С тази данъчна система дотук?!

Предложения на КНСБ за промяна в данъчната система на България

​

​

​

​

​

Гр. София 04.05.2023 г.

Защо има нужда от данъчна реформа?

• Пропорционалната система на данъчно облагане в размер на 10%, която функционира вече 15 години в България, не успя да изпълни нито една от поставените задачи:
• Намаляването на дела на „сивата икономика“ (през 2008 г. е 25,5% от БВП – 16,8 млрд. лв., а през 2022 г. възлиза на 21,6% от БВП – 35,6 млрд. лв.)
• Увеличението на ПЧИ (през 2008 г. ПЧИ възлизат на 17,9% от БВП, а през 2022 г. спадат до едва 3,6% от БВП)
• Намаляването на неравенствата в българското общество (Коефициента на Джини възлиза на 35,9% през 2008 г. и на 38,4% през 2022 г.)
• Увеличаване на данъчните приходи като % от БВП (те са 30,43% от БВП през 2008 г. и намаляват до 28,29% през 2022 г.)
• През последните 15 години, делът на преките данъци в държавния бюджет се намали, а се увеличиха тежестите по линия на косвените данъци. Подобна система на вторично разпределение е във вреда на данъкоплатците от обедняващата средна класа, работещите бедни и уязвимите групи. Съотношението „преки – косвени“ данъци в България е 32:68, а средно за ЕС е 50:50;

​

​

Защо има нужда от данъчна реформа?

• Самата структура на приходите от преки данъци, също е несправедлива;
• Събраните данъци от работещите са значително по-големи от тези, които бизнесът плаща;

​

Какво предлага КНСБ?

Необлагаем минимум и 15% ДДФЛ

​

• Ефектът от необлагаемия минимум в комбинация с предложението за увеличени на ДДФЛ от 10% на 15%, води до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2 800 лв.
• Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база;

​

Необлагаем минимум и 15% ДДФЛ

• Единствените които няма да спечелят и ще е необходимо да се разделят с малка част от своя доход, са хората, които получават по-високи доходи (над 2800 лв.). Но дори и за тях загубата няма да бъде особено голяма, защото ако човек се осигурява на 3000 лв., то той ще загуби за една година едва 146 лв., което прави по-малко от 14 лв. на месец.
• Тази стъпка ще доведе до нетни загуби за бюджета от 1,1 млрд. лв. /при 780 лв. МРЗ/. При увеличение на МРЗ от 01.07.2023 г. до 850 лв. нетната годишна загуба за бюджета ще бъде в размер на ок. 1,4 млрд. лв. /700 млн. лв. за полугодие/, а при МРЗ 940 лв. от 01.01.2024 г. – ок. 1,8 млрд. лв. годишно /при изчисленията са взети предвид положителните ефекти върху бюджета в резултат от допълнителните приходи от ДДФЛ по линия на доходите над 2 800 лв., както и повишено потребление, а оттам и повишена събираемост от ДДС. Освен това, калкулиран е и ефектът по линия на действащото законодателство за данъчни облекчения за деца./.
• Изхождайки от идеята за пределната полезност на парите, това е дори препоръчително с контекста на европейската практика на данъчно облагане, като във всички страни-членки на ЕС има някаква форма на необлагаем минимум

​

Корпоративен данък в размер на 15%

• През декември 2022 г. държавите в ЕС се споразумяха за транспонирането на «Директивата за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в ЕС».
• Според нея, всяка държава трябва да въведе корпоративна данъчна ставка от минимум 15% за всички МНК на своя територия от началото на 2024 г. Решението на ЕС е продължение на споразумението от 08.10.2021 г. на ОИСР за реформа в международното данъчно облагане, което беше подкрепено от близо 140 държави.

Корпоративен данък в размер на 15%

​

1) Без намаление на печалбите на фирмите допълнителните приходи в бюджета от корпоративен данък биха били ок. 2,2 млрд. лв.

2) При 5% намаление на печалбите на фирмите (заради данъчното бягство) допълнителните приходи в бюджета от корпоративен данък биха били ок. 2 млрд. лв.

3) При 10% намаление на печалбите на фирмите (заради данъчното бягство) допълнителните приходи в бюджета от корпоративен данък биха били ок. 1,8 млрд. лв.

​

Възстановяване на намалените ставките на ДДС

• Мерки с временен характер по време на пандемията – след като нейното отшумяване ДДС ставките трябва да бъдат възстановени до предишните им нива
• Изключение: бебешките продукти и книгите
• За хляба, брашно – намалените данъчни ставки не доведоха до спад в цената на тези продукти – а напротив до увеличение с между 2% и 6%
• Положителен ефект за бюджета – 471 млн. лева

Данък „дивидент“ в размер на 10%

Данък дивидент

• България има една от най-ниските данъчни ставки в ЕС.
• Ръстът на 10% минимизира възможността за данъчно избягване по линия на ДДЮЛ;
• Най-малко 50 млн. лв. допълнителни приходи;
• Насърчаване на реинвестирането на печалбата и/или увеличаване на заплати на служителите;

​

Въвеждане на „дигитален данък“

• Промяна в икономическата среда - облагане на цифровото присъствие
• Един от елементите в предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба
• Част е от данъчната система на 12 страни от ЕС – препоръчителната ставка е 3%
• Ефект върху приходите в бюджета при ставка от 3% – от 400 до 500 млн. лева

Данък върху финансовите трансакции

• Ставка от 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС.
• За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика да не се прилага в следните ситуации:
• Ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.);
• Дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране;
• Рефинансиране на транзакции с централни банки на държави и ЕЦБ.

​

ОБОБЩЕНИЕ:

Ефектът на годишна база за бюджета от така направени промени в данъчната политика:

​

• 15% ДДФЛ + необлагаем минимум на МРЗ – 1,5 млрд. лв. по-малко;
• 15% ДДЮЛ – 2 млрд. лв. повече;
• 15% данък дивидент – 50 млн. лв. повече;
• Въвеждане на ДФТ - 900 млн. лв. повече;
• Въвеждане на „дигитален данък“ – 400 млн. лв. повече;
• Възстановени ставки на ДДС на 20% - 471 млн. лв. повече
• Общо: 2,3 млрд. лв. допълнителни нетни приходи за бюджета.
• При МРЗ 850 лв. от 01.07.2023 г. и отчетен ефект върху бюджета от данъчните облекчения за деца.

​

По-малък дефицит и ръст на доходите?

1. Предстояща ревизия на БВП + повишена данъчна събираемост = 2 млрд. лв. повече приходи;
2. Намалена капиталова програма = 3 млрд. лв. по-малко разходи;
3. Нетен ефект за бюджета от всички данъчни предложения на КНСБ = 2,3 млрд. лв. повече приходи;
4. Необходими средства за ръст на заплатите в обществения сектор с поне 10% = 800 млн. лв.

Нетен ефект от данъчните промени + политиката по доходите = 6,5 млрд. лв. допълнително фискално пространство за намаление на дефицита от 6,4% на 2,8% /от 11,8 млрд. лв. на 5,3 млрд. лв./

​