28.2.2015 г.

28.2.2015 г.

план

Начало на новото време на българите

• След завоюването на българските земи от османците българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни.
• Те живеели сред завоеватели с други обичаи и религия.

• В първите три века на чуждото владичество

те се борели само за своето съществуване.

• Започнали да изгубват спомена за миналото си.
• Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички християнски обичаи.
• Но те постигнали най-важното –

оцелели като отделен народ.

• Това било началото на ново време за българските земи.
• През него настъпили много промени.
• Българите започнали да напредват в занаятите

и търговията,

да опознават

отново

европейски земи

и да се

просвещават.

Епохата на ВЪЗРАЖДАНЕТО започнала през 30-те години на ХVІІІ век.

Занаятчийството станало доходен поминък.

Гайтанджийска работилница

Килимарска работилница

Бакърджийница

Кожухарница

Ковачница

Златарница

Мутафчийница

• Развитието на занаятите и търговията и Новото време раждали нуждата от нови знания, които българите можели да получат в нови училища.

• Българите започнали да се обединяват с идеята, че трябва да възстановят независимата си църква и държава, за да имат достойно място сред останалите европейски държави.

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

XVIII век

XIX век

1762 г.

Паисий Хилендарски

създава

“История славянобългарска”

1835 г.

Откриване на

първото взаимно

училище в Габрово

1870 г. - църковна

независимост

Комитетска мрежа

Васил Левски

Това време на борба за:

• нова просвета;
• самостоятелна църква;
• национално освобождение,

се нарича Българско възраждане.

• То завършило с освобождението на България през 1878 година.
• Така българите се включили в новото време, което от два века преобразявало цяла Европа.

• Там Паисий заживял с гръцки и сръбски калугери, които при всеки повод не пропускали да изтъкнат

величието на своите

народи.

• Те често унизявали българина, припомняйки му, че е представител на народ, който няма свое минало и история.

През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той отседнал в Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат.

“История славянобългарска”

план

Паисий осъзнавал, че те имали право, защото османското владичество продължавало вече 4 века. Споменът за великата българска държава бил заличен.

Народът не помнел нито старите си ханове и царе, нито техните победоносни походи. Не знаел почти нищо за своето минало.

За младия монах било мъчително да понася подигравки и хули, че българите нямат минало, с което да се гордеят.

Голямата обич на Паисий към «българския род и отечество»

го накарала да издири и събере в една книга сведения за славното минало на българите.

Така ПРЪВ запалил будителската искра МОНАХЪТ от ХИЛЕНДАРСКИЯ МАНАСТИР - ПАИСИЙ.

Той положил много труд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни.

Ровил в библиотеките на много манастири и открил стари ръкописи, царски грамоти и жития на български светци.

• През 1762 г. събрал всички сведения в ръкописна книга, която нарекъл

„ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“.

• Започнал да я пише в Хилендарския манастир.

„История славянобългарска“ спомогнала най-много за духовното Възраждане.

Паисиева кула

В нея с гордост пишел за Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон, за Кирил и Методий и техните ученици.

• В нея разказал, че българите „по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език“.
• Като им припомнил славното минало и имената на българските царе, той ги призовал да се

стремят към просвета и

своя църква и държава.

• "Историята” е завършена през 1762 г. в Зографския манастир в Света гора, където оригиналът ѝ се пази и до днес.

• С идеите си за духовна просвета, църковна и политическа независимост Паисий е един от радетелите на националното ни Възраждане.

• Второто голямо дело на Паисий било, че той тръгнал сам да разнася книгата си по местата, където най-много се събирали българите – в черквите по празници.
• Четял я на хората и поръчал да я преписват, за да не изчезне.

„История славянобългарска“ станала най-ценната книга за нашите прадеди.

«О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“

​

​

„Царственика“ на Христаки Павлович, отпечатан в 1844 г. - първият печатен вариант на Паисиевата история. (Текстът на Христаки Павлович е доста далеч от оригинала).

​

​

​

​

Повече от 40 души преписали това късче памет.

Кованлъшки препис, 1783 г. - Направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско). Пази се в ръкописната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Преображенски (Попгладичов) препис на История славянобългарска от 1809 г. Съставен е в Преображенския манастир край̆ Търново

http://istoriata.bg/listen/part1.html

Полезно и интересно!

​

​

Първи Софрониев (Котленски) препис

на „История славянобългарска” – 1765 г. Пази се в Националната библиотека

„Св. св. Кирил и Методий̆“.

​

​

Пръв преписал Паисиевата история

свещеникът Софроний Врачански

/Стойко Владиславов/.

