Насилие, агресия и тормоз.�Механизъм за противодействие на тормоза в училище���Светослав Савов�Българско психоаналитично общество

Насилие, агресия и тормоз

• ПЛАН

​

• 1. Насилие над деца
• Система за закрила над детето
• Координационен механизъм
• Насоки за действие

​

• 2. Училищен тормоз
• Индикации, рискови фактори, оценка
• Механизъм за противодействие

​

• 3. Дискусия

​

​

• ЦЕЛ НА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА

Правилник за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД):

„Насилие” над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

​

​

Насилие над деца

Закон за закрила на детето

• "Дете в риск" е дете:

​

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

​

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание във или извън семейството му;

​

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

​

г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;

​

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Закон за закрила на детето - задължение за съдействие

• Чл. 7. (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

� (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

� (3) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.

Закон за предучилищното и училищното образование, в сила от 01.08.2016 г.

Чл. 185. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес.

КЪДЕ И КАК ДА ПОДАДЕМ СИГНАЛ?

Дирекция „Социално подпомагане“

​

Районно управление на полицията

Телефон 112

​

Държавна агенция за закрила на детето

02/ 933 90 11 (10) или sacp@sacp.government.bg

​

Национална телефонна линия за деца 116 111

​

Web112.net - Гореща интернет линия

Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция (КМ)

ЦЕЛ: Да осигури междуведомствен подход и работа в мултидисциплинарен екип при предприемане на действия в случаи на насилие и злоупотреба с дете.

​

Задължителни участници:

* Представител на Дирекция „Социално подпомагане” (отдел „Закрила на детето”)

* Представител на кмета на общината

* Представител на Районните управления на МВР

​

В зависимост от спецификата на случая:

* Лекар

* Педагог

* Районен съдия; районен прокурор

* Представител на доставчик на социална услуга.

​

​

Насилие над деца

Какъв е Вашият професионален опит със споменатите институции?

​

​

УЧИЛИЩЕН ТОРМОЗ

• Сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

11

Индикации, че дадено дете е жертва на тормоз

• Необяснени белези или синини

​

• Повредени или липсващи лични вещи

​

• Здравословни оплаквания

​

• Тревожност, депресия

​

• Пропускане на часове, понижени оценки

​

​

• Промяна в хранителните навици

​

• Емоционално отдръпване, малко или никакви приятели

​

• Дете със СОП, учебни затруднения, наднормено тегло, хомосексуални тенденции

​

​

​

12

Индикации, че ученик се включва в тормоз

• Лесно раздразним

​

• Физически по-силен

​

• Вярва, че е нормално да бъде агресивен с другите, за да получи това, което иска

​

• Обвинява другите, без да поема отговорност за проблемите

​

• Показва малко или никакви емпатия и чувство за вина

​

• Контакт с връстници с антисоциално/престъпно поведение

Свидетелите също са засегнати:

• Вина, срам и депресивни чувства, свързани с усещане за собствена безхарактерност и несигурност

​

• Гняв към тормозещия

​

• Трудности при формиране и поддържане на зрели взаимоотношения, базирани на искрена съпричастност и емпатия към другите

​

• Липса на критичност за противообществени прояви

Оценка: тормоз или игра?

• Ако ученикът, към когото са отправени подигравките поиска от другото дете да спре и той или тя не спират да се подиграват, тогава става въпрос за...

​

• Ако дразненето е за нещо, което ученикът не може да промени (височина, носене на очила, тегло, способност да чете, атлетически способности и пр.), това може да е...

​

• Ако има и други хора наоколо, които наблюдават ситуацията и се окуражават или се присъединяват към ситуацията на подигравки, това е...

Оценка: тормоз или игра?

• Ако едното дете е по-силно, по-популярно, по-голямо на възраст или по-властно, това може да е...

​

• Ако едно от децата е видимо напрегнато, не се усмихва, опитва се да се махне, ако ролите не се сменят, а другото дете е в постоянно доминираща позиция и това поведение привлича вниманието на околните, то най-вероятно става дума за...

​

• Ако се касае просто за приятелска игра, учителят може да се намеси, за да предупреди децата да внимават да не се наранят. Ако обаче наблюдаваното поведение може да бъде определено като тормоз, е необходимо да се предприемат съответните стъпки, описани в Механизма.

Методи за оценка

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ПЪРВО НИВО НА ТОРМОЗ - НИСКО НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА:

​

• Физически тормоз: леко удряне, бутане, щипане, драскане, дърпане на коса, хапане, подритване, замърсяване или разрушаване на нечия собственост.
• Вербален тормоз: подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди, нецензурни/неприлични коментари;
• Психически тормоз: омаловажаване, обиждане, осмиване, засрамване, подвикване, ругаене, клеветене, измисляне на прякори.
• Сексуален тормоз: показване на неприлични жестове и действия, вербален тормоз със сексуално съдържание, разпространение на истории и изображения със сексуален подтекст.
• Кибертормоз: обидни обаждания и изпращане на обидни съобщения (SMS, MMS, съобщения в социалните мрежи, др.)

