Лекция 10. Теория на дефинициите
Видове дефиниции и дефиниционни техники
Теорията на дефинициите – най-спорната област на философската логика
Дефиницията като правило за употреба на термините. Дефиниендум и дефиниенс.
Дефинирането на общите имена – един основен философски проблем. Реализъм (есенцеализъм), номинализъм и техните разновидности. Що е вербализъм? Методологическият номинализъм на Карл Попър. Важни ли са дефинициите?
Eмпирични и априорни дефиниции
Хилари Пътнам Дефиниции Сол Крипке
(1926-2016) (1940-)
емпирични априорни
(описание на еталон) (уговорки за употреба на думи)
променят се с опита не се променят с опита
означават означават
естествени видове, качества, измислени видове
субстанции и феномени (“глупав”, “квадрат”,”просто
(“тигър”, “липа”, “злато” число”, “WASP”)
“светкавица”)
Други разграничения на дефинициите
Лексикална (речникова, съобщителна)
Съобщава какво е утвърденото в езика значение на дадена дума.
Стипулативна
Регламентира значението на един нов термин или едно ново значение на един стар термин.
Прецизиращи дефиниции
Уточнява значението на думите, чиято употреба е от особена важност в обществения живот и науката.
Убеждаващи дефиниции
Те имат риторичен характер.
Проблемът за т.н. теоретични дефиниции.
Стипулативна дефиниция
Предназначение – въвеждането на нов термин
чрез въвеждането на нов знак чрез указване на ново значение на
един стар знак
Пример за въвеждане на един нов знак – W. A. S. P.
Andrew Hacker (1929 – )
wealthy Anglo – Saxon protestant
Edward Baltzel (1915 – 1996)
white Anglo – Saxon protestant
Пример за стипулативна дефиниция – “человейник” – аналог на “общество”
Александър Зиновиев – 1922- 2006 (от 1978 – в изгнание)
Комплексен признак на “человейник”
Членовете на ч. живеят съвместен исторически живот
Те живеят като цяло
Между тях съществува разделение на функциите
Членовете на ч. осигуряват самосъхранението на ч.
Ч. заема определено пространство
Ч. произвежда (придобива) средства за съществуване
Ч. притежава вътрешна и външна идентификация
Ал. Зиновьев, “Фактор понимания”, 2006.
Примери за прецизиращи дефиниции
Смърт - необратимо прекратяване на електрохимичната активност в мозъка на един индивид вследствие на тотална некроза на церебралните неврони (за пръв път това разбиране е било възприето във Финландия през 1971 г.)
Критерий за настъпването на смъртта – равна електроенцефалограма (критерият не е абсолютен)
Неправомерна употреба на алкохол – при съдържание на алкохол в кръвта над 0,5‰
(от 0,5‰ до 1,2 ‰ – нарушение
над 1,2‰ – престъпление)
Дефиниционни техники
обемни (екстензионални) дефиниции
остензивни енумеративни чрез субкласове
съдържателни (интенсионални) дефиниции
синонимични етимологични операционални
аналитични (чрез род и вид)
Примери за обемни дефиниции
енумеративна дефиниция
Пример: Кръгът “Мисъл” – това са Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и ПеткоТодоров
дефиниция чрез субкласове
Пример: Философията е дисциплина, която е съвкупност от два вида дисциплини:
Примери за дефиниции чрез съдържанието
синонимна дефиниция – депутат означава народен представител
етимологична дефиниция – “лиценз” – разрешение за използване на патентовано изобретение и производство, от лат. “licentia” – свобода, право.
операционална дефиниция – едно вещество е киселина, ако и само ако то оцветява в червено лакмусовата хартия, потопена в него
убеждаваща дефиниция – демокрацията е общество, в което некомпетентните решават кой е най-компетентен да управлява
Аналитична дефиниция – чрез род и вид
а = А (b)
b – най-близък род
А – видообразуващ признак
a – Definiendum (Dfd)
A (b) – Definiens (Dfn)
Ограничение пред аналитичната дефиниция – тя е неприложима по отношение на категориите на онтологията (индивид, свойство, отношение, движение, количество, качество, истина и пр.)
Примери за аналитични дефиниции
Човекът е двукрако животно без пера.
Платон
Човекът е същество на два крака и неблагодарно.
Феодор Достоевски, “Записки от подземието”
Престъпление е това обществено деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Чл. 9 (1), Наказателен кодекс
Окръжността е г. м. т., отстоящи на равно разстояние от дадена точка, наречена “център”.
Изисквания към аналитичните дефиниции
Лекция 11. Неформални аргументни заблуди
Що е аргументна заблуда (fallacy)?
“Погрешен, но често убедителен начин да бъдем доведени от едно основание или обстоятелства до един извод” (F. Dauer )
“Дефект на аргумента, който се състои в нещо различно от простата невярност на предпоставките” (P. Hurly)
Защо е важно да познаваме аргументните заблуди?
Колко са аргументните заблуди?