"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски -�първият Софрониев препис.�Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.

• Софроний преписал два пъти книгата на Паисий и я сложил на най-святото място в черквата - олтара.

Също като Паисий той я четял на млади и

стари в черквата и разпалвал в тях искрата

на гордостта, че са българи.

Софроний станал известен и с това, че описал собствения си живот в книга –

„Житие и страдания грешнаго Софрония“.

Страданията и изпитанията, които разказвал били преживявани и от останалите поробени българи.

Така монасите и свещениците първи започнали будителска дейност.

Паисий Хилендарски

Софроний Врачански

Манастирите също допринесли за прехода на българите към новото време.

• Създаването на Паисиевата история било свързано

с два от тях.

• В Хилендарския манастир той започнал да пише книгата си, а в Зографския я завършил.

Манастирите –

места на книжовен и духовен живот

план

Размирните години не отминали и българските

духовни средища.

• Стотици църкви и манастири били окрадени и изпепелени.
• Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала още повече.
• В тях монасите поддържали църковния живот и християнския дух.
• Там те опазвали стари книги и документи и

помагали да се запази грамотността на българите.

Манастирите в Света гора запазили своята цялост. На Атон царяло спокойствие , което привличало монаси от целия православен свят.

Наред с църковните си задължения монасите се занимавали и с книжовна дейност – превеждали и преписвали книги, обучавали ученици в килийните училища.

Така Атон се превърнал в духовен център, играл важна роля в живота на балканските народи.

• Празниците на манастирите събирали хора от различни български краища.
• Те им помагали да се чувстват част от един народ.
• От манастирите към близки и далечни земи се отправяли монаси да събират помощи, за да опазят съществуването им.
• Освен пари и дарове, те донасяли скъпоценни книги и впечатления от непознати светове.
• Това им помагало да следят промените в живота на различни европейски народи.

Началото на Българското възраждане е през:

XVII век;

XVIII век;

XIX век.

“История славянобългарска” е създадена през:

1672 година;

1762 година;

1878 година.

Автор на “История славянобългарска” е:

д-р Петър Берон;

Софроний Врачански;

Паисий Хилендарски.

Какъв бил Паисий Хилендарски?

учител;

монах;

свещеник.

Софроний Врачански бил:

свещеник;

монах;

учител.

Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език е:

Софроний Врачански;

Паисий Хилендарски.

“История славянобългарска” е започната в:

Рилски манастир;

Хилендарски манастир;

Зографски манастир.

“История славянобългарска” е завършена в:

Зографски манастир.

Хилендарски манастир;

Рилски манастир;

____________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

___________________________

Защо „История славянобългарска“ е много ценна книга?

С нея е поставено началото

на българското Възраждане.

Тя е зов за национално самоосъзнание и създаване на единен народ.

Възкресявайки спомена за отминалите славни времена, Паисий изгражда моста между забравеното минало и бъдещето.

С тази книга се дава тласък

за по-светли бъднини.

• Попълни липсващите части от изразите, за да обясниш в какво се проявява Българското възраждане.

​

Н О В А П Р О _ _ _ Т А

С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A

​

Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е

С В Е

Р К В

Б О Ж Д Е

2. Опитай да обясниш към какво е призовал българите Паисий с тези думи в историята си.

„Българино, знай своя род и език …

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е … твърде потребно.“

_______________________________________________

_______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

______________________________________________

Паисий иска да върне самоуважението на българите.

За него историята е извор на национална гордост.

Без история народът ще забрави корените си.

Паисий горещо копнее да види сънародниците си горди от своя произход, а не хулени и подигравани от други народи.

Споменът, за великите отминали времена на предците ни, крепи българщината и вдъхва вяра и надежда за бъдещето.

3. Открий и отбележи върху картата:

а/ родното място на Паисий с 1;

б/ родното място на Софроний с 2;

в/ манастира, в който Паисий започнал да пише

„История славянобългарска“, с 3;

г/ манастира, в който я завършил, с 4.

1

2

3

4

4. Изчисли колко време след създаването на „История славянобългарска“ започнало изграждането на Рилския манастир в съвременния му вид. Използвай линията на времето.

​

1816 - започва новото изграждане на

– Рилския манастир

_____ - годината на създаването на

= „История славянобългарска“

______

1762

54

План на урока:

• Начало на новото

време на българите

2. “История

славянобългарска”

3. Манастирите –

места на книжовен и

духовен живот

Речник:

Олтар –

източната част на храма, където духовенството извършва свещенодействия.

Олтарът е отделен от останалата част на храма чрез дървена стена с икони, наречена иконостас.