1 of 59

ИГРАТА ДРАМАТИЗАЦИЯ В ПУВ,

РОЛЯТА И ЗА ОБОГАТЯВАНЕ НА ДЕТСКАТА РЕЧ

И ЦЯЛОСТНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Бойка Петрова

ст. учител в ДГ 49 „Радост“ – гр.София

Група „Детелина“

2 of 59

Игрите драматизации са разновидност на сюжетно ролевите игри (един вид творческа игра). При предаване на мислите и чувствата на героите децата овладяват изразителна, художествена реч, като спазват ритъм, пауза, пунктоация, интонация и логическо ударение. Чрез движения, музика и реквизит се осигурява цялостно естетическо въздействие върху детската личност. �Игрите драматизации в ПУВ:1. Включват език, движение, въображение, емоции и социални взаимодействия�2. Служат за подобряване концентрацията и вниманието, и като техника за запаметяване – визуализация, асоциации, сходства. �3. Децата обогатяват речниковия си запас. Овладяват се еталони за словесен изказ.�4. Влизането в роля подобрява детската реч чрез монолог (по-рядко се използва) или (диалог – две, три, четири и повече деца).�5. Служи като една от интерактивните техники за превенция на агресията.

3 of 59

4 of 59

5 of 59

6 of 59

7 of 59

8 of 59

9 of 59

10 of 59

11 of 59

12 of 59

13 of 59

Има 4 етапа за осъществяване на играта драматизация:�Първи етап - предварителна подготовка – педагогът трябва да избере произведение, чието съдържание да събуди интереса и любопитството на децата за придобиване на нови знания. Да се съобрази с възрастовите им особености (поне 4 годишни), способността им за разучаване и осмисляне на текста, емоцаналната съпричастност с героите. Децата се запознават с творбата (приказка, етюд и др.) чрез четене, гледане на театрални постановки, картини, филми и др. Така те усвояват взаимотношения, норми на поведение и други качества. Най-важното е, че се развива свързаната реч.��Втори етап - организация на предметно игровата среда – да е безопасна и интересна за децата. Осигуряване на подходящи декори, костюми, аксесоари. Подбор на музика, танци, хореография. Можем да направим кастинг за ролите, използват се средствата на импровизацията, въображението и фантазията на децата, които участват.�

14 of 59

15 of 59

16 of 59

17 of 59

Трети етап - претворяване на ролята децата упражняват вербални и невербални изразни средства (мимики, жестове, имитации на звукове и др.). Обогатяват речника си при изиграването на повече роли (може няколко деца да се упражнят в един етюд). Децата предпочитат и по-лесно възприемат приказки, в които има рима, кратки куплети за пеене („Аз съм питка сладичка, аз съм питка весела“) и повтарящи се реплики между героите (напр. „Болен здрав носи“, „На пънче ще поседна, баничка ще си похапна“, “Огледалце, огледалце от стената, я кажи коя е най-красива на земята?” и др.).��Четвърти етап - заключителен осъществяване на цялостен спектакъл. Сглобяват се етюдите в нужната последователност. Играта драматизация прераства в театрализирана игра.

18 of 59

Преди няколко години с моята колежка г-жа Радосвета Георгиева решихме да проведем проектно базирано обучение като включим абсолютно всички деца, без изключение, въпреки различните им способности(тогава децата бяха 3-та група). Тъй като и двете имахме афинитет и интерес към изкуствата, по-точно театъра), нямахме колебание за темата. � Ето и целите,които си поставихме и дейностите за тяхното реализиране,без да знаем какво ни готви съдбата:

19 of 59

1. 1-ва дискусия по темата “Какво знаем за артистите,театъра и мога ли аз да бъда артист”

2. Възприемане на подходящи литературни произведения, съпроводени с охарактеризиране на героите и 100%-во запознаване на децата със значението на всички използвани от автора изразни средства. Това гарантира по-задълбоченото разбиране и вникване в ролята.

3. Посещения на театрални постановки в ДГ и съботно-неделни(театрални и музикални). Дискусии и споделяне на детските впечатления и емоции.

4. Организиране на “музикални антракти”, в които децата свободно се оставят на почувстват ритъма и да реагират с движения, с цел преодоляване на естествената несигурност и стеснителност.

5. Включване на децата в малки групички (2-4 деца) и организиране на игри драматизации. Овладяване на умения за партниране,толерантност и емпатия.