Класификация по Дж. Ст. Мил
аргументни заблуди 1806 - 1873
заблуди на извода заблуди на скритите
предпоставки
(основани на естествените
предразсъдъци)
свидетелствата свидетелствата са неясни
са отчетливи (заблуди на объркването)
индуктивни дедуктивни
заблуждения заблуждения
на наблюдението на обобщението
Eдно популярно съвременно схващане
аргументни заблуди
неформални формални
на релевантността
на слабата индукция
на презумпцията
на двусмислието и
граматическата аналогия
І. Аргументни заблуди на релевантността
Апел към силата (Argumentum ad Baculum –
Апел към пръчката)
Апел към състраданието (Argumentum ad
Misericordiam)
Апел към народа (Argumentum ad Populum)
Дадено твърдение е вярно, защото
а) е общоприето (“всички мислят така”)
b) приемането му приобщава съответния субект към някаква общност или личност (проява на дремещия стаден инстинкт)
реално (при масови сборища, митинги)
приобщаване “бандвагон” аргумент
въображаемо апел към суетността
апел към снобизма
Аргумент срещу личността (Argumentum ad Hominem)
оскърбителен обстоятелствен “и ти също”
Случайност (едно общо правило се прилага извън обсега на неговата приложна област)
Пример: ако с правото за достъп до информация се оправдава “ровенето” в личния живот на публичните личности
Невникване в същността (Ignoratio Elenchi –“привидно отхвърляне”) - когато изводът на аргумента не е адекватен на предпоставките, но се намира в известна връзка с тях.
Примери за “невникване в същността”
1) Кражбите и обирите в България застрашително нарастват. Това значи, че трябва незабавно да бъде въведено смъртното наказание.
2) В България се злоупотребява с правото за пенсиониране поради инвалидност. Следователно пенсионирането поради инвалидност трябва да се премахне.
Други примери за невникване в същността
3) Въвеждането на електронно гласуване улеснява гласуването. Следователно това е демократична мярка, която трябва да бъде подкрепена.
4) Лесната достъпност на алкохола е фактор за алкохолното пристрастяване. Следователно борбата с алкохолизма предполага забрана на неговото производство и разпространение и въвеждане на “сух режим”.
ІІ. Аргументни заблуди на слабата индукция
Апел към незнанието (Argumentum ad Ignoratiam)
“Позитивно” тълкуване: понеже едно твърдение Р не е опровергано, значи е вярно.
Пример: Р – “Има Бог” . Понеже никой не е опровергал Р (никой не е доказал, че няма Бог), значи има Бог.
Широко тълкуване: понеже ние не знаем дали едно твърдение е вярно или невярно, можем да заключим според случая: както, че е вярно, така и че е невярно.
Пример:
“Бог съществува” не е опровергано, значи е вярно.
“Бог съществува” не е доказано, значи е невярно.
Има ли принципна разлика между доказателството и опровержението?
�Кога апелът към незнанието е резонен?�
1) Презумпцията за невинност.
Конституция на Република България
Чл. 31 (3)“Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”
Резонна ли е презумпцията за невинност? За вината в обичайния и юридическия смисъл – когато е налице влязла в сила присъда, основана на субективното убеждение на съответния съдебен състав. За разликата между “разумното” и “неразумното” съмнение.
2) Заключение за липса на позитивни свидетелства, основано върху систематично изследване на квалифицирани специалисти.
“Понеже медицинската комисия не установи някакви значими странични ефекти от употребата на аналгина, може да се заключи, че той е едно безвредно лекарство”.
Изключение от правилото - систематичното изследване е излишно, когато установяването на фактите не е експертен въпрос.
”Понеже никой от познатите на г-н Х не го е виждал да пуши, можем да заключим, че той не пуши.”
Аргументни заблуди на слабата индукция
Апел към неквалифицирания авторитет�(Argumentum ad Verecundiam)
Изискване за компетентност на авторитета в съответната област.
Изискване за непредубеденост и надеждност на свидетелите.
Съществуват ли дискусионни сфери, “свободни” от авторитети? (Морал, политика и религия. Що е компетентност в сферата на политиката?)
Важно изискване: позоваването на авторитет губи от силата си, ако цитираното авторитетно мнение не е единствено. Пример – отрицателното мнение на Лев Толстой за Уйлям Шекспир.
Аргументни заблуди на слабата индукция
Фалшива причина – две типични грешки
Прибързано обобщение (обърната случайност).
Популярна индукция и статистическо заключение. Индуктивните методи на Франсис Бейкън.
Методи на каузалната индукция
1561 - 1626
на сходството на разликата на съпътстващите промени
ABC – a ABC - a ABC - a
ADE – a - BC - -- A1BC – a1
AFG – a A a A a
A a
ІІІ. Аргументни заблуди на презумпцията
Предпоставяне на основанието (Petitio Pricipii)
1) Кръгов аргумент
а) Предпоставката се повтаря почти дословно в заключението без “посредничеството” на други твърдения.
Пример: “Легализирането на проституцията е равнозначно на нейното толериране. Това е така, защото липсата на законова забрана на проституцията означава, че държавата я покровителства”.
толерирам (от лат.) 1. търпя, понасям; 2) покровителствам
Вярно ли е, че всичко, което не е забранено със закон, се покровителства от държавата?
b) Конструира се разширен аргумент, в който от предпоставка А се прави заключение B; от заключение В – заключение С и т. н, като в крайна сметка се стига до заключение А. Наличието на “междинни звена” между предпоставката и нейното повторение в заключението “маскира” аргументната заблуда.
Пример за разширен кръгов аргумент
“Либералната демокрация е най-прогресивната политическа организация на обществото (1). Това е така, защото общественият прогрес е функция от усъвършенстване на обществените институции (2), а либералната демокрация осигурява най-добри условия за развитие на всички сфери на обществения живот (3). “
Дефект на аргумента: Тезата (1) почти съвпада по смисъл с основанието (3).
Предпоставяне на основанието
2) Изпускане на съмнителната предпоставка
“Социалистическата организация на труда е неефективна. Ето защо поликлиниките и държавните университети трябва да бъдат ликвидирани.” (Коя е скритата съмнителна предпоставка?)
Сложен въпрос
1) Общ сложен въпрос (отговорът е с “да” и “не”)
“Рогатият” – софизъм, изобретен от Евбулид (435 – 365 пр. Хр.), ученик на Евклид – основоположник на Мегарската школа
“Ти загуби ли вече рогата си?”
(Внушението е, че и при двата отговора - “да” и “не” – отговарящият признава, че е имал рога.)
Общ сложен въпрос
“ Ти престана ли да биеш баща си ? ” Мегарска школа, ІV в. пр. Хр.
Внушението е, че и двата отговора – “да” и не”, злепоставят този, който отговаря. (“да” означава, че той е биел баща си, а не – че още го бие.)
Въпросът може да се преформулира както следва:
“Вярно ли е, че ① преди си бил баща си, но ② сега не го биеш?”
Правилен отговор: Не – не е вярно.
Той означава една от следните три възможности:
1. Нито преди съм бил баща си, нито сега го бия
2. И преди съм бил баща си, и сега го бия;
3. Преди не съм бил баща си, но сега го бия.”
По-точен отговор с “да” и “не” е невъзможен.
2) Специален сложен въпрос
“Къде скри откраднатото?” (презумпцията е, че човекът, към когото е адресиран въпроса, е крадец)
Аргументни заблуди на презумпцията
Фалшива дихотомия (“черно и бяло”, “дамски аргумент”)
1) Класическа форма - противоположни по смисъл общи имена и квалификации.
Пример: “Понеже Иван не е млад, значи Иван е стар”. Общи имена
съвместими несъвместими
Равнозначни (ерген, бекяр) противоречиви (бяло, не бяло) пресичащи се (писател, руснак) потивоположни (бяло, черно) подчинени (животно, куче) съподчинени (зелено, червено)
Фалшива дихотомия
2) “Изтънчена” форма на заблудата – структури за интенционални състояния (“вярвам”; “знам, че”) и модални глаголи (“трябва да”; “длъжен съм да”).
Пример: “Аз не вярвам, че поп Кръстю е предал Левски. Следователно вярвам, че поп Кръстю не е предал Левски”.
“Аз не съм длъжен да работя. Следователно съм длъжен да не работя”.
ІV. Аргументни заблуди на двусмислието и граматическата аналогия
Еквивокация (двусмислие)
Примери:
1) “Някои триъгълници са тъпи. Тъпите са невежи. Следователно някои триъгълници са невежи.”
2) Изразът “Вярвам в Х” има две различни значения:
a) че Х съществува (“Вярвам в телепатията”)
b) че Х е способен да свърши добра работа (“Вярвам в новия треньор на националния отбор”)
Изразът “Аз вярвам в Бог” съдържа и двете значения – и “вярвам, че Бог съществува”, и “вярвам в способността на Бог да твори добро”. Истинността на второто твърдение изглежда очевидна – то е вярно по дефиниция (Бог е върховно същество.) Това създава илюзия, че и истинността на първото твърдение (че Бог съществува) е очевидна.
Аргументни заблуди на двусмислието и граматическата аналогия
Амфиболия
Заблуда, основана върху тенденциозното тълкуване на една двусмислица, породена от структурния дефект на някакво изречение.
Примери:
1) “Понеже в завещанието си милионерът Х пише, че завещава авоарите и котката си на синовете си Y и Z, то значи Y наследява авоарите, а Z – котката.
2) “Съобщение: Професор Кулов ще чете лекция за самоубийството в аудитория 2015. Значи в аудитория 2015 е било извършено самоубийство?!”
Аргументни заблуди на двусмислието и граматическата аналогия
Композиция и Деление
Аргументни заблуди, основани върху погрешно разбиране на отношението между част и цяло.
Дистрибутивна и колективна предикация.
“Тигрите са кръвожадни”, “Тигрите намаляват”.
Погрешно пренасяне на свойствата на частите върху цялото (композиция) и на цялото върху частите (деление).
Примери: “Всяка дъска в тази ограда е евтина. Значи и самата ограда е евтина.” (композиция)
“Този букет е пъстър. Значи той се състои от пъстри цветя.” (деление)
Няма общо правило, което да ни каже кога точно пренасяне на свойствата на частите върху цялото и на цялото върху частите е резонно.