Статуетка на благодарността - Спомен от Добруджа

​

ПАМЕТ ЗА ЦАР БОРИС III,

СКУЛПТОРЪТ БОРИС КАРАДЖОВ И ПРИЗНАТЕЛНОСТТА НА ЕДИН НАРОД

Откритие в музея

През юни 2025 г, по време на посещение в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, вниманието ми бе привлечено от скулптура, поставена между първия и втория етаж – жена в движение, с устрем и символичен жест, държаща кърпа.

Барелефи на постамента ѝ изобразяват сцени от живота, а на една от страните пише:

„На своя любим Цар — Освободена Добруджа“

Подписът на автора — Борис Караджов, и годината 1941 г., разкриват още една история, останала извън официалните учебници, но запечатана в паметта на добруджанци.

Статуетката

Цар Борис III в Южна Добруджа

• На 1 и 2 ноември 1942 г. цар Борис III посещава освободената Южна Добруджа. Обиколката започва от село Дончево, преминава през Пчеларово, Дъбовик, Генерал Тошево, Каварна, Балчик и други селища.
• Особено тържествен е моментът, когато царят е посрещнат в град Добрич. Хиляди хора се събират на площада пред старата община. Духов оркестър изпълнява „Шуми Марица“ и „О, Добруджански край“, а на първия ред са наредени майки и вдовици на загинали във войните. Сред тях е и презвитера Станка Попова – загубила съпруга си и трима сина в боевете при Кубадин (1916).

​

​

Разказ от първо лице:

Очевидец на събитието е деветгодишната Веселина Малчева, която съпровожда баба си. Ето какво си спомня тя:„Цар Борис III слезе от трибуната и без охрана се поклони пред майките. Ръкува се с всяка, изказа благодарност. После поздрави учителите и учениците, които бяха страдали по време на румънската власт. Имаше викове „Ура!“, гайди, народни хора... Никога няма да забравя този ден.“

​

След церемонията царят приема покана от Петко Петков – земевладелец от с. Пчеларово, и посещава с. Дъбовик, родното място на поетесата Дора Габе. Петко Петков получава в дар часовник от царя, пазен впоследствие от дъщеря му – маестра Константина Петкова, оперна певица�

Вероятният дар – статуетката на признателност

• Няма документирано потвърждение, че скулптурата от музея е лично връчена на цар Борис III. Но има редица свидетелства, че по време на посещението в Добрич царят е получил дарове и символи на признателност. Най-вероятно статуетката е изработена през 1941 г. и връчена на 1 ноември 1942 г. – като благодарствен жест от добруджанци за връщането на Южна Добруджа в пределите на България.

​

Авторът – Борис Тодоров Караджов�(известен още като Борис Караджа / Boris Karadja / Boris Carageale)�

• Роден: 11 януари 1906 г., Балчик
• Починал: 8 август 1982 г., Букурещ

Борис Караджов остава без баща още като дете и завършва само прогимназиално образование в българското училище в Балчик. Чиракува, работи, но дарбата му не остава незабелязана. Скулпторът Щорк го насочва към Художествената академия в Букурещ, където през 1933 г. завършва с престижната награда „Пачуреа“.

Оттам започва забележителният му творчески път в областта на монументалната скулптура и композицията.

Избрани постижения:

​

​

• 1935 г. – „Св. Св. Кирил и Методий“ (Официален салон, Букурещ)
• 1936 г. – „Ръченица“, „Св. Йоан Кръстител“
• 1939 г. – „Последният стрелец“ – паметник на нос Калиакра, в памет на падането на Добруджанското българско княжество
• 1947 г. – „Майчинство“
• 1951 г. – носител на званието „Заслужил маестро на изкуствата“
• 1955 г. – избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките
• 1962 г. – председател на Държавния съвет за пластични изкуства в Румъния

Негови произведения са част от големи колекции и изложби в Румъния и чужбина, включително:

• „Победа“ – композиция от камък (Кюстенджа)
• Паметник на братята Бузещи (Крайова)
• Статуя на Джордже Енеску (Национален музей, Букурещ)
• „Освобождение от окови“ – (Университет, Яш)
• Бюстове на академиците Дж. Маринеску, Н. Ницеску, К.Д. Севериняну, Е. Раковица
• 1979 г. – Паметник на Любен Каравелов в Русе

Скулптури

Калиакра

„Последният стрелец“

Русе

Паметник на Любен Каравелов

Букурещ

Паметник на Джордже Енеску

„Последователен инициатор на новата реалистична школа в румънската скулптура – съчетание на романтизъм и лирика, с дълбоки корени в българската му същност.“ из Румънската преса

През целия си живот Борис Караджов не забравя произхода си и връзката с България. Добруджански културни дейци като Яни х. Янев, Христо Попов, Любен Станчев и други подчертават българската му идентичност и приноса му към националната ни култура.

Скромната статуетка в музея се оказва тиха, но силна връзка между история, изкуство и памет. Символ на благодарност, на свобода и на спомена за един владетел, признат от своя народ. Изработена от един от най-големите скулптори на Румъния с български произход — Борис Тодоров Караджов, тя остава част от живата културна памет на Добруджа и България.

Благодаря за вниманието!

Миглена Бенова

​

Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов“ град Добрич

“

”