КАКВО НАУЧАВАМЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО, ДОКАТО УЧИМ НЕЩО ДРУГО

КАЛОЯН ВЕЛЧЕВ

МИЛА МИНЕВА

ЦЛС

„ФОНОВИ“ УРОЦИ

• Припомняйки си Гелнър, че нацията се крепи не на щиковете на войниците, а на показалките на учителите, ще се опитаме да видим как се разказват демократичните политически практики в учебния час. Обикновено подобни анализи се фокусират върху учебниците по гражданско образование.
• Предлагаме да видим уроците, които учениците усвояват, в читанките, както и в учебниците по литература и история, защото именно през тези предмети традиционно (от възникването на националната държава) научаваме какво означава да бъдем българи. Питането ни всъщност е как и дали научаваме в същите тези учебни часове какво означава да бъдем граждани и да участваме политически в изграждането на обществата си. 

„МИЛА МИ Е МОЯТА РОДИНА“ ИЛИ ЧИТАНКИ ПО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ

Читанката и Букварчето са първия досег до училищната среда, текстовете, през които „децата“ научават да бъдат

- ученици;

- приятели;

- българи;

- граждани?

Интерпретативният ни анализ е фокусиран върху текстовете, които конструират разбиране за родина, нация, българска принадлежност, във всички одобрени от МОН читанки и букварчета за първи клас.

Целта ни е да очертаем основните образи, през които се създава разбиране за политически понятия като родина и нация.

​

РОДИНАТА КАТО ИНТИМНОСТ

А се побираш в детската ми стая,

Защото си усмивката на мама.

(…)

Защото си прегръдката на татко

(Буквар, Просвета Азбуки)

Консесусно читанките и букварчета разказват родината през интимното, семейното пространство. Тя се превръща в „бабино сладко“, „дядова къща“, „дреха на мама“;

Синонимизира се родина и мама (много по-рядко отечество/татковина и татко)

Родината придобива всекидневна осезаемост, НО едновременно с това подобен образ предполага подобност и безвъпросно единство на интересите (в рамките на клишето, през което мислим семейството)

​

​

РОДИНАТА КАТО ПРИРОДА

• Природата се национализира

„България е най-хубавата земя на света, затова всички народи ни завиждат“. Вазов казва – „Аз бих я обичал и грозна да беше, обичал я бих за страданията й вековни, за миналото й славно и тъжно, обичал я бих за надеждите й и за вярата й в светлото бъдеще, и за борбите, чрез които то щеше да се постигне.“ разказ от Читанка, Рива

​

Изравняването на родината с природата придава „естественост“ и „безвъпросност“ на националното, т.е. произвежда мит, скривайки производството на родината като политическо производство.

​

ТАТКОВИНА – ЗЕМЯ НА ДЕДИТЕ

• Читанките и букварите консенсусно отправят опознаването на „родината“ като опознаване на древността, на традициите, на историята.
• Очакването към учениците е да научат за „богатството на родните традиции и обичаи“
• Представените празници са основно от традиционния календар
• Читанките не пропускат християнските празници, докато някои от тях пропускат светски като мартеничките или рождените дни, разказвайки за празничните цикли
• Основният празник е Трети март!

ЧИЯ Е „НАШАТА“ РОДИНА

• В нарочните текстове читанките твърдят, че „България е родина на всички български граждани“ (Булвест, Клет)
• Някои от читанките и букварчетата включват приказки, представени като произхождащи от различни етнически групи;
• Представените, обаче, традиции, обичаи и празници (от които според четивата трябва да черпим гордост и достойнство) са изцяло християнски и етнизирани като български, т.е. постепенно идеята за родина на „всички“ българи, България се етнизира и етническото българско започва да се предпоставя като „норма“.

​

РОДИНАТА КАТО ГРАМАТИЧЕСКИ ПРИМЕР

• Често „националното“ се появява като граматическо упражнение (например: очаква се децата да изпишат името на „нашата родина“ или на буквичката „В“ се появява разказ за Левски)
• Езикът, буквите са един от силните образи на националното, до такава степен, че четенето се конструира като патриотично начинание“

(виж например рубриката „Чета за семейството, чета за родината“ (Читанка, Анубис, Клет)

​

НАКРАТКО

• Националното е конструирано като интимно и природно нещо, т.е. политическото в смисъл на общ разговор за колективно бъдеще, напълно отсъства от „първите уроци“ на младите българчета;
• Постепенно българското от национално се преработва в етническо;
• Основните позитиви се фокусират върху миналото и християнските източници на традициите и обичаите.

ЛИТЕРАТУРНИТЕ УРОЦИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО

ЛИТЕРАТУРА ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТИ

• Какво правим – интерпретативен анализ на учебниците по литература за 7, 10 и 12 клас, т.е. в класовете, завършващи с външно оценяване.
• Какво ни интересува – не литературните уроци, а разбиранията за политическото, които се формират покрай литературни текстове, обхващащи периодите от Възраждането до наши дни.

