Приносът на Емануил Васкидович за културното и просветното развитие на Свищов през XIX век
Елица Петрова, Великотърновски университет ,,Св. св. Кирил и Методий”
МНОГОЛИКАТА НАУКА – DISCIPLINA VARIABILIS
18 НОЕМВРИ 2021
Въведение
Изложение
През епохата на българското възраждане, Свищов е оживен търговски и културен център. С пристигането в пристанищния град през 1815 година на младия учител от Мелник - Емануил Васкидович, е поставено началото на светското образование в българските земи, в конюнктура на чуждо присъствие. Участието на видния общественик в подема на изостаналото общество се изразява в различни аспекти.
Емануил Васкидович работи като педагог над петдесет години, написва петнадесет учебника и завещава 800 тома книги от собствената си библиотека на учреденото през 1856 година читалище в Свищов. Съвместният му труд с Неофит Бозвели ,,Славяноболгарское детоводство“ е дефиниран като пътеводител на новосформираното просветно движение.
Известно време Васкидович учителствува в Плевен. Характерно за него е приоритетното изучаване на предмети от светско естество. Неговата кариера в попрището на просветата приключва през 1863 година, а последните години от своя житейски път Манолаки прекарва в лишения и нищета.
Заключение
Много знайни и незнайни герои са свързани с историческата съдба на град Свищов, но в текущия труд разгледахме личността на Емануил Васкидович. Приносът му за духовното и културно обновление през деветнадесети век е безспорен, благодарение на своята образованост и компетентност в различни области, той превръща търговското средище в център на книжовността и знанието.