Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането.
Родена в Плевен. Дете на бедни родители, майка ѝ е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката на епископа. По-късно продължава образованието си в Калоферския девически манастир (1836 – 1839). Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович.
3 of 5
Първата българска учителка
През октомври 1839 г. Открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се издържа от Агапий. Възпитаничките ѝ усвояват и гръцки. През 1845 г. При Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Завършилите училището девойки стават учителки или откриват нови взаимни училища в други градове – Свищов, Враца,Ловеч
4 of 5
Развитие и последен житейски път
Докато някои от новосъздадените светски девически училища възникват по почин на гражданите или на отделни просветни дейци, във Враца и по други места ученичките на Анастасия Димитрова сами раздвижват и тласкат напред девическото образование. Такава енергична учителка и една от първите ревнителки на девическото образование във Враца и страната е Цвета (Кета) Кръстенякова. Други ученички на Анастасия Димитрова също откриват девически училища, сред тях Парашкева Нейкова – в Ловеч, а Пелагия – в Свищов. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София.
Твърде набожна, Анастасия Димитрова отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира.
5 of 5
Личен живот
След като се омъжва (1852), Анастасия Димитрова напуска училището. Тя, както и бившата ѝ ученичка Мита Гегова, преподава частно в дома си на около 10 девойчета. Посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. oт живота си.