Върхове от копия от гробница II на Могиланската могила �във Враца

ДЕНИС БОРИСОВ, ДОКТОРАНТ,

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

МНОГОЛИКАТА НАУКА – DISCIPLINA VARIABILIS

17 НОЕМВРИ 2022

Въведение

• Върховете от копия са част от нападателното въоръжение на траките през класическата и елинистическата епоха (V – I в. пр. н. е.).
• При проучванията на гробни комплекси се откриват върхове от копия с различна степен на съхраненост. Понякога те са в състояние, което не позволява пълен анализ на формата на острието, профил на острието, режещ ръб и втулка.
• Предмет на изследването са 14 върха от копия от Гробница II на Могиласката могила във Враца.
• Анализът на върховете от Гробница II e в резултат от реализирането на проект „Създаване на интерактивна лаборатория за изследване и генериране на ново научно знание за копието – легендарно оръжие от Античността (V в. пр. Хр. – V в.)“.

​

• Анализът на върховете от копия от гробница II е осъществен на базата на сравнителен анализ с други находки от Тракия и съседните райони.
• Отделните върхове от гробница II са описани и включени в каталог с инвентарен номер, размери и форма на острието.
• При описанието на върховете е използвана класификацията, предложена от Нарцис Торбов за върховете от Северозападна Тракия (Torbov, 2003, p. 51 – 68).
• Към описанието на върховете са приложени графични рисунки и фотоснимки.
• Частите на върховете са представени чрез схема с обозначения на отделните части.

​

Схема на съставните части на връх от копие

Тип I, вариант 1 – Плоски върхове с ромбовидно сечение

• Към Тип I, вариант I се отнасят седем върха от Гробница II.
• Остриета с листовидна форма.
• Остър връх на острието.
• Върху острието няма пластични ръбове.
• Втулката е с конична форма и кръгло сечение – при някои екземпляри се наблюдават дупки за гвоздеи (кат. # 1 и кат. # 4).

Върхове от тип I, вариант 1

Тип I, вариант 2 – Върхове с два пластични ръба

• Тип I, вариант 2 е представен от шест върха от Гробница II.
• Острието е с листовидна форма.
• Върхът на острието е остър.
• Сечението на острието е ромбовидно.
• Върху острието има два пластични ръба.
• Втулката е с конична форма и кръгло сечение.

Върхове от тип I, вариант 2

Заключение

• Върховете от Гробница II на Могиланската могила във Враца показват развитието на този тип въоръжение през класическата и елинистическата епоха (V – I в. пр. н. е.).
• На базата на особеностите във формата си, върховете от Гробница II се разделят на две групи:Тип I, вариант 1 – плоски върхове с ромбовидно сечение – кат. # 1-7 и Тип I, вариант 2 – върхове с два пластични ръба – кат. # 8 - 13.
• Върхът с кат. # 14 не може да бъде причислен към даден тип поради лошото си състояние.
• Върховете се датират в средата на IV в. пр. н. е.
• Паралелите на върховете от Гробница II показват широк ареал на разпространение – от Западна Европа до Скития.

​

​

Източници

• Агре, Д. (2011). Голямата могила край Маломирово и Златиница. София: Авалон Пъблишинг.
• Александров, Е. и кол. (2018). Спасени съкровища на България. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН.
• Александров, Ст. и кол. (2020). Археологически разкопки на надгробна могила (третата четвърт на III в. пр. Хр.). до с. Дражево, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Археологически открития и разкопки, 1, 2019, 572–574.
• Валентинова, М. и кол. (2020). Обект А6/4002 край Владиня, община Ловеч (229 – 241). В: Христо Попов (гл. ред.). Поток през времето. Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД. София: НАИМ-БАН.
• Велков, Ив. (1929). Нови могилни находки. Известия на Българския археологически институт, 1928/29, 5, 13–55.
• Венедиков, И. (1966). Новооткрито тракийско могилно погребение във Враца. Археология, 8, (1), 7–15.
• Илиев, Ил. (2019). Върхове на копия от Античната епоха във фонда на Исторически музей – Дългопол. Журнал за исторически и археологически изследвания, 2, 47–81.
• Николов, Б. (1965). Тракийски паметници във Врачанско. Известия на Археологическия институт, 28, 163–202.
• Николов, Б. (1988). Тракийските гробници от Могиланската могила. Музеи и паметници на културата, 28, (3), 42–44.

​

• Николов, Б. (1990). Тракийски находки от Северозападна Тракия. Археология, 23, (4), 14–26.
• Китов, Г. (2005). Богат гроб в могила Светица (сс. 420–426). В: Кр. Лещаков (отг. ред.). Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum VI. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. София: УИ „Св.Климент Охридски“.
• Попов, Р. (1924). Предисторически изследвания във Вратчанското поле. Известия на Българския археологически институт, 1923 – 1924, 2, 99–136.
• Попов, Р. (1933). Новооткрити предисторически старини. А. Колективни находки. Известия на Българския археологически институт, 1932 – 1933, 7, 349–358.
• Терехова, Н. (1990). Технологическая характеристика железных изделий из курганного могильника скифского времени у селения Нартан (Кабардино – Балкария). Советская археология, 4, 169–181.
• Торбов, Н. (2003). Върхове и накрайници за копия от Северозападна Тракия (III – I в. пр. Хр.). Известия на музеите в Северозападна България, 29, 51–68.
• Торбов, Н. (2005). Могиланската могила във Враца. Враца:  Майобо.
• Торбов, Н. (2015). Могиланската могила във Враца. Каталог. Враца:  Микротест – ООД.

​

• Филов, Б. (1919). Паметници на тракийското изкуство. Известия на Българското археологическо дружество, 1916 – 1918, 6, 1–56.
• Хусеновски, Б. (2015). Воjнички гроб от некрополата Милци каj Гевгелиjа. Патримониум.мк, 8, (13), 11–36.
• Balke, B. (1969). Dwa póżńolatenskie groby szkieletowe z Biskupina. Wiadomości Archeologiczne, 34, (3-4), 361–369.
• Borangic, C. & Bădescu, Al. (2014). Civilizația geto – dacică (I). Arme și echipamente din patrimoniul Muzeului Național de Istorie a României. Seria Patrimonium. București: Muzeul Național de Istorie a României.
• Dizdar, M. (2013). Rezultati zaštitnih iztraživanja groblje latenske kulture Zvonimirovo – Veliko polje u 2012. godini. Godišnjak Instituta za arheologiju, IX, 38–43.
• Fol et al. (2004). Die Thraker. Das goldene Reich des Orpheus. vom 23. Juli bis 28. November 2004 in der Kunst – und Ausstellungshalle der Bundesrepublik Deutschland in Bonn. Bonn: Kunst – und Ausstellungshalle der Bundesrepublik Deutschland GmbH
• Gaspari, A. & Laharnar, B. (2016). On three spearheads with decorated blades from the south-eastern periphery of the Alps. Germania, 94, 61–87.
• Schiltz, Veronique et al (1987). Gold of the Thracian horsemen. Treasures from Bulgaria. Montreál. Palais de la civilisation. 30 May – 4 October 1987. Montreal: Editions de l'Homme.
• Todorović, J. (1972). Praistorijska Karaburma I. Nekropola mlađeg gvozdenog doba. Beograd: Muzej Grada Beograda.
•   

​

БЛАГОДАРЯ ЗА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ !