28.2.2015 г.
28.2.2015 г.
Начало на новото време на българите
те се борели само за своето съществуване.
оцелели като отделен народ.
и търговията,
да опознават
отново
европейски земи
и да се
просвещават.
Епохата на ВЪЗРАЖДАНЕТО започнала през 30-те години на ХVІІІ век.
Занаятчийството станало доходен поминък.
Гайтанджийска работилница
Килимарска работилница
Бакърджийница
Кожухарница
Ковачница
Златарница
Мутафчийница
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
XVIII век
XIX век
1762 г.
Паисий Хилендарски
създава
“История славянобългарска”
1835 г.
Откриване на
първото взаимно
училище в Габрово
1870 г. - църковна
независимост
Комитетска мрежа
Васил Левски
Това време на борба за:
се нарича Българско възраждане.
величието на своите
народи.
През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той отседнал в Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат.
“История славянобългарска”
Паисий осъзнавал, че те имали право, защото османското владичество продължавало вече 4 века. Споменът за великата българска държава бил заличен.
Народът не помнел нито старите си ханове и царе, нито техните победоносни походи. Не знаел почти нищо за своето минало.
За младия монах било мъчително да понася подигравки и хули, че българите нямат минало, с което да се гордеят.
Голямата обич на Паисий към «българския род и отечество»
го накарала да издири и събере в една книга сведения за славното минало на българите.
Така ПРЪВ запалил будителската искра МОНАХЪТ от ХИЛЕНДАРСКИЯ МАНАСТИР - ПАИСИЙ.
Той положил много труд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни.
Ровил в библиотеките на много манастири и открил стари ръкописи, царски грамоти и жития на български светци.
„ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“.
„История славянобългарска“ спомогнала най-много за духовното Възраждане.
Паисиева кула
В нея с гордост пишел за Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон, за Кирил и Методий и техните ученици.
стремят към просвета и
своя църква и държава.
„История славянобългарска“ станала най-ценната книга за нашите прадеди.
«О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
„Царственика“ на Христаки Павлович, отпечатан в 1844 г. - първият печатен вариант на Паисиевата история. (Текстът на Христаки Павлович е доста далеч от оригинала).
Повече от 40 души преписали това късче памет.
Кованлъшки препис, 1783 г. - Направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско). Пази се в ръкописната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Преображенски (Попгладичов) препис на История славянобългарска от 1809 г. Съставен е в Преображенския манастир край̆ Търново
Полезно и интересно!
Първи Софрониев (Котленски) препис
на „История славянобългарска” – 1765 г. Пази се в Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий̆“.
Пръв преписал Паисиевата история
свещеникът Софроний Врачански
/Стойко Владиславов/.
"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски -�първият Софрониев препис.�Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.
Също като Паисий той я четял на млади и
стари в черквата и разпалвал в тях искрата
на гордостта, че са българи.
Софроний станал известен и с това, че описал собствения си живот в книга –
„Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Страданията и изпитанията, които разказвал били преживявани и от останалите поробени българи.
Така монасите и свещениците първи започнали будителска дейност.
Паисий Хилендарски
Софроний Врачански
Манастирите също допринесли за прехода на българите към новото време.
с два от тях.
Манастирите –
места на книжовен и духовен живот
Размирните години не отминали и българските
духовни средища.
помагали да се запази грамотността на българите.
Манастирите в Света гора запазили своята цялост. На Атон царяло спокойствие , което привличало монаси от целия православен свят.
Наред с църковните си задължения монасите се занимавали и с книжовна дейност – превеждали и преписвали книги, обучавали ученици в килийните училища.
Така Атон се превърнал в духовен център, играл важна роля в живота на балканските народи.
Началото на Българското възраждане е през:
XVII век;
XVIII век;
XIX век.
“История славянобългарска” е създадена през:
1672 година;
1762 година;
1878 година.
Автор на “История славянобългарска” е:
д-р Петър Берон;
Софроний Врачански;
Паисий Хилендарски.
Какъв бил Паисий Хилендарски?
учител;
монах;
свещеник.
Софроний Врачански бил:
свещеник;
монах;
учител.
Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език е:
Софроний Врачански;
Паисий Хилендарски.
“История славянобългарска” е започната в:
Рилски манастир;
Хилендарски манастир;
Зографски манастир.
“История славянобългарска” е завършена в:
Зографски манастир.
Хилендарски манастир;
Рилски манастир;
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
___________________________
Защо „История славянобългарска“ е много ценна книга?
С нея е поставено началото
на българското Възраждане.
Тя е зов за национално самоосъзнание и създаване на единен народ.
Възкресявайки спомена за отминалите славни времена, Паисий изгражда моста между забравеното минало и бъдещето.
С тази книга се дава тласък
за по-светли бъднини.
Н О В А П Р О _ _ _ Т А
С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A
Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е
С В Е
Р К В
Б О Ж Д Е
2. Опитай да обясниш към какво е призовал българите Паисий с тези думи в историята си.
„Българино, знай своя род и език …
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е … твърде потребно.“
_______________________________________________
_______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
Паисий иска да върне самоуважението на българите.
За него историята е извор на национална гордост.
Без история народът ще забрави корените си.
Паисий горещо копнее да види сънародниците си горди от своя произход, а не хулени и подигравани от други народи.
Споменът, за великите отминали времена на предците ни, крепи българщината и вдъхва вяра и надежда за бъдещето.
3. Открий и отбележи върху картата:
а/ родното място на Паисий с 1;
б/ родното място на Софроний с 2;
в/ манастира, в който Паисий започнал да пише
„История славянобългарска“, с 3;
г/ манастира, в който я завършил, с 4.
1
2
3
4
4. Изчисли колко време след създаването на „История славянобългарска“ започнало изграждането на Рилския манастир в съвременния му вид. Използвай линията на времето.
1816 - започва новото изграждане на
– Рилския манастир
_____ - годината на създаването на
= „История славянобългарска“
______
1762
54
План на урока:
време на българите
2. “История
славянобългарска”
3. Манастирите –
места на книжовен и
духовен живот
Речник:
Олтар –
източната част на храма, където духовенството извършва свещенодействия.
Олтарът е отделен от останалата част на храма чрез дървена стена с икони, наречена иконостас.