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ПЪРВО НИВО НА ТОРМОЗ - НИСКО НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА:

​

• Действията се предприемат от класен ръководител или учител заедно с родител, като се предприема педагогическа работа – индивидуално, за група ученици или за целия клас.
• При наличие на щети от материален характер – те се възстановяват.
• Ако насилственото поведение се повтаря, педагогическата работа не дава резултат, последствията са по-сериозни, ако се касае за насилие от страна на група към индивид или ако едно и също дете или ученик бива тормозено нееднократно в ситуации, класифицирани като първо ниво, то тогава следва се да предприемат действия, предписани за ситуации от нива две или три.
• Ситуациите от първо ниво не се регистрират.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ВТОРО НИВО НА ТОРМОЗ – ПОВТАРЯНЕ НА ЕДНИ И СЪЩИ НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ИЛИ С ПО-СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДИЦИ:

​

• Физически тормоз: шамаросване, удряне, стъпкване или късане на дрехи, ритане, обграждане, плюене, отнемане и разрушаване на нечия собственост, дърпане на нечий стол изпод него, дърпане за уши или коса.
• Вербален тормоз: подигравки, отправени пред целия клас или група, публично унижение, обиди;
• Психически тормоз: изнудване, заплашване, несправедливо наказание, забрана за общуване, отхвърляне и манипулация.
• Сексуален тормоз: сексуално докосване, показване на порнографски материали, показване на интимни части на тялото и сваляне на дрехи, подтикване или принуждаване към сексуални действия, заснемане в сексуални пози.
• Кибертормоз: непоискано заснемане и разпространяване на снимки и видео, злоупотреба с блогове, форуми, социални мрежи, заснемане без разрешение.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ВТОРО НИВО НА ТОРМОЗ – ПОВТАРЯНЕ НА ЕДНИ И СЪЩИ НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ИЛИ С ПО-СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДИЦИ:

​

• Действията се предприемат от класен ръководител заедно с психолог или педагогически съветник, представител на координационния съвет и директор и задължително участие на родител.
• Ако присъствието на родител не е в най-добър интерес на детето, например би го наранил, застрашил безопасността му или би нарушил училищната процедура, директорът следва да се обърне към отделите за закрила на детето.
• Координационният съвет прави оценка на риска и се инициира индивидуална работа по случай.
• Ситуацията на тормоз се описва в Дневника за ситуации на тормоз и се предприема работа по случай. Възстановяване на щети при наличие на такива.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ТРЕТО НИВО НА ТОРМОЗ – ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СИЛА, КАКТО И ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ, В КОИТО СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО ИЛИ ЗА ТЕЛЕСНИЯ ИНТЕГРИТЕТ, ЗА КОЙТО И ДА Е ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СИТУАЦИЯТА:
• Физически тормоз: сбиване, задушаване, събаряне, причиняване на изгаряния и други наранявания, намушкване с остър предмет, провесване от прозорец или високо място, лишаване от храна, излагане на ниски или високи температури и заплашване с оръжие.
• Вербален тормоз: закани, заплахи, обиди, клетви, които накърняват сериозно достойнството, публично унижение и др.;
• Психически тормоз: сплашване, изнудване със сериозни заплахи, насилствено отнемане на пари и вещи, ограничаване на движението, склоняване за употреба на наркотични и други псих. вещества, включване в деструктивни групи и организации.
• Сексуален тормоз: съблазняване от друго дете или възрастен, злоупотреба с власт при подстрекаване, изнудване, склоняване и/или принуждаване към сексуални действия, блудство, изнасилване, кръвосмешение.
• Кибертормоз: повторно действие на непоискано заснемане и разпространяване на снимки и видеозаписи, злоупотреба с блогове, форуми, социални мрежи, заснемане без разрешение, заснемане на сцени на насилие, разпространение на записи и снимки на детска порнография.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ТРЕТО НИВО НА ТОРМОЗ – ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СИЛА, КАКТО И ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ, В КОИТО СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО ИЛИ ЗА ТЕЛЕСНИЯ ИНТЕГРИТЕТ, ЗА КОЙТО И ДА Е ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СИТУАЦИЯТА:
• Уведомяването на ОЗД и/или органите на полицията става незабавно от служителя на училището, идентифицирал тормоза.
• Действията на ниво училище се предприемат от директор заедно с координационния съвет със задължителното участие на родител и компетентни власти, организации и услуги (центрове за социална работа, здравни центрове, отдел закрила на детето, полиция и др.).
• Отговорът на училището може да включва насочване към местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и полицията, ОЗД и община по силата на координационния механизъм; съставяне на протокол за тормоз и възстановяване на щетата; включване на учениците в допълнителни програми, насочване към услуги в общността.
• Ситуациите на тормоз от трето ниво се описват в Дневника за случаи на тормоз, като по тях се предприема интензивна работа по случая, включваща всички участници, правят се оценки на потребностите и план за действие, както и се инициират процедури в съответствие със закона. Ако друга организация или услуга е въвлечена в работата с ученика, училището установява връзка с тези организации или услуги и хармонизира дейностите.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

