Първа годишна научна конференция�на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) �със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“ България��ТРУД, ЖИЗНЕН СТАНДАРТ И СОЦИАЛНА�СТРАТИФИКАЦИЯ: ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА�28 юни 2022 г.

“Механизъм за определяне на минималната работна заплата на национално ниво в контекста на проектодирективата на ЕС за минималната работна заплата”

​

Росица Макелова, ИССИ

​

​

Büro Bulgarien

Изследователски контекст

• В рамките на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) беше постигнато предварително политическо споразумение по съдържанието на проекто директивата за адекватни минимални заплати в ЕС. Проектът на законодателния акт беше предложен още през октомври 2020 г., като от този момент беше обект на множество дискусии от страна на Съвета и Парламента.

Изследователски контекст

• Приетият към момента текст на Директивата предвижда държавите- членки да използват а) набор от критерии при определянето/актуализирането на законоустановените минимални заплати (ЗУМЗ), б) референтни стойности за оценка адекватността на ЗУМЗ и в) механизъм за автоматично индексиране на ЗУМЗ с цел коригиране на техния размер.
• Спрямо първата изведена стъпка беше предложено (от Съвета на ЕС) държавите членки да имат възможност да придават «относителна тежест» на всеки един критериите, поради което настоящият анализ ще вземе впредвид дали дискусиите в България са насочени към подобно допускане.
• Друг съществен елемент на съгласие е утвърждаването на ролята на социалните партньори по отношение определянето и актуализирането на ЗУМЗ.

Изследователски контекст

• Сред целите на Директивата е посредством използването на критерии за определяне и актуализиране на ЗУМЗ да се постинат „достойни условия на труд и живот“ и „конвергенция във възходяща посока“.
• В момента държавите с нормативно определени минимални заплати са общо 21 на брой. Съответно в останалите шест членки на Съюза (т.е. в Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) равнището на заплащането се определя през колективно договаряне. Разликите в заплащането между тях достигат 6,8 пъти.

​

Изследователски контекст

• По данни на Schulten and Müller (2021), цитирани от европейския синдикален институт (ETUI) в изданието Benchmarking Working Europe 2021, то увеличаването на ЗУМЗ до 60% от медианната и 50% от средната работна заплата би засегнало повече от 25 милиона работници (или 18,6% от всички наети в страните от ЕС със ЗУМЗ), като над половината от тях ще се намират в три големи държави: Германия (6.8 милиона наети), Испания (4.1 милиона) и Полша (4.0 милиона). Очакванията за България са съответно за ръст на заплащането на 650 хил. лица.

Ситуацията в България

• През първото тримесечие на 2022г. размерът на МРЗ се запази на същите нива от предходната година, като назначените на минимална основна работна заплата в края на месец март 2022 г. достигат 444 884 лица (при 493 012 лица през същия период на 2021г.). Те представляват 19.6% от общо наетите за страната лица през месец март (през аналогичният период на 2021 г. техният дял е 21.8%).
• Покупателната способност на МРЗ реално (с отчитане на инфлацията) отбеляза съществен спад (-11,0%) през първото тримесечие на 2022 г.
• С Постановление № 37 от 24 март 2022 г се определи нов размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 710 лв. (в сила от 1 април 2022 г.). Така минималната работна заплата (МРЗ) отбеляза номинален ръст от 9,2%. Взимайки в предвид инфлационния натиск в страната (и официално отчетения от НСИ Индекс на потребителските цени за периода април 2021- април 2022 г.), то МРЗ реално намалява с 4,5% спрямо април 2021 г.

​

​

* При изчисляването на реалния ръст за първо тримесечие на 2022 г. е използвана годишната инфлация за периода от март 2022 г. до март 2021 г. (12.4%)

* Източник за СРЗ е НСИ, за МРЗ са съответните постановления на МС за определяне на МРЗ, приложени са собствени изчисления за онагледяване на съотношението. При изчисляването на реалния ръст за първо тримесечие на 2022 г. е използвана годишната инфлация за периода от март 2022 г. до март 2021 г. (12.4%)

Източник: ИССИ на КНСБ

Необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че МРЗ не покрива необходимия доход за издръжка и това обрича семействата на бедност и лишения

Ситуацията в България

• Кодексът на труда в България (чл. 244) постановява, че Министерският съвет (МС) определя минималната работна заплата (МРЗ) за страната.
• България ратифицира през 2018 г. Конвенция 131 на МОТ, определяща елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата. Конвенция 131 предвижда създаването на механизми, според които минималната работна заплата „може да се определя и преразглежда периодично“.
• Национално тристранно споразумение от 2020 г. между правителството на Република България и социалните партньори (национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите) обаче се заявява необходимост от „възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности“.

​

Ситуацията в България

• Съгласно чл. 3 на КТ държавата регулира трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Съответно сътрудничеството и консултациите на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

​

Изследване

• Обект на изследване на настоящия доклад ще са социалните партньори в България в качеството им на дефинираните от Директивата като участници в процеса на вземане на решение за критериите за определяне и актуализиране на МРЗ, както и в процеса на изготвяне на автоматичната индексация на ЗУМЗ и определянето на референтните стойности за оценка адекватността на ЗУМЗ.
• Предмет на анализа ще е позицията на социалните партньори относно (механизма за) определянето на МРЗ (тук ще се разгледат позициите относно критериите за задаване на МРЗ, подхода на индексиране на минималното заплащане и ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността).

​

​

Изследване

• Цел: да се представи позицията на социалните за определяне на МРЗ и тя да се съпостви с очаквания механизъм за определяне на МРЗ, предвиден от Директивата. В резултат от така заложената цел ще се откроят съответствията и разминаванията в позициите към настоящия момент и в контекста на очакванта Директива и оттук ще се изведе в аванс рамката на предстоящия национален дебат по темата. Тези резултати могат да се използват от практикуващите анализатори, но и от въвлечени в политическия процес лица, отговорни за определянето на МРЗ в страната.

Изследване

За периода 2021-2025 г. за представителни на национално равнище организации на работодателите са признати:

• Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)
• Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК)
• Българска търговско-промишлена палата (БТПП)
• Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
• Съюз за стопанска инициатива (ССИ)

​

За периода 2021-2025 г. за представителни на национално равнище организации на работниците и служителите са признати:

• Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ)
• Конфедерация на труда «Подкрепа» (КТ «Подкрепа»)

​

​

​

Изследване

• Изследователска процедура: за постигане на така заложената изследователска цел ще бъде извършено кабинетно проучване на позицията на социалните партньори по отношение определянето (механизма) на МРЗ. Ще бъдат разгледани публикации по темата на лица от страна на работодателските и синдикалните организации (вкл. Становища/ Препоръки на социалните партньори, Програмни документи на социалните партньори, Официални писма и позиции на социалните партньори, Стенограми от НСТС и депозирани становища в НСТС на социалните партньори, интервюта за медии от представители на социалните партньори).

Изследване�Резултати

• Всички социални партньори (без експлицидно заявяване от страна на КТ „Подкрепа“) се обединяват около позицията за необходимостта от изготвяне на ясен, прозрачен механизъм за определяне на МРЗ (вкл. част от партньорите говорят за определяне на МРЗ на ниво отрасъл/ бранш, професионални групи). Това съвпада и с визията на Директивата за определяне/актуализиране на ЗУМЗ посредством критерии/ индексация/ референтни стойности (чл. 5).

​

Изследване�Резултати

• Очаква се спазване на Конвенция 131 от гл.т. изготвянето на механизъм за определяне на МРЗ (БТПП). Ето защо ще е необходимо да се съгласуват постановките на Конвенцията с текстовете на очакваната Директива, вкл. по отношение на елементите, които ще залегнат за определяне на МРЗ.
• С оглед постигане на прозрачност и реален диалог по определяне на МРЗ се настоява за съгласуване на средносрочната бюджетна прогноза в НСТС (БСК), но и дебатът за минималната работна заплата да бъде още преди обсъждането на Закона за държавния бюджет на страната (ССИ). Предлага се и определянето на МРЗ да отпадне от Средносрочната бюджетна прогноза (КРИБ). Тези предложения могат да бъдат съотнесени към чл. 5, параграф 5 и чл. 7 на проекто Директивата (текстовете предложени и от трите европейски институции), предвиждащи създаването на „консултативни органи“ с участието на социалните партньори, които да съветват компетентните органи по въпросите на ЗУМЗ.

