МЕМОРАНДУМ НА КНСБ�ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ 2026-2030 Г.

09.03.2026 Г.

МЕМОРАНДУМ НА КНСБ 2026 – 2030 г.

1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.
2. СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА
3. СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ
4. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД
5. ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
6. СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

​

​

​

​

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

​

​

​

Основни цели по отношение на доходите и заплатите до 2030 г.

​

Настояваме за темпове на конвергенция към средноевропейските нива:

​

• По отношение на доходите – достигане на ниво от 75% (БВП на глава от населението по ППС) – настоящо ниво 66% (по данни на Евростат към 2024 г.)

​

• По отношение на заплатите – достигане на ниво от 72% (компенсация на 1 нает по ППС) – настоящо ниво 64% (по данни на Евростат към 2024 г.)

​

​

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

​

​

​

Основни макроикономически показатели за периода 2026 – 2030 г.

​

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

​

• През последните години се затвърди тенденцията вътрешното търсене да бъде все по-водещ фактор за формирането на БВП. Това е доказателство, че по-активна подоходна политика (както в частния сектор, така и в обществения сектор) оказва положителен резултат върху формирането на по-висок реален растеж през елементите на потреблението.
• За поддържането на устойчиво дългосрочно развитие, нашата страна се нуждае от съществени инвестиции, като от частен характер, така и по линия на капиталовата програма на държавата.
• Визията на КНСБ стъпва върху концепция за разширяване на дела на БОК през следващите години, който да нарасне от 21,4% на 25,7% от БВП.
• Другото основно допускане е за постепенно подобряване на нетният износ – от 2,8% на 4,1% от БВП чрез разширяване на експорта.
• По този начин, запазвайки водещата роля на вътрешното търсене за формирането на БВП, ще подобрим балансът между отделните детерминанти на растежа, като БВП ще се формира при по-балансирано съотношение между отделните приноси.

​

​

​

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

​

​

​

​

​

Основни фискални показатели за периода 2026 – 2030 г.

​

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

​

​

​

• Прогнозира се балансиран ръст на приходите и разходите по КФП, съответно с 16,3 млрд. евро и 17,0 млрд. евро, при запазване на фискалната стабилност на страната и поддържане на бюджетен дефицит, който постепенно намалява до 2,6% от БВП в края на десетилетието.
• Предвижда се:
• хоризонтална политика по доходите от поне 10% на ежегодна база – дял на разходите за персонал от общите разходи – от 27% на 29%;
• поддържането на социално и здравноосигурителните разходи на нива около 54-55% от общият размер на разходите;
• Настояваме да се премахне наличието на максимално допустимо ниво на разходи и приходи по КФП в размер на 40% от БВП

​

Основни фискални показатели за периода 2026 – 2030 г. - тенденции

​

СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА

​

​

​

• Нашите цели:
• Ежегоден ръст на заплатите средногодишно с 10%.
• Към 2030 г. минималната заплата да бъде повече от 50% от СРЗ, съобразно приетия текст в КТ /чл. 244/, като нейната адекватност се тества през ЗИ.
• Поне половината от наетите работници и служители да получават минимум „заплата за издръжка“ към 2030 г.
• Минималната работна заплата да ускори приближаването си до „заплатата за издръжка“ и към 2030 г. да бъде поне 80% от нея.

​

​

СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА

​

​

​

Разчети за брутни заплати: минимална (МРЗ), средна (СРЗ), и „заплата за издръжка“ (ЗИ)

​

​

СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА

За постигането на целите по отношение на заплатите от ключово значение са:

• Транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС – промени в Кодекса на труда – на три нива:
• Установяване на национална МРЗ за страната;
• Определянето на начални работни заплати, отчитащи минимално изискващите се нива на образование;
• На секторно равнище следва да се договарят основни работни заплати за най-характерните и значими длъжности за съответните икономически дейности.
• Транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.
• Промяна в данъчна система:

1. Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;

2. Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;

3. Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;

4. Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;

​

​

​

СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА

​

​

​

Ефект от въвеждането на необлагаем минимум върху ръста на МРЗ и СРЗ в периода 2026 –2030 г.

​

​

СРЗ – спестяване 756 евро (2026 г.) и 1200 евро (2030 г.)

МРЗ - спестяване 648 евро (2026 г.) и 1032 евро (2030 г.)

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

​

Цел: по-високи социални разходи и европейско сближаване

Целева рамка до 2030 г.

