1 of 33

България е „горска“ страна:��39% от площта й е покрита с гори!��

2 of 33

Светът има нужда от много повече дървесина

Очаква се търсенето на дървесина значително да се увеличи, заради:

  • Декарбонизация на енергетиката – Биомаса за електричество, пара и отопление
  • Декарбонизация на строителния сектор – дърво вместо метал и цимент
  • Урбанизация
  • Производство на хартия – заместване на пластмасата в опаковките

Обем обла дървесина (милиони m³)

Индустриална обла дървесина

Дървесно гориво

Общ растеж, 2010-2050: +54%

Дълготрайни продукти, които включват отрязан дървен материал, дървени плоскости и друг обла дървесина

Продукти с кратък живот. Включват се продукти от хартия и картон

Продукти с много кратък живот – дървесно гориво. Включва се дървесина, която се добива целенасочено за производство на енергия

Продукти с много кратък живот – индустриални. Това са отпадъци от производство на други дървесни продукти, които се изгарят за енергия

Исторически и бъдещ ръст на глобалното производство на дървесина

3 of 33

Европейските регулации целят увеличаване дела на ВЕИ и на биоикономиката

С въвеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници (2009/28/EC), делът на ВЕИ в потреблението на енергия в ЕС се е увеличил от 12,5% през 2010 г. на 21,8% през 2021 г. Трябва да расте още много.

Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС във връзка с целите, свързани с климат и кръгова икономика.

Дейности в обхвата на Таксономията:

  • Горско стопанство
  • Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели
  • Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон
  • Производство на електроенергия от биоенергия, комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия

4 of 33

Отпадъчната горска биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС�

Търсенето ще се увеличава като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС!

5 of 33

Заетостта в горската индустрия = само 1% от цялата икономика

  • Заетостта в сектора е близо 60 000 души, което е едва 1% от общата заетост в страната.

  • Заетите в горското стопанство са доста повече от официалните данни, но в сивата икономика.

  • В бранша работят хора с различен образователен и професионален статус – от такива с начално образование, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и други.

6 of 33

Възнагражденията в сектора са много ниски

Средните доходи в горския сектор са по-ниски от средните за преработващия сектор, с изключение на целулозно-хартиената промишленост.

Това влияе и на благосъстоянието на заетите в сектора и съответно прави секторът непривлекателен на пазара на труда.

Също така показва, че потенциалното значение на сектора за икономиката е силно подценено, имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни.

7 of 33

Дърводобивът е изключително непривлекателна дейност за хората

Ниска производителност на труда – използва се остаряла техника и се работи в труднодостъпни райони без изградена инфраструктура

Ниска квалификация на голяма част от работниците с изпълнителски функции в дърводобива и в горската промишленост

Неадекватно/ниско заплащане на добива и подвоза на дървесина

Непривлекателни условия на труд – неизрядност по отношение на договорните взаимоотношения и изискванията на трудовото законодателство, както и в областта на спазване правилата за здраве и безопасност при работа

Ниска добавена стойност на зает

Секторът е непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат

8 of 33

Горската индустрия осигурява базовата заетост в цели региони – спирачка пред обезлюдяването

9 of 33

Ползваме много малко от годишния прираст на насажденията у нас

Средно за периода:

Използван прираст (добив) - 55%

НЕизползван прираст - 45%

10 of 33

Изоставаме много от европейската практика

Съотношението от 80% добив на дървесина спрямо прираста на гората се затвърждава като добра практика в Европа.

В България добиваме едва 55%. С това бавно се влошава прирастът, а оттам и икономическите показатели за производство и за енергийни цели.

Bulgaria

11 of 33

Държава

Добив (2019)

Добавена стойност

Добавена стойност на зает

Приходи на зает

Заетост в сектора

Финландия

73 225 хил. м³

8 025 хил. евро

127 хил. евро

471 хил. евро

~ 64 750

Австрия

21 172 хил. м³

6 752 хил. евро

80 хил. евро

291 хил. евро

~ 84 520

България

8 010 хил. м³

643 хил. евро

11 хил. евро

33 хил. евро

~ 59 722

ЕС – средни стойности

50 хил. евро

163 хил. евро

площ – 83 871 км2

гори ~ 39 000 км2

площ – 338 145 км2

гори ~ 224 000 км2

площ – 110 994 км2

гори ~ 43 000 км2

Водещите страни в Европа печелят много повече от горската си индустрия

JRC данни за 2019

12 of 33

Дори в Източна Европа се ползва и печели много повече от горската индустрия

площ – 110 994 км2

гори ~ 43 000 км2

площ – 45 339 км2

гори ~ 23 300 км2

площ – 49 035 км2

гори ~ 19 260 км2

Държави, които са по-малки от България и имат два пъти по-малко гори,

добиват повече и имат по-добри икономически показатели

Държава

Добив (2019)