​

Изследване�Резултати

• По отношение на критериите за определяне и актуализиране на ЗУМЗ, изведени от Европейските институции, то се наблюдава припокриване в разбиранията на национално ниво относно необходимостта от прилагане на част от тях. Производителността на труда се визира като важен критерии от работодателските организации (вкл. БСК предлага и диференциация на ниво отрасъл/ бранш), но все още не се представят разчети за нейното развитие и потенциалното отчитане на движението на показателя. КНСБ се застъпва за определяне на МРЗ на база оценка покупателната й способност (на база издръжка на живота или в случая на база ЗИ). КНСБ е и единствената организация, която разглежда темпа на изменение на МРЗ към темпа на изменение на СРЗ (съответно отчитайки брутните стойности на показателите), което кореспондира на изведения критерии за „темпа на растеж на брутните работни заплати“ от ЕП и Комисията.

Изследване�Резултати

• Въпреки наличието на разбиране за проблемността на феномена „работещи бедни“ (при КНСБ), то все пак никой от социалните партньори изрично не се обявява за обвързване на размера на МРЗ с дела на бедните, по-специално дела на бедните сред работещите. Така този критерии реално не съществува в дебатите за ръста на МРЗ на национално ниво през анализирания период. Все още националните дебати не се съсредоточават върху критерия „общото равнище на (брутните) работни заплати и тяхното разпределение“. Този критерии следва да бъде допълнително операционализиран и да се обмисли дали става дума за съотношения с МРЗ, за сравняване на заплащането по браншове/ отрасли, за сравняване на заплащането по групи персонал или по области на страната. Тук дебатът в България може да произведе собствено приложно поле на показателя, особено като се вземат впредвид вече подадените заявки за диференцирани нива на минималното заплащане (по икономически дейности, професионални групи).

​

Изследване�Резултати

• Явяват се и други критерии, извън предложения от Директивата списък- вкл. компенсацията на наетите лица (БСК), разходи на труд за единица продукция (БСК), инфлация (КТ „Подкрепа“, КНСБ). Наблюдават се обаче и редица други индикатори, които се вмъкват като ориентири за това какви ефекти води след себе си административно определения ръст на МРЗ. Макар и да не се заявяват експлицитно като необходими за определянето на МРЗ в страната, то може да се допусне, че тези критерии биха могли да са част от предстоящите национални дебати. Остава въпросът дали обаче могат да бъдат ясно операционализирани и обвързани с конкретни числови стойности (напр. посивяването на трудовите отношения, компресирането на границите в заплащането и демотивацията на квалифициран персонал).

​

Изследване�Резултати

• Двете синдикални и две от работодателските организации (БСК и БТПП) възприемат подхода на Директивата за определяне на ориентировъчни референтни стойности за оценка на адекватността на МРЗ. Наблюдават се обаче съществени различия в позициите- синдикатите признават двойния праг, предложен от ЕП за определяне на МРЗ (50% от брутната средна работна заплата и 60% от брутната медианна заплата), а работодателите акцентират на необходимостта от съотнасяне на МРЗ към СРЗ и поддържане на ниво на съотношение помежду им под прага от 50%.

​

Изследване�Резултати

• С оглед на изведеното в проекто Директивата допускане за формиране на тегла на критериите за определяне и актуализиране на ЗУМЗ и механизъм за автоматична индексация на МРЗ, то не бяха регистрирани позиции относно степенуване важността на критериите и необходимостта от изготвяне на автоматична индексация (въпреки отчитането на инфлацията от страна на синдикалните организации като критерии, който следва да се има впредвид за ръст на МРЗ). За преодоляване на това ограничение в анализа се препоръчва провеждане на втори етап от изследването, в рамките на който чрез стандартизирано интервю с представители на социалните партньори може да се верифицира на информацията от кабинетното изследване, да се отчетат мотивите зад визията за конкретен механизъм за определяне на МРЗ, но и да бъдат отправени конкретни въпроси с цел допълване на генерирания масив от данни с цел изясняване на предполагаемите тегла, които ще бъдат преписани на критериите от чл. 5 на Директивата.

​