1 of 14

Експресно проучване:�динамика на цените на основни хранителни и нехранителни стоки�

КНСБ

26.10.2021

2 of 14

Основни фактори, оказващи въздействие върху ръста на цените за крайния потребител

  • Възходящ темп на цената на електроенергията за бизнеса;
  • Ръст на цените на петрола и газа в международен план;
  • Продължаващ ръст на Общия индекс на цените на производител в промишлеността;
  • Съществен годишен ръст на средните изкупни цени на всички основни зърнени и маслодайни култури в страната;

3 of 14

Какво се случва с цените на едно? (Източник: Държавна комисия по стоковите борси и тържища)

  • Цената на зелето е с 55% по-висока от миналата година;
  • Оранжерийните домати поскъпнаха с 14,6% за седмица и по борси и тържища ги продават средно по 2,27 лв. за кг. на евро.
  • Цените на оранжерийните краставици нараснаха с 10,7% за седмица и на едро струват средно по 1,86 лв. за кг.
  • През миналата седмица картофите са поскъпнали с 3,8% до 0,81 лв. за кг. на едро. Цената им е с близо 40% по-висока спрямо миналата година.
  • Сиренето пък е поскъпнало с 11% до 7,56 лв.\кг. на едро.
  • Защо това е проблем? – защото инфлацията, която се измерва през индекса по цени на производител е изпреварващ индикатор спрямо инфлацията на ИПЦ, особено по отношение на малката потребителска кошница. Следователно, тази динамика ни показва какво може да очакваме да се случи през следващите седмици в цените на дребно за потребителите;

4 of 14

Данни на Евростат: ускоряване на инфлацията в цяла Европа.

5 of 14

Инфлация в края на годината (ХИПЦ) в структурен план за периода 2015 – 2024 г.

6 of 14

Таблица 1: Индекс на потребителските цени за периода 2015 – 2021 г. (м. август, при база 2015 = 100)

7 of 14

Второ експресно проучване на КНСБ

  • Отчетени са цените на 35 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост – «малоценни стоки»
  • Наблюдавани са над 100 търговски обекта в 27 области на страната.
  • Периодът на провеждане на изследването е 19 - 20 октомври 2021 г.

8 of 14

Второ експресно проучване на КНСБ

Основни резултати:

  • Налице е ускорение на цените при хранителните продукти спрямо края на август. По-сериозната динамика в цените се обуславя от сезонния характер на част от наблюдаваните плодове и зеленчуци.
  • Най-чувствителен ръст спрямо края на август се наблюдава при:
  • дини (+26.6%)
  • праскови (+6%)
  • домати и зеле (ръст от близо 4%)
  • брашно (+2%)
  • захар (с близо 2%)
  • Осезаемо намаление се отчита при цените на:
  • краставиците (-10%)
  • зелен пипер (-7%)
  • лук и ябълки (с по -6%)

9 of 14

Второ експресно проучване на КНСБ

  • Основни резултати:
  • На годишна база се отчита двуцифрен ръст при редица от наблюдаваните хранителни стоки:
  • с близо 10% са поскъпнали брашното и картофите;
  • морковите поскъпват с 16%;
  • над 20% са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици;
  • с около 30% са поскъпнали прасковите и дините;
  • с 43% е нарастнала цената на олиото, а на яйцата с 8%;
  • в групата на месата и месните продукти е отчетен по-слаб ръст в цените (а при свинското месо дори има и слабо понижение от -2%), както и при млеката, сиренето и захарта;
  • плавно започва да се покачва цената на хляба - на годишна база има вече увеличение от 5.5%.

10 of 14

Второ експресно проучване на КНСБ

  • Основни резултати:
  • След изменението на цените на топлоенергията от първи юли, то ново поскъпване на парното и топлата вода може да има от началото на 2022 г.
  • Спрямо края на август бензина поскъпна с 3.0% и дизела с 3.5%, докато при пропан-бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9%.
  • Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната- бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а иначе икономичният пропан-бутан е с 51.7% по-скъп спрямо септември 2020 г.

11 of 14

Заключение

  • Тревожният ръст на цените преди зимния период налага обсъждането на мерките за финансова компенсация на небитовите потребители на електроенергия (в т.ч. възстановяване на 75% от надвзетото, приемане на изменения на Методиката за определяне на цените на доставчика от последна инстанция (ДПИ), отчитане на краткосрочните мерки на ЕК)

12 of 14

Заключение

  • Стабилна политика по доходите: ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%). Още от 1 ноември 2021 г. размерът на МРЗ да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв. КНСБ отдава изключително значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС.

13 of 14

Заключение

  • Прилагане на официалната линия на бедност в размер от 460 лв. (в съответствие с методологията на Евростат) и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи.
  • Необходимо е преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства.
  • Подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко: в момента са около 345 хил., а общата сума е 525 лв.

14 of 14

Заключение

  • Припомняме, че по данни на SILC за 2020 г. лицата под прага на бедност са 23,8% (1,66 млн. души);
  • На МРЗ през юни 2021 г. са назначени 502 380 души;
  • Нашата прогноза за инфлацията в края на годината е да надхвърли 6% . Настояваме за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината.