България е „горска“ страна:��39% от площта й е покрита с гори!��
Светът има нужда от много повече дървесина
Очаква се търсенето на дървесина значително да се увеличи, заради:
Обем обла дървесина (милиони m³)
Индустриална обла дървесина
Дървесно гориво
Общ растеж, 2010-2050: +54%
Дълготрайни продукти, които включват отрязан дървен материал, дървени плоскости и друг обла дървесина
Продукти с кратък живот. Включват се продукти от хартия и картон
Продукти с много кратък живот – дървесно гориво. Включва се дървесина, която се добива целенасочено за производство на енергия
Продукти с много кратък живот – индустриални. Това са отпадъци от производство на други дървесни продукти, които се изгарят за енергия
Исторически и бъдещ ръст на глобалното производство на дървесина
Европейските регулации целят увеличаване дела на ВЕИ и на биоикономиката
С въвеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници (2009/28/EC), делът на ВЕИ в потреблението на енергия в ЕС се е увеличил от 12,5% през 2010 г. на 21,8% през 2021 г. Трябва да расте още много.
Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС във връзка с целите, свързани с климат и кръгова икономика.
Дейности в обхвата на Таксономията:
Отпадъчната горска биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС�
Търсенето ще се увеличава като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС!
Заетостта в горската индустрия = само 1% от цялата икономика
Възнагражденията в сектора са много ниски
Средните доходи в горския сектор са по-ниски от средните за преработващия сектор, с изключение на целулозно-хартиената промишленост.
Това влияе и на благосъстоянието на заетите в сектора и съответно прави секторът непривлекателен на пазара на труда.
Също така показва, че потенциалното значение на сектора за икономиката е силно подценено, имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни.
Дърводобивът е изключително непривлекателна дейност за хората
Ниска производителност на труда – използва се остаряла техника и се работи в труднодостъпни райони без изградена инфраструктура
Ниска квалификация на голяма част от работниците с изпълнителски функции в дърводобива и в горската промишленост
Неадекватно/ниско заплащане на добива и подвоза на дървесина
Непривлекателни условия на труд – неизрядност по отношение на договорните взаимоотношения и изискванията на трудовото законодателство, както и в областта на спазване правилата за здраве и безопасност при работа
Ниска добавена стойност на зает
Секторът е непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат
Горската индустрия осигурява базовата заетост в цели региони – спирачка пред обезлюдяването
Ползваме много малко от годишния прираст на насажденията у нас
Средно за периода:
Използван прираст (добив) - 55%
НЕизползван прираст - 45%
Изоставаме много от европейската практика
Съотношението от 80% добив на дървесина спрямо прираста на гората се затвърждава като добра практика в Европа.
В България добиваме едва 55%. С това бавно се влошава прирастът, а оттам и икономическите показатели за производство и за енергийни цели.
Bulgaria
Държава | Добив (2019) | Добавена стойност | Добавена стойност на зает | Приходи на зает | Заетост в сектора |
Финландия | 73 225 хил. м³ | 8 025 хил. евро | 127 хил. евро | 471 хил. евро | ~ 64 750 |
Австрия | 21 172 хил. м³ | 6 752 хил. евро | 80 хил. евро | 291 хил. евро | ~ 84 520 |
България | 8 010 хил. м³ | 643 хил. евро | 11 хил. евро | 33 хил. евро | ~ 59 722 |
ЕС – средни стойности | | | 50 хил. евро | 163 хил. евро | |
площ – 83 871 км2
гори ~ 39 000 км2
площ – 338 145 км2
гори ~ 224 000 км2
площ – 110 994 км2
гори ~ 43 000 км2
Водещите страни в Европа печелят много повече от горската си индустрия
JRC данни за 2019
Дори в Източна Европа се ползва и печели много повече от горската индустрия
площ – 110 994 км2
гори ~ 43 000 км2
площ – 45 339 км2
гори ~ 23 300 км2
площ – 49 035 км2
гори ~ 19 260 км2
Държави, които са по-малки от България и имат два пъти по-малко гори,
добиват повече и имат по-добри икономически показатели
Държава | Добив (2019) | Добавена стойност | Добавена стойност на зает | Приходи на зает | Заетост в сектора |
Естония | 13 517 хил. м³ | 1 015 хил. евро | 36 хил. евро | 140 хил. евро | ~ 28 500 |
Словакия | 10 120 хил. м³ | 1 288 хил. евро | 22 хил. евро | 70 хил. евро | ~ 58 640 |
България | 8 010 хил. м³ | 643 хил. евро | 11 хил. евро | 33 хил. евро | ~ 59 722 |
ЕС – средни стойности | | | 50 хил. евро | 163 хил. евро | |
JRC данни за 2019
Наличен е огромен неизползван потенциал за добив и добавена стойност
Заложено е минималното съотношение за устойчив добив – 80% от прираста
Пропуснатите ползи са 5 ПЪТИ по-големи, ако допуснем достигане до средното европейско ниво на добавена стойност на зает!
Дори само пропуснатите ползи от планиран, но неизпълнен добив, са значителни
Санитарните сечи са непланирани – в анализа говорим за обема дървесина, който би бил изпълнен като резултат от изпълнение на планирането.