РОДНО – ПРИРОДНО И СВЕЩЕНО

• Националното консенсусно се събужда, а не се конструира в епохата на българското Възраждане
• Учебникарският наратив всъщност възпроизвежда мобилизационния наратив на възрожденските текстове, в този смисъл произвежда по-скоро митичен, отколкото разбиращ/обясняващ разказ
• Разказът е силно фокусиран върху героизма, а свободата се разказва единствено в ракурса на жертвата и смъртта, т.е. липсва какъвто и да било шанс за разбиране на свободата не в екстремен, а във всекидневен контекст
• Освобождението е сдвоено с ангажимента към помненето на „славна“ история
• Възраждането е период, който се разказва като отваряне/завръщане към „европейското“ (разказ, който ще се продължава нататък).

О, КЛЕТА СВОБОДА…

• „След Освобождението обаче целта е постигната, а общността не успява да открие друга перспектива към бъдещето, която да обедини хората. Липсват ясни правила и ценности…“Булвест 2000/Клет
• „Литературният“ разказ превръща времето след освобождението във време на упадък на ценности, дребни характери, кариеризъм.
• НАКРАТКО – няма разказ за свободата във всекидневно, политическо време, тя се конструира позитивно единствено по отношение на естетическото и личното, любовно търсене, т.е. изпразнена е от политически смисъл

​

РОДНО, ЧУЖДО И ДВИЖЕНИЕ

• Родното се разказва като „съкровена ценност“;
• Пътуването – да бъдеш далеч от родината – винаги е свързано със страдание – учебникът настоява върху носталгията и връщането;
• Едновременно с това родното има известна несамостойност – то е непрекъснато ориентирано към европейското, т.е. опитва се да се „европеизира“, опитва се да открие „самостойността си“ през освобождение, но практикуването му е проблематично и доминантно разказано през „кривините“ на съвремието.

ПОЛИТИЧЕСКИ ИСТОРИИ

ИСТОРИЧЕСКИ КОНСЕНСУСИ

• Промяната еднозначно се разказва като „европеизиране“, често думата се синонимизира с „модернизиране“. Всъщност европейският хоризонт изглежда като единствения „национален“ идеал, който може устойчиво да се проследи от първото българско царство на канове до наши дни.
• Европеизирането е единствената легитимна форма на иновация/нововъдение. Други „новости“, например формиране на нови ценности, се разказват в критична светлина, единствено европеизирането придава позитивност на промяната.
• Европейското присъства като единица мярка за качество, за признание на високите достижения на българската държавност и култура. Наличието на славно минало и древна история („..учените разполагат само с един кътник, но той е най-ранното свидетелство за присъствие на представители на човешкия род в Европа!“ История 10 кл., Анубис) ни превръща в естествена част от европейското семейство.
• Наличието на собствена държава, църква и писменост са най-ценните атрибути, с които един народ може да разполага. Тази триада е разказана като централна ценност за цялата българска история от основаването на България до днес. През тези институти се интерпретира митичния национален интерес.

НЕПОНОСИМАТА ЛЕКОТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

• Всъщност историческите уроци трябва да разкажат и съвременната история на България, да дадат контексти на създаването на демократичното политическо, първите политически партии и т.н.
• В учебниците се появяват партии, но консенсусно те се разказват през техните лидери, а не през политически идеи, т.е. за „отличните“ ученици остава неясно какво различава консерватори – комунисти – земеделци и т.н.
• Един от устойчивите уроци е, че „ограничаването“ на демокрацията някак не пречи на „стабилизирането“ на живота и на икономическия просперитет;
• Политиците и партиите се разказват в жанра на „разочарованието“ – те се отдават на междуособици и рядко „мислят“ за доброто на мнозинствата.
• Политическото се оказва някак отделено от всекидневното живеене (пример за това е особено периодът на социализма, който се разказва като авторитарен и тоталитарен режим с неясна политическа идеология, но с ясна естетическа – социалистически реализъм – все пак се раждат „шедьоври“ на българската култура).

УЧЕБНИЦИТЕ, КОИТО ИЗПОЛЗВАХМЕ

• Читанка 1 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Даниела Убенова, Рива
• Читанка 4 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Рива
• Български език 7 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Даниела Убенова, Рива
• Литература 7 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Даниела Убенова, Рива, БГ Учебник
• История 7 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Рива
• Литература 8 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, БГ Учебник
• История 8 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Даниела Убенова
• Литература 9 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, БГ Учебник
• История 9 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Даниела Убенова
• Литература 10 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, БГ Учебник, Регалия
• История 10 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, Рива, Домино
• Литература 11 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000, БГ Учебник
• Литература 12 клас, издателства: Просвета, Анубис, Булвест 2000