​

• Дейности на ниво училище
• Превенция
• оценка на проблема
• създаване на Координационен съвет
• изготвяне на План за противодействие на училищния тормоз
• създаване на единни училищни правила
• Интервенция
• водене на училищен дневник и процедури за управление на информацията
• иницииране на работа по случай
• насочване на случай към други служби

​

• Дейности на ниво клас
• Превенция
• обучителни дейности и работа с класа
• Интервенция
• за ситуации от ниво едно и две според приетата класификация

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

​

• ОЦЕНКА НА ПРОБЛЕМА
• Осъзнава ли се проблемът и какво се знае за него?
• Кои видове и какви форми на тормоз има в училището?
• Колко често те се проявяват?
• Къде са местата, на които най-често се случват?
• Кои са участниците?
• Как се е реагирало до момента?
• Какво следва да се предприеме, за да бъде реакцията ефективна?

​

• Оценката се извършва в началото и в края на учебната година от училищното ръководство. Резултатите от оценката и наличието на проблем се обсъждат на педагогически съвет с участието и на непедагогическия персонал, а в подходящ формат – и с родителите и децата.

​

• На базата на извършената оценка се изготвя план за противодействие на училищния тормоз от УКС за справяне с насилието, който се актуализира всяка година до края на месец октомври.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ПРЕВЕНЦИЯ - СЪЗДАВАНЕ НА КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

​

• Във всяко училище следва да се създаде координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.

​

• Съветът се ръководи задължително от помощник-директор и включва училищен психолог или педагогически съветник, учители, ученици и родители.

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• ПРЕВЕНЦИЯ - СЪЗДАВАНЕ НА ЕДИННИ УЧИЛИЩНИ ПРАВИЛА
• Договаряне на единен механизъм, разписани ясни отговорности при проява на тормоз и насилие;
• Прилагане на програми за развитие на личните и социалните умения на децата;
• Система от дежурства за обхващане на местата, на които е установено, че се извършва тормоза;
• Подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз (въвеждане на нови форми и канали, гарантиране на конфиденциалността);
• Включване на експерти, родителите и самите ученици в процеса на създаване и реализиране на всички интервенции;
• Повишаване квалификацията на учителите
• Привличане на родителите;
• Актуализиране на информацията за наличните ресурси в общността – услуги и програми за превенция и противодействие на насилието и тормоза в училище;

Дейности за предотвратяване на училищния тормоз

• Дейности на ниво клас - превенция

​

• С цел създаване на пространство, в което се говори открито за тормоза:

​

• в часа на класа всеки класен ръководител използва формите на групова работа, дискусия, решаване на казус, споделяне на опит за разясняване на същността и видовете тормоз между учениците;

​

• учителите планират теми от учебното съдържание за работа и анализ по проблема насилие, ценностите, социалните роли, функциониране на институциите;

​

• класните ръководители провеждат перманентни разговори с родителите в индивидуални или групови срещи за това, какво е тормоз и какви са преживяванията на извършителя и потърпевшия, дали той се чувства унизен или заплашен.

​

​

​

Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

• Често срещани грешки при ангажиране и участие на децата в процесите на превенция и интервенция на тормоз в училище

​

• Участието на децата е манипулирано и формално, а не автентично;

​

• Участието на децата обслужва интересите на възрастните (институцията), а не на самите тях;

​

• Участието на децата не става по адекватен за възрастта и пола им начин.

​

• Участието на децата се “цензурира”.

​

• Чрез участието на децата се приписват повече отговорности, отколкото могат да носят.

Реакции спрямо ученика, който е обект на тормоз

• Работата с ученици, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.
• Класният ръководител говори с ученика, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно), за да разбере какво точно се е случило.
• Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се.
• Класният ръководител наблюдава ученика в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.

УЧИЛИЩНА СИСТЕМА ЗА НАСОЧВАНЕ КЪМ ДРУГИ СЛУЖБИ

• В случаите, при които поведението на дете, проявило насилие, се отличава с изразени агресивни прояви, е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето” по местоживеене.

​

• Като първа стъпка се уведомява директорът на училището, който е задължен да уведоми съответния отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е училището, Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ОбКБППМН), полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.

​

• Социалният работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето, условията, при които живее, родителския капацитет и при необходимост да предприеме мерки, които да подпомогнат детето и семейството като цяло.

Заключение

• Позицията и задълженията на професионалистите, работещи с деца

​

• Мултидисциплинарна работа

​

​

Благодаря за вниманието!

„

​