Пропуснатите ползи са 5 ПЪТИ по-големи, ако допуснем достигане до средното европейско ниво на добавена стойност на зает!
Внасяме дървесина, защото не добиваме достатъчно
Цена на внесената дървесина – 885 лв. за куб.м (средна стойност за периода).
Какви са пропуснатите ползи?
Ако 1 млн. куб. м. внесена дървесина се добива и обработва в България това може да намали разходите, свързани със закупуването на вносна суровина и материали и да ги превърнем в добавена стойност и работни места!
7% от годишния прираст
и 1/7 от годишния добив
Ползването на горите е в основата на устойчивото им управление
Ползване на горите наричаме добивът и възможностите за възобновяване.
Днес добивът като ползване на гората бива противопоставян на другите услуги, които горите предоставят.
Това противопоставяне не почива на никакви факти, но лежи в основата на съпротивата срещу добива.
Днес този ресурс не се използва пълноценно!
Горите са възобновяем природен ресурс, което предполага ползване на дървесината в рамките на прираста.
Горите предоставят изключително ценни екосистемни услуги
Горските екосистеми допринасят за основни услуги за икономиката и обществото като:
Способността на горите да предоставят тези услуги зависи от техният размер и състояние.
Това са обществени блага, които не се оценяват с икономически показатели към момента на вземането на икономически решения.
Тоест те не са част от бюджетиране на приходи. Но…
... това носи риск от икономически загуби в момента, в който здравето на екосистемите се влоши или размерът им се намали. Съответно, когато този риск се материализира, се превръщат в разход.
Горите предоставят изключително ценни екосистемни услуги
Проучване на Евростат по проект за остойностяване на екосистемите и техните услуги доказва, че горите в Европа доставят близо 50% от общото предлагане на измерените 7 екосистемни услуги.
Най-голям принос гората има в:
Австрия – горският сектор заема централно място в икономиката на страната
Австрия добива интензивно - около 80-85% от годишния прираст
Увеличаването на добива води до подобряване състоянието на горите. Австрия цели добив от 85% от годишния си прираст
Делът на дървесината за енергийни цели е 27%
Старите гори поглъщат по-малко въглерод => Добивът поддържа поглъщането му
Въпреки силния добив, туризмът се развива успешно
Приходи ($)
Процент от износ (%)
Въпреки силния добив, хидроенергетиката се развива успешно
Годишно производство на електроенергия от ВЕЦ
Австрия,
2020 г.: 45 343.976 MWh
Въпреки силния добив, качеството на въздуха се подобрява (азотни оксиди)
24
Въпреки силния добив, качеството на въздуха се подобрява (фин прах)
25
ND-GAIN Индекс на страната 11 Резултат: 69,7 | |
Уязвимост 0,288 | |
Готовност 0,682 |
Готовност
Уязвимост
Индексът ND-GAIN обхваща уязвимостта на страната към изменението на климата и други глобални предизвикателства, както и готовността й да подобри устойчивостта.
ND-GAIN индекс - класиране от 1995 г.
Година | |
Класиране | |
Въпреки силния добив, климатичната уязвимост намалява
Извод от Австрия: ��Силният добив и интензивното ползване не само не пречат, а даже подкрепят качеството на останалите екосистемни услуги!��
Когато не ползваме достатъчно, гората залинява
Прираст в х.м3
Този положителен прираст е резултат от добри лесовъдски практики и много изкуствени насаждения след 50-те
Плановете за ползване не се спазват (изкл. 2015)
Прирастът спада след 2010 г.
ЛУП – лесоустройствен проект
ГСП – горскостопански план
Заедно със спада на прираста се наблюдава и неизпълнение на плановете и това може да се превърне в риск за гората. Прирастът спада, защото средната възраст на гората се увеличава.
Дърводобивът е инструмент за предпазване на горите от пожар
Оптимизацията на прираста не е лесна, но носи добри резултати!
Прирастът не е равномерен: при правилно разпределение на площта, върху която се извършва ползването, то трябва да бъде увеличено до нива от 11-11,5 млн. м3/година, колкото се може по-скоро
За съвременната площ на държавния горски фонд, най-вероятно ползването ще достигне до 7-7,5 млн. м3/год, при възможно теоретично такова от 8,5 млн м3/год. Само при подобно равнище на ползването, оптимизацията на прираста е възможна.
За увеличаване на прираста е нужна оптимизация:
Устойчива сеч в България = 11 млн. м3 / год.
Устойчива сеч
Прилагане на план за добив и устойчиви практики, които вземат под внимание възстановяването, насърчават регенерирането и дългосрочното благосъстояние на гората.
Добри практики за устойчив добив в Европа
Стимулите имат пряко влияние върху добива
Начин на определяне на възнагражденията на ръководството в държавните предприятия
„(2) Средствата за работна заплата в централното управление на държавното предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие.
(3) Средствата за работната заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в съответното поделение."
Основни изводи
България може и трябва устойчиво да добива около 11 млн. м3 дървесина годишно, които да създават поне 5 ПЪТИ повече добавена стойност за икономиката ни.