насилствената смяна на имената.
86
КърджалиКирковос. Кирковос.Кирково,ул.Дружба №16884http://www.kirkovo.bgoba_kirkovo@kv.link.bgkirkovooba@gmail.com26 март
Община Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление-Кирково, Гюмюрджинска околия. След 9 септември 1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет /СОНС/ -Кирково, структура запазена до 23.03.1979 година. След тази дата съществува като Селищна система-Кирково. От 1987 г. община Кирково обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски /4-те микрорайона Кирково, Чорбаджийско, Бенковски и Фотиново/ с обща площ 538 кв.км. Община Кирково е втора по население и трета по територия в област Кърджали. През 2001 г. с решение на Общински съвет –Кирково 26 март е обявен за Ден на община Кирково.
87
КърджалиКрумовградгр. Крумовградгр.Крумовград, пл.България № 56900http://krumovgrad.bgminkrum@abv.bg
88
КърджалиКърджалигр. Кърджалигр.Кърджали, бул.България № 416600http://www.kardjali.bgmunicipality@kardjali.bg
89
КърджалиМомчилградгр. Момчилградгр.Момчилград , ул. 26-ти декември № 126800http://www.momchilgrad.bgobshtina@mg.link.bgpress@momchilgrad.bg
90
КърджалиЧернооченес. Черноочене
с. Чероочене, ул. Шеста №9, общ. Черноочене, обл. Кърджали
6701http://www.chernoochene.com
obshtina_chernoochene@abv.bg
91
КюстендилБобов долгр. Бобов долгр. Бобов дол, ул." 27-ми октомври " № 22670http://www.bobovdol.euobshtina@bobovdol.eu27 октомври
Празникът на град Бобов дол е всяка година на 27 октомври. На тази дата през 1967 година Бобов дол е обявен за град, затова и празникът на града е тогава!
92
КюстендилБобошевогр. Бобошевогр. Бобошево, ул." Иван Кепов " № 32660http://obshtina-bobosevo.euobst_boboshevo@mail.bg
93
КюстендилКочериновогр. Кочериновогр.Кочериново,пл."Трети март" №12640http://www.ob-kocherinovo.bgobst_kocherinovo@mail.bg
94
КюстендилКюстендилгр. Кюстендилгр.Кюстендил,пл. "Велбъжд" № 12500http://kustendil.bg/obshtina@kustendil.bg23.03
Официално се отбелязва от 1966 г. съгласно решение на Общинския съвет от 1965 г. Празникът има дългогодишна история. От стари времена, в деня на пролетното равноденствие - 21 март, което съвпада със старото честване на паметта на свети Четиридесет мъченици - 22 март (след реформата в църковния календар през 1968 г. се отбелязва на 9 март), жените месели обредни пити, възнасяли ги на светото място в Хисарлъка и ги разчупвали за здраве и успех на дома. В основа на празника "Кюстендилска пролет" е почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа. Това е първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на България. Символ на празника е девойката "Кюстендилска пролет" и нейните две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва, младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи - Харитите (богини на плодородието) от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка.
95
КюстендилНевестинос. Невестинос.Невестино, ул." Вл. Поптомов " № 172595
http://www.obshtinanevestino.kncity.info
obshtinanevestino@abv.bg15 август
15- Август - Голяма Богородица. На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. По спомени на възрастни хора от Невестино на този ден се е правил голям
събор , Общинския съвет решава да възстанови тази забравена традиция и внасят предложение на сесия на Общинския съвет.
96
КюстендилРилагр. Рилагр.Рила,пл."Възраждане" № 12630http://grad-rila.bgrilamunicipality@gmail.com
Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник след нея
В отговор на запитването, свързано с историята на празника на гр. Рила, Ви изпращам следната информация: Празника на града ни е на църковния празник „Св. Дух“, който е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник след нея. Празникът "Свети Дух" се нарича още и "Света Троица". Троицата е символ на вечната световна хармония и представена от Бога Отец или Безкрайното Първоначало, Бога Син или Абсолютния Смисъл и Светия Дух или Животворящото Начало. Според представите на християнската вяра Светия Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в иконографията. Най-вероятно не случайно на портата на града ни, като верен страж се намира параклис „Св. Троица“, построен през 1993 г. върху едно от най-старите ни оброчища. При строително-монтажните работи са открити множество ломен камък, както и капител, дялани камъни и парчета от глинени съдове. Което само по себе си говори, че населението в древна и по-нова Рила е почитало и почита това свято място. Тук от незапомнени времена, рилчани правели молебен и курбан за здраве и берекет. От спомените на Георги Велчев (директор на рилското училище от 1919 г. до 1940 г.) става ясно, че още през далечната 1897 г., събора в с. Рила се е празнувал на „Св. Троица“ - „При голямото наводнение, което стана през пролетта на 1897 година, реката тук измести коритото си и мина от другата страна на метоха. Всички мостове по реката бяха завлечени, жителите на спротивната махала бяха застрашени от глад. За да бъдат задоволени най-насъщните им нужди, през реката беше опънат тел, по който чрез две въжета се движеше една голяма кошница с провизии. От наводнението в този квартал, бяха завлечени много къщи. В дъното на мегдана при метоха, се намираше голяма общинска ливада (местото на днешната гара Рила), на която на „Св. Троица“ ставаше голям събор.“ За съжаление няма запазени източници, от които може да бъде почерпана по-задълбочена и подробна информация, поради каква причина нашите деди са избрали за закрилник на село Рила да бъде точно денят на Светата Троица.
97
КюстендилСапарева банягр. Сапарева банягр." Сапарева баня ", ул." Германея " № 12650http://www.saparevabanya.comsap_oba@abv.bg
98
КюстендилДупницагр. Дупницагр.Дупница, пл."Свобода" № 12600http://www.dupnitsa.bg
admin_dupnitsa@dupnitsa.bg
19.10.
Денят на Свети Йоан Рилски е определен и за празник на града съгласно Решение 11 на Общинския съвет от 23 март 1995 г.
99
КюстендилТреклянос. Треклянос.Трекляно - п.к. 25572557http://www.trekliano.euobshtina_treklqno@abv.bg
100
ЛовечЛовечгр. ЛовечЛовечул. "Търговска" 225500http://www.lovech.bg/info@lovech.bg11.05
На 11 май жителите на град Ловеч честват официален празник на града. От много години, по това време на годината в Ловеч се честват т.нар "Люлякови тържества". Освен това мелодията на известния химн "Върви народе възродени", посветен на празника на Славянската писменост, е написан в град Ловеч. Тези са причините, през 1992 г., местната общественост да избере датата 11 май (по стар стил - деня на Славянската писменост и братята Кирил и Методий) - за официален празник на град Ловеч. Няколко дни преди самата дата на празника в града започват празненства със събития и мероприятия като концерти, изложби и спортни прояви, които продължават до вечерта на 11 май. На самият празник има традиция градската управа да посреща видни гости и да се поднасят цветя на някой от градските паметници. На същият ден в Ловеч има празнична света литургия а вечерта празнична заря. ///// Отбелязва като празник на града, с решение на общинския съвет от 1993 г. се чества в деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий - покровители на града.
Loading...
Main menu