• Социални разходи:�17,2% от БВП
• Настояща европейска средна стойност:�около 20% от БВП

Необходим ресурс:

• средно +1,9 млрд. евро годишно
• очакван ръст на БВП около 9 млрд. евро годишно

​

​

​

​

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

​

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

​

Структура на социалните разходи (предложение)

Основни направления:

Пенсии

• от 13,6 млрд. евро (2026)
• до 18,4 млрд. евро (2030)

Социални помощи и обезщетения

• от 4,2 млрд. евро → 5,9 млрд. евро

Социални програми и услуги

• от 2,2 млрд. евро → 3,1 млрд. евро

=> Приоритет: адекватност на доходите и социалната защита

​

​

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

​

Реформи в пенсионната система

Приоритети:

• стабилизиране на фонд „Пенсии“
• дългосрочна устойчивост на системата

Предложения:

• увеличение на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, както е СБП.
• увеличаване на приноса за стаж, едновременно с осъвременяване на пенсиите по „швейцарското правило“.�1,35 → 1,45–1,55

Цел:

=> Коефициент на заместване 60 – 65% от последната заплата до 2030 г.

​

​

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

​

​

​

• Прецизиране и модернизиране на нормите, регулиращи размера обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

​

• Формулата, която КНСБ намира за справедлива това обезщетение да се определя в процент от обезщетението за майчинство, при гарантирана долна граница в абсолютна сума

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

Дигитална трансформация

ИИ се развива експоненциално, а функциите му стават все по-всеобхватни.

В тази връзка са необходими:

• Адекватни и ефективни регулации, фокусиращи се върху принципът “human in control” или запазването на човешкия производствен фактор „труд“ като основна детерминанта в заемането на решения на работното място, както и защита на личните данни на работещите, техният дигитален отпечатък (личен и професионален) и гарантирането на справедлив процес при оценяването на извършения труд чрез транспонирането на „Актът за изкуствения интелект“.
• Задължително участие на синдикатите в контрола върху внедряване на технологиите и гарантиране на човешки надзор върху решенията, вземани от ИИ системи.

Индустриалният сектор изостана в своето развитие - Нуждаем се от:

• Пълна ревизия на поставените цели, усъвършенстване на инструментите и тяхното по-детайлно прецизиране в процеса на „възраждане на българската индустрия“;
• Същевременно е наложително и стимулиране и подкрепа за разработването на ясна пътна карта за регионите.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

• Изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика;
• Разработване и приемане, съвместно със социалните партньори, на Национална индустриална стратегия;
• Разработване и приемане на конкретен план за реиндустриализация, основан на преминаването от суровинен към преработващ икономически модел с висока добавена стойност;
• Инвестиции в ключови вериги за създаване на стойност в промишлени отрасли, свързани със сигурността и отбраната;
• Ясна визия за целенасочено използване на европейските и националните инструменти за финансиране за развитие на нисковъглеродна индустрия, чрез равен достъп до най-новите технологии;

​

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

​

• Продължаване на усилията за разработване на модели за изграждане на индустриални зони, базирани на нисковъглеродни инвестиции
• Създаване на национален инструмент за временна подкрепа на предприятия и работници в засегнатите отрасли, включително компенсации при преструктуриране;
• Въвеждане на задължителна социална оценка към всяка индустриална мярка и проект, и обвързване на публичното финансиране с колективно трудово договаряне и изискване за нови работни места и достойни условия на труд;
• Систематично картографиране на уменията на работещите в индустрията, на базата на което да бъдат предприети секторни и регионални мерки за обучения, свързани с ускореното въвеждане на нисковъглеродните технологии, дигитализацията и ИИ.
• Провеждане на секторни политики в съответствие с приоритети на европейската индустриална политика, като едновременно с това се отчитат специфичните икономически условия, индустриалната структура и наличните ресурси на България.