Добавена стойност

Добавена стойност на зает

Приходи на зает

Заетост в сектора

Естония

13 517 хил. м³

1 015 хил. евро

36 хил. евро

140 хил. евро

~ 28 500

Словакия

10 120 хил. м³

1 288 хил. евро

22 хил. евро

70 хил. евро

~ 58 640

България

8 010 хил. м³

643 хил. евро

11 хил. евро

33 хил. евро

~ 59 722

ЕС – средни стойности

50 хил. евро

163 хил. евро

JRC данни за 2019

13 of 33

Наличен е огромен неизползван потенциал за добив и добавена стойност

Заложено е минималното съотношение за устойчив добив – 80% от прираста

Пропуснатите ползи са 5 ПЪТИ по-големи, ако допуснем достигане до средното европейско ниво на добавена стойност на зает!

14 of 33

Дори само пропуснатите ползи от планиран, но неизпълнен добив, са значителни

Санитарните сечи са непланирани – в анализа говорим за обема дървесина, който би бил изпълнен като резултат от изпълнение на планирането.

Пропуснатите ползи са 5 ПЪТИ по-големи, ако допуснем достигане до средното европейско ниво на добавена стойност на зает!

15 of 33

Внасяме дървесина, защото не добиваме достатъчно

Цена на внесената дървесина – 885 лв. за куб.м (средна стойност за периода).

Какви са пропуснатите ползи?

Ако 1 млн. куб. м. внесена дървесина се добива и обработва в България това може да намали разходите, свързани със закупуването на вносна суровина и материали и да ги превърнем в добавена стойност и работни места!

7% от годишния прираст

и 1/7 от годишния добив

16 of 33

Ползването на горите е в основата на устойчивото им управление

Ползване на горите наричаме добивът и възможностите за възобновяване.

Днес добивът като ползване на гората бива противопоставян на другите услуги, които горите предоставят.

Това противопоставяне не почива на никакви факти, но лежи в основата на съпротивата срещу добива.

Днес този ресурс не се използва пълноценно!

Горите са възобновяем природен ресурс, което предполага ползване на дървесината в рамките на прираста.

17 of 33

Горите предоставят изключително ценни екосистемни услуги

Горските екосистеми допринасят за основни услуги за икономиката и обществото като:

  • филтриране на въздух и вода
  • поглъщане и складиране на въглерод
  • регулиране на климата и водния отток
  • защита срещу екстремни метеорологични явления като горещи вълни и наводнения
  • противоерозионно действие
  • осигуряване на храна
  • рекреация и отдих

Способността на горите да предоставят тези услуги зависи от техният размер и състояние.

Това са обществени блага, които не се оценяват с икономически показатели към момента на вземането на икономически решения.

Тоест те не са част от бюджетиране на приходи. Но…

... това носи риск от икономически загуби в момента, в който здравето на екосистемите се влоши или размерът им се намали. Съответно, когато този риск се материализира, се превръщат в разход.

18 of 33

Горите предоставят изключително ценни екосистемни услуги

Проучване на Евростат по проект за остойностяване на екосистемите и техните услуги доказва, че горите в Европа доставят близо 50% от общото предлагане на измерените 7 екосистемни услуги.

Най-голям принос гората има в:

  • Осигуряване на дървесина
  • Поглъщане и складиране на въглерод
  • Контрол на наводненията
  • Пречистване на водите
  • Отдих сред природата

19 of 33

Австрия – горският сектор заема централно място в икономиката на страната

  • Дървообработващата промишленост е един от най-големите работодатели в Австрия. Повече от 280 000 души живеят от горско стопанство и/или в райони, ангажирани в сектора и основно в хартиената промишленост.

  • Експортно ориентирана и успешна в международен план.

  • Предприятията са предимно традиционни с голяма гъвкавост и широк обхват за иновации и внедряване на нови технологии.

  • В по-голямата си част частните собственици на гори се грижат за здравето и поддръжката на горите в Австрия от поколения.

  • Годишният оборот на дърводобивния сектор е около 10 милиарда евро с износ от малко над 7 милиарда евро.

  • Наред с туризма, горската индустрия е един от най-важните източници на валутни приходи.

20 of 33

Австрия добива интензивно - около 80-85% от годишния прираст

Увеличаването на добива води до подобряване състоянието на горите. Австрия цели добив от 85% от годишния си прираст

Делът на дървесината за енергийни цели е 27%

21 of 33

Старите гори поглъщат по-малко въглерод => Добивът поддържа поглъщането му

22 of 33

Въпреки силния добив, туризмът се развива успешно

Приходи ($)

Процент от износ (%)

23 of 33

Въпреки силния добив, хидроенергетиката се развива успешно

Годишно производство на електроенергия от ВЕЦ

Австрия,

2020 г.: 45 343.976 MWh

24 of 33

Въпреки силния добив, качеството на въздуха се подобрява (азотни оксиди)

24

25 of 33

Въпреки силния добив, качеството на въздуха се подобрява (фин прах)

25

26 of 33

ND-GAIN

Индекс на страната

11

Резултат: 69,7

Уязвимост 0,288

Готовност 0,682

Готовност

Уязвимост

Индексът ND-GAIN обхваща уязвимостта на страната към изменението на климата и други глобални предизвикателства, както и готовността й да подобри устойчивостта.

