ФОЛКЛОРЕН ОБРЕДЕН КАЛЕНДАР
ЖЪТВА
Както вече знаете, обредът е поредица от действия, които се изпълняват по повод на конкретни празници и важни моменти от живота на човека. Всеки от обредите се придружавал от специфични песни, наричания, танци.
�
С кой изучаван обред свързвате снимката – ладуване или Герман?
С кой изучаван обред свързвате снимката – ладуване или Герман?
Герман
Във фолклорния обреден календар са подредени както празниците, свързани с вярванията на хората (например Коледа, Великден), така и важни моменти от трудовата дейност (например началото на жътвата).
Фолклорният обреден календар има две полугодия с начало съответно Гергьовден, когато започва усилената полска работа, и Димитровден – време за почивка и празнуване.
Кои са двете полугодия в българския фолклорен обреден календар?
Фолклорният обреден календар има две полугодия с начало съответно Гергьовден, когато започва усилената полска работа, и Димитровден – време за почивка и празнуване.
Кои са двете полугодия в българския фолклорен обреден календар?
лятно и зимно
Векове наред за българина жътвата е била един от най-важните моменти в годината. Още от деня, в който засявал житото, неговите мисли били насочени към осигуряване на хляба за идната година. Жътвата била съпровождана от множество обредни действия и ритуални заклинания, свързани с надеждата за изобилие и благоденствие, а песни огласяли полето и правели усилната работа по-лека.
Жътварите пеели, докато отивали на нивата, после – при първото зажънване. По пладне, когато слънцето било най-безмилостно, се извивали протяжни бавни песни, чиито богати орнаменти показвали майсторството на най-гласовитите. По пътя обратно към дома младите моми пеели закачливи песни и любовни припевки, та цяло село излизало да им се любува…
Изгледайте видеоматериала за жътварските песни – „Душата на българина“:
Жътвата е вдъхновила Елин Пелин да напише разказ, в който с много майсторство, обич и уважение описва труда на българина в борбата му за насъщния. Коментирайте откъса от неговия разказ „По жътва“.
„Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъдето ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. (...) Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака. (...) И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта...“
„По жътва“, Елин Пелин
На 5 юли българите отбелязвали т.нар. Летен Атанасовден, „Средлято“ или „Жетвар“. Именно на този ден започвала жътвата в много краища на страната. Рано призори, облечени в чисти нови ризи, жътварите тръгвали към нивите.
За „зажънването“ на първите класове се избирал определен човек – най-младата жена, най-опитният жътвар или човек с „лека ръка“, за да е спорна и лека работата.
Първите отрязани житни класове се хвърляли напред с думите: „Както тези класове летят, така жътвата да върви бърже“, и с благословията:
„Бог напред, ние след него!“.
В различните населени места различна била и ролята на ритуалния хляб – някъде го полагали върху първия сноп и стопанинът поставял върху него пара, а след края на работата гощавали с него работниците. После изсипвали на земята и последните трохи и наричали: „Колкото мравки ядат от трохите, толкова хляб да има!“.
Краят на жътвата се отбелязвал с правене на т.нар. „брада“, която се изплитала от последните житни снопчета, преплетени с червен конец. Тя се занасяла в дома на стопанина, където се съхранявала до другата година, когато семената от тези стръкове се засявали отново. Така хората се надявали, че и следващата година ще е плодородна.
Чуйте добруджанската песен „Каля си жътва жънеше“ в изпълнение Галина Дурмушлийска. Безмензурна ли е песента „Каля си жътва жънеше“?
НЕ
2
4
хороводна
Чуйте добруджанската песен „Каля си жътва жънеше“ в изпълнение Галина Дурмушлийска. Безмензурна ли е песента „Каля си жътва жънеше“?
Как звучат жътварските песни, които се изпълняват по време�на работата на полето?
Как звучат жътварските песни, които се изпълняват по време�на работата на полето?
БЛАГОДАРЯ!