​

​

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

• Сектор “Енергетика”

​

• Приемане на Енергийна Стратегия, разработена на база енергиен и мощностен баланс, развитие на преносната мрежа, като се вземе предвид националният суверенитет и сигурност, и като се държи сметка за конкурентоспособността на икономиката и за заетостта в страната;
• Последователно прилагане на законодателството за защита на енергийно бедните, което да гарантира достъпна енергия и социална справедливост при енергийния преход;
• Приемане на план за преструктуриране на енергийните дружества в комплекса Марица Изток;
• Осигуряване на финансовата стабилност на енергийните предприятия, като се прекрати практиката на изземване на дивидентите им, а им се позволи да инвестират средствата в развитие и поддържане на производствените активи и мрежи;
• КНСБ заявява, че е категорично против отделяне на преносните оператори (ЕСО и БТГ) от БЕХ;
• В случаите на ограничаване на производствени дейности в енергиини дружества, поради наложени политически решения, да се осигури адекватен пакет за социална защита на работещите.

​

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

• Сектор “Транспорт”
• В градския транспорт КНСБ настоява за ясна и устойчива финансова рамка с предвидими компенсации за обществената услуга съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007;
• Воден транспорт - приоритетни инвестиции за повишаване на капацитета, безопасността и интермодалната свързаност на морските и речните пристанища с железопътната и пътната инфраструктура. Цифровизацията на пристанищните процеси и внедряването на екологосъобразни решения следва да се съчетават със защита на заетостта, повишаване на квалификацията и гарантиране на заетостта и безопасни условия на труд;
• Въздушен транспорт. Летищната инфраструктура и наземното обслужване трябва да бъдат развивани чрез публични или публично-гарантирани инвестиции, насочени към безопасност, устойчивост и качество на услугата. Цифровизацията и въвеждането на нискоемисионни технологии следва да бъдат реализирани при гарантирани достойни условия на труд и активен социален диалог.
• Железопътен транспорт. Обвързване на националната стратегия за пътна безопасност с ускореното изграждане и модернизация на железопътни терминали за превоз на контейнери и полуремаркета (интермодални превози). Като първа и критично важна стъпка, държавата трябва да осигури инфраструктурни условия за трансфер на товарните потоци от шосе към релси в основните пристанищни възли.

​

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

• Отрасъл „Водоснабдяване и канализация“

​

• Максимално бързо трябва да се изготви десетгодишна Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2026-2035 г., която да бъде приета с голяма обществена подкрепа;
• Да се подготви нов специализиран закон за водоснабдяването и канализацията, който да отразява разписания план в Стратегията;
• Учредяване на Държавна агенция за водите /ДАВ/, като звено към МРРБ или МОСВ, чрез която да осъществи единно управление на водите. Под нейно ръководство могат да бъдат поставени и вече създадените Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (Изпълнителна агенция за управление и стопанисване на язовири) и „Български ВиК холдинг” ЕАД.

​

​

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД

​

​

​

Сектор “Селско стопанство”

• Анализ на причините за намаляващите по брой стопанства и заетостта в тях, все още ярката поляризация в стопанствата, преобладаващо монокултурно земеделие и намаляващо по обем животновъдство.
• Решения относно ниските и несигурни доходи в земеделието, които обясняват до голяма степен отлива на фермери от земеделския бизнес и на работна ръка от сектора.
• Вземане на последователни и системни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места в един предвидим и устойчив сектор, което върви заедно с развиване на ефективна социална политика, социалния диалог, партньорство и колективно договаряне на секторно ниво.
• Приоритет на политиките трябва да са инвестициите – в технологичните процеси, иновациите и в човешкия капитал - които стимулират устойчивата аграрна икономика и са в отговор на рисковете, включващи загуба на биологично разнообразие, изменение на климата и недостига на вода и природни ресурс.

​

ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

• Българският пазар на труда навлиза в период на дълбока структурна трансформация.
• Динамиката на пазар на труда до 2030 г. ще бъде дефинирана от тристранен натиск: отрицателен демографски прираст; ускорена дигитализация и навлизане на изкуствен интелект; и икономическите промени, свързани със Зелената сделка.
•  МВФ: новите технологии и изкуственият интелект ще засегнат около 40% от работните места в света, а в развитите икономики – до 60% в средносрочен план.
• Дигитализацията и изкуствения интелект ще доведат до постепенно отпадане на част от рутинните и нискоквалифицирани дейности и едновременно с това ще се увеличава търсенето на висококвалифицирани кадри в областта на инженерните дейности, автоматизацията, енергийната трансформация, здравеопазването, образованието и социалните услуги.
• България изостава сериозно по отношение на показателите за дигитални умения - само 35,5% от българите имат базови дигитални умения, при 55,6% средно за ЕС и заложена европейска цел за 2030 г. от 80 %.

ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

КНСБ настоява за:

1. Интегрирани и проактивни политики в областта на заетостта, образованието и ученето през целия живот, които да бъдат социално отговорни и да гарантират справедлив преход за работниците и регионите.

2. Изработване и приемане на изцяло нов Закон за насърчаване на заетостта, който да отчита динамиката на промените на пазара на труда и структурните промени в икономиката. Основни акценти на закона:

• гарантиране на качествената и устойчива заетост, достойния труд и социалната защита на хората в периоди на икономически преход;
• политики, които позволяват бързи преходи: от безработица към заетост, от обучение към заетост, и от заетост към по-качествена заетост;
• иновативни политики, които да смекчават негативните ефекти от бъдещи кризи и да ограничават риска от безработица, в т.ч. чрез временна подкрепа за работодателите и заетите лица в засегнати сектори.

3. Предвидима, балансирана и управляема политика по трудова миграция:

• Нормативна уредба, която да: защитава националния пазар на труда; гарантира равнопоставеност на интересите на работниците и работодателите; и води до ограничаване на нерегламентираните миграционни процеси.

​

​

ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

• Запазване на квотите за чуждестранни работници спрямо българските работници при издаването на разрешителни и запазване на различните размери на квотите за малки и средни предприятия спрямо големите.
• Запазване на съгласувателния режим за наемане на чуждестранни работници над установената от закона квота след обсъждане със социалните партньори.
• Предложение за законова промяна, която предвижда възможност за договаряне на по-висок размер на квотите за определени браншове/сектори/икономически дейности, но само през механизмите на секторно/браншово колективно трудово договаряне.
• Всяко разрешение за работа да бъде обвързано с конкретен работодател и конкретно работно място в България, без изключения.
• Регистрационен режим, завишаване на изискванията и строг контрол върху посредническите агенции, чрез които се наемат чуждестранни работници.
• Българското правителство да възобнови процеса по сключване на спогодби за регулиране на трудовата миграция с трети държави.

4. Разработване и пилотно тестване на Национална програма за заселване в България на граждани от трети държави с български произход/самосъзнание - с участието на правителство, местна власт, национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите.

ОБРАЗОВАНИЕ И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

Дългосрочно планира на инвестициите за образование като национален приоритет, така че разходите да са не по-малко от 5% от БВП.

Системата на предучилищното и училищното образование:

• ежегоден ръст на единните разходни стандарти с 20%, както и достигане на равнище на заплащане в сектора от 125% от СБРЗ за страната (180% от заплатата за издръжка);
• инвестиции за построяване на нови училища и детски градини, с цел въвеждане на едносменен режим на обучение и максимален обхват на децата в предучилищна възраст;
• повишаване на привлекателността на учителската професия и въвеждане на политики и мерки за привличане и заддържане на учители в образователната система;
• обвързване на резултатите от ученето с динамично променящите се изисквания на пазара на труда;
• нормативни промени и мерки за повишаване ефективността, качеството и привлекателността на дуална система на обучение сред учениците и родителите, както и повишаване на информираността и ангажираността на предприятията.

​

ОБРАЗОВАНИЕ И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

Висше образование и наука:

• инвестиране в професионалното развитие и осигуряване на привлекателни условия на работа на заетите в сектора на висшето образование чрез публично финансиране, обвързано с качеството и насочено към гарантиране на конкурентоспособно възнаграждение на академичния състав;
• осъвременяване на учебните програми и насърчаване създаването на мрежи и съвместни, включително интердисциплинарни програми, между висши училища с ускорено въвеждане на система на микроквалификации (микрокредити).

ОБРАЗОВАНИЕ И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

​

​

​

Учене през целия живот:

България продължава да отчита слабо участие на възрастните в ученето (9,5%) при заложена цел до 2030 г. 35.4 % от възрастните да участват в обучение всяка година.

Ученето през целия живот трябва да се превърне в достъпна, публично подкрепена система, а не в индивидуална отговорност на работника да се „адаптира“към пазара на труда. В тази връзка КНСБ от години настоява за:

• Нормативно уреждане и създаване на трипартитни секторни фондове за обучение и квалификация, приоритетно насочени към стратегически и перспективни за икономиката сектори, както и за въвеждане на индивидуални сметки за обучение.

