Гласът на музикалните инструменти
ЛЮТНЯТА
Лютнята произхожда от арабския традиционен инструмент УД, който в миналото е имал четири струни – всяка свързана с един от елeментите огън, вода, земя, въздух. Когато през Ранното средновековие арабите завладяват южните части на Европа – територии от днешна Испания, те донасят със себе си уда и той бързо става популярен.
УД
През XIV век инструментът се разпространява в цяла Европа под името лютня и навлиза широко в домашното музициране на благородниците. За значението�и голямата популярност на лютнята през XVI век говори и фактът, че майсторите на струнни инструменти се наричат лютиери.
XIV век - ЛЮТНЯ
Първоначално на лютня се свири едногласно с помощта на перце,�а по-късно струните се дърпат с пръсти.�С времето лютнята се превръща във виртуозен инструмент, който акомпанира певци, изпълнява солови пиеси, участва в инструментални състави.
ХОМОФОНЕН МНОГОГЛАС
Съчетание на една основна, водеща мелодия с гласове, които я придружават и допълват, се нарича хомофонен многоглас.
Припев: Есенни цветя,
разхвърляни в тревата.�Капчици роса сред сух,
пустинен вятър.�Есенни цветя –
звезди във тъмнината.�Слънчеви петна,
играещи с листата.
2. Виновен поглед, неясен зов –�закъсняла любов.�Разцъфва тя сред тишина �и последни цветя.
Припев:�Есенни цветя, изгарящи тревата...…
ЕСЕННИ ЦВЕТЯ
текст и музика П. Писарски
1. Кристален дъх и тишина,�бързат топлите дни. �Стръмен път, повява хлад, �умират летни мечти.�Безкрай сами, безсмислени, �разцъфват чудни цветя.�Само миг живеят те�със искряща красота.
ЕСЕННИ ЦВЕТЯ
текст и музика П. Писарски
ГРУПА НА СТРУННИТЕ
ДЪРПАЩИ
БЛАГОДАРЯ!