ND-GAIN индекс - класиране от 1995 г.

Година

Класиране

Въпреки силния добив, климатичната уязвимост намалява

27 of 33

Извод от Австрия: ��Силният добив и интензивното ползване не само не пречат, а даже подкрепят качеството на останалите екосистемни услуги!�

28 of 33

Когато не ползваме достатъчно, гората залинява

Прираст в х.м3

Този положителен прираст е резултат от добри лесовъдски практики и много изкуствени насаждения след 50-те

Плановете за ползване не се спазват (изкл. 2015)

Прирастът спада след 2010 г.

ЛУП – лесоустройствен проект

ГСП – горскостопански план

Заедно със спада на прираста се наблюдава и неизпълнение на плановете и това може да се превърне в риск за гората. Прирастът спада, защото средната възраст на гората се увеличава.

29 of 33

Дърводобивът е инструмент за предпазване на горите от пожар

  • Всяка година между 50 и 100 хил. декара гори изгарят при пожари, това са 90 хил. кубика дървесина – заради не доброто стопанисване и ненавременната сеч
  • Това се равнява като площ на 7000 футболни игрища
  • Горите в България застаряват и се засушават и това създава риск от пожари
  • Дърветата имат жизнен цикъл – 100-120 години. След това застаряват, нападат ги паразити и са опасни за опожаряване
  • Отделно намаляваме ефекта на екосистемните услуги

30 of 33

Оптимизацията на прираста не е лесна, но носи добри резултати!

Прирастът не е равномерен: при правилно разпределение на площта, върху която се извършва ползването, то трябва да бъде увеличено до нива от 11-11,5 млн. м3/година, колкото се може по-скоро

За съвременната площ на държавния горски фонд, най-вероятно ползването ще достигне до 7-7,5 млн. м3/год, при възможно теоретично такова от 8,5 млн м3/год. Само при подобно равнище на ползването, оптимизацията на прираста е възможна.

За увеличаване на прираста е нужна оптимизация:

  • Горите имат различни функции, като често съчетават няколко. Какво ще се оптимизира зависи от предназначението на съответната гора и съобразяване с екосистемните ѝ услуги. В горите със специални и защитни функции (62,2%) прирастът не може да се оптимизира.
  • Доброто планиране и доброто изпълнение на плана включват навременни и проактивни грижи, включително и санитарни сечи, при необходимост.

31 of 33

Устойчива сеч в България = 11 млн. м3 / год.

Устойчива сеч

Прилагане на план за добив и устойчиви практики, които вземат под внимание възстановяването, насърчават регенерирането и дългосрочното благосъстояние на гората.

Добри практики за устойчив добив в Европа

  • При условия на устойчиво управление и съобразени с местни цели за устойчиво управление на горите
  • Зависи от местоположението и екосистемните услуги, предоставяни от горите
  • Основно правило е да използват прираста като максимален праг за добив на дървесина
  • Потенциалът за „устойчива“ норма на добива е в рамките на 80% до 100% от годишните нива на прираста.

32 of 33

Стимулите имат пряко влияние върху добива

Начин на определяне на възнагражденията на ръководството в държавните предприятия

„(2) Средствата за работна заплата в централното управление на държавното предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие.

(3) Средствата за работната заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в съответното поделение."

33 of 33

Основни изводи

  • Търсенето на дървесина ще се увеличава като резултат от потребителски интерес и в следствие на регулаторен натиск за увеличаване дела на биоикономиката, включително и за енергийни цели.

  • България разполага с необходимия ресурс, който не се използва пълноценно. Добиваме едва 55% от годишния прираст при средна стойност за устойчив добив в Европа от 80%.

  • Горската ни индустрия е слаба и се влошава – горите застаряват, няма достъп и техника за добив, секторът има лоша репутация, обществените нагласи към компетентните органи са отрицателни.

  • Горската ни индустрия има огромен потенциал – голяма част от страната е силно зависима от развитието й. Неоптималното ползване води до пропуснати икономически ползи.

  • Ако не ползваме гората, се влошава качеството на нейните екосистемни услуги. Това носи рискове, както за гората, така и за обществото като цяло.

  • Управлението на горите в Австрия с интензивно ползване доказва, че е възможно горската индустрия да носи големи икономически ползи и едновременно с това екосистемните услуги да бъдат на високо ниво.

България може и трябва устойчиво да добива около 11 млн. м3 дървесина годишно, които да създават поне 5 ПЪТИ повече добавена стойност за икономиката ни.