- Секторните фондове са доказал се в редица европейски държави инструмент за целенасочено, устойчиво и споделено финансиране на обученията, основан на сътрудничеството между социалните партньори, включително чрез механизмите на колективното трудово договаряне за мобилизиране на ресурси и справедливо разпределение на разходите и отговорностите.

• Истинска реформа в системата за професионално обучение и промяна на съществуващия режим за лицензиране на центровете за професионално обучение (ЦПО), така че до пазара да се допускат само доставчици на качествени образователни услуги.

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

​

​

​

• СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
• КНСБ поставя развитието на социалния диалог като ключов приоритет в следващия управленски период- утвърждаване, задълбочаване и разширяване на националния тристранен социален диалог, усъвършенстване и развитие на правната му рамка, обогатяване на формите и предметния кръг от въпроси;
• Апелираме за подкрепa от страна на държавата на секторния (отраслов и браншов) диалог. Отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество трябва да бъдат активни и да участват в изработването на политики за съответните икономически дейности, за да се изпълни отрасловия социален диалог със съдържание предвид предизвикателствата на дигиталната трансформация, навлизането на изкуствения интелект и промените на пазара на труда в условията на ускорена технологична динамика.
• Промяна на Закона за публичните предприятия с цел включване на представители на работниците в управителните им органи и укрепване на прозрачността и социалния диалог.

​

​

​

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

​

​

​

• КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ
• Пълно и ефективно въвеждане на изискванията на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС, при нейното транспониране:
• Уреждане на минимална парична вноска за присъединяване към КТД не по-малка от 1% от индивидуалната месечна основна заплата, дължима за всеки месец от периода на действие на КТД,
• Законови разпоредби, че работодателите правят удръжки от месечното трудово възнаграждение на синдикалния членски внос след изразено писмено заявление от работника или служителя
• Преговорите за нов КТД трябва да започват до 3 месеца преди изтичане на стария и да приключват в рамките на 6 месеца.
• Законови промени във връзка с разпростирането на КТД

​

​

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

​

​

​

• Уреждане на правото на държавните служители да водят колективни преговори и да сключват колективни договори, както са правилата по Кодекса на труда.
• В ЗОП да се въведе изискване възложителите да задължават участниците в процедурите да декларират и гарантират, че техните оферти са изготвени при спазване на трудовото и социалното законодателство, правилата за работни заплати и действащите колективни трудови договори за съответните икономически дейности или общини, включително когато те са разпрострени по реда на Кодекса на труда. Това искане е свързано и с решението на Съда на ЕС (Дело С-810-24) по Директивата за обществените поръчки, според което компаниите, които колективно договарят заплащането и условията на труд със синдикатите, могат да получат предимство при възлагането на обществени поръчки.Съдът на ЕС постанови, че включването на социални критерии, включително насърчаването на колективното договаряне, в конкурсите за обществени поръчки е съвместимо с член 67 (Най-изгодна икономическа оферта) от Директивата на ЕС за обществените поръчки.
• Приемане на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция 151 относно защита правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба
• Законодателни стъпки, гарантиращи, че работодателите/компаниите имат отговорно поведение и спазват човешките, трудовите, социалните и синдикалните права на работниците, като в същото време изискват това и от обвързаните с тях фирми по веригата на доставките.
• Законодателните мерки да бъдат съобразени с изискванията на ОИСР за отговорно бизнес поведение и с ESG стандартите, като се постави акцент върху тяхното ефективно прилагане на практика, включително през колективно трудово договаряне, а не само формално.

​

​

​

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

​

​

​

• ОСНОВНИ ТРУДОВИ ПРАВА
• Привеждане на правните регулации за полагане на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
• Уреждане правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации.
• Законови норми в Кодекса на труда, които дефинират и забраняват насилието и тормоза на работното място и ратифициране на Конвенция 190 МОТ.
• Законови гаранции че работниците и служителите няма да бъдат възпрепятствани да разкрият своето възнаграждение и адекватно транспониране от РБългария на Директивата за прозрачност в азаплащането между мъжете и жените.Въвеждане законово право на работниците и служителите да изискват информация за индивидуалното си ниво на заплащане и средното ниво на заплащане, разпределено по пол, за категориите работници и служители, които извършват същата работа като тях или работа с равна стойност на тяхната
• Законови промени, гарантиращи подобряването на условията на труд при работата чрез цифрови платформи чрез транспониране на Директивата за подобряване условията на труд през цифрови платформи.

​

www.knsb-bg.org