6. 2-ра дискусия под наслов “Заедно го правим по-добре”

7. Подготовка(репетиции и организация) на театралния спектакъл “Цветята на малката Ида”

8. Поднасяне на подготвения спектакъл пред широка публика – родителската общност, педагогическия персонал, деца от големите групи, бивши деца от ДГ, по-широка общественост.

20 of 59

Ето как се случиха нещата във времето:

21 of 59

Гледахме куклени спектакли и после преминахме към спектакли за деца и възрастни,

качвахме се на истинска сцена, прегърнахме актьорите и се снимахме с тях.

22 of 59

След като посещавахме съботно-неделни представления, после ги обсъждахме �и разигравахме части от тях.

23 of 59

ooo

24 of 59

25 of 59

26 of 59

27 of 59

И дали тогава някоя от тези добри феи не ни ориса скоро самите ние да се качим на истинска сцена…

28 of 59

Започнахме да подготвяме спектакъла “Цветята на малката Ида” и имахме методология за тази цел, която включваше хронологично:

1. Запознаване с оригинала на приказката, всички версии (текстови и филмирани) и накрая нашата собствена адаптация.

2. Изготвяне на албум с фотоси на всички цветя – герои от приказката.

3. Най-подробно разясняване на сюжета и авторския текст.

4. Насочване към избор на роли по преценка на педагозите и съобразяване с желанията на децата.

5. Подготовка на костюми и аксесоари със съдействието на родителите

29 of 59

И най-неочаквано в разгара на тази подготовка до нас достигна вестта за предстоящ Национален конкурс за детско-юношеско театрално творчество “Малкият принц” в гр. Велико Търново.

Без да се замислим прегърнахме идеята да се явим.

В следващия един месец с огромен ентусиазъм от страна на децата, неимоверни усилия от наша страна и със съдействието на родителите ни успяхме да се подготвим и организираме.

30 of 59

00

И ето ни на 28.04.2018г. с 24 деца и 50 родители в тръпнещо очакване да излезем на сцената на театър ”Константин Кисимов”:

30

31 of 59

Порасналите вече “Детелини” под светлините на прожекторите…

32 of 59

33 of 59

34 of 59

А малко по-късно в притихналата зала с авторитетно жури, просълзени родители и изтръпнали от притеснение ръководители, красивите ни деца показаха,че могат да бъдат и невероятно талантливи:

35 of 59

36 of 59

37 of 59

38 of 59

00

39 of 59

40 of 59

41 of 59

42 of 59

А привечер стана ясно,че малките софийски Детелинки са изгрели като ярки звездички над Царевец, грабвайки приза “Малкият принц” и специалната награда на Община Велико Търново.

43 of 59

Очарованото жури изрази по свой артистичен начин възхищението си от цялостното ни представяне:�

44 of 59

45 of 59

00

46 of 59

От тук насетне пред Детелините нямаше никакви пречки за по-нататъшни творчески изяви: нови сцени, претворяване в различни роли, разнородна публика, групов спектакъл в ДГ:

47 of 59

00

48 of 59

49 of 59

50 of 59

51 of 59

52 of 59

53 of 59

54 of 59

Благотворителен спектакъл на голяма сцена:�

55 of 59

56 of 59

57 of 59

58 of 59

А дали има нещо, което би спряло ДЕТЕЛИНИТЕ по пътя им към нови впечатляващи артистични изяви и към личностното обогатяване и израстване на всяка една от тях?!

59 of 59

Изводи:� Знаем, че през първите 6 години мозъкът на децата реализира 90% от своето развитие. ПУВ е единственото време, когато най-добре се развиват заложбите и се гради нещо ново. Затова ранното въвеждане на децата в емоционално-образния свят на изкуството е най-прекият и естествен път за възпитание и развитие.� Игрите драматизации дават възможност за междуличностно общуване между децата. Развива се мисленето и речта. Неусетно се усвояват се нормите на езика. Това става чрез многократни повторения на думи, жестове, мимики, погледи. Позволява се изместване на авторовия текст с импровизиран, но подобен по смисъл. � Знаем, че малките деца умело копират поведението на възрастните и човешките взаимоотношения. При игрите се включва тяхното въображение. � Добре би било по-често да се провокира образно-асоциативното мислене на децата от ПУВ чрез метафори, сравнения(”Тя има златни ръце”, “дървена глава” и др.) Да се търсят не просто знания, а да има и творческо мислене. � Друг важен извод е, че учителите трябва да поднасят достъпен за възрастта на децата материал за заучаване. Така те не са пасивни, а изпитват желание и потребност за словесно-творческа изява и обогатяват речниковия си запас.