Ах, как искам да тръгна на път........

​

​

Олимпия Миран

ДГ „Чучулига“ Пловдив

“Живели отдавна един охлюв скромен

и кит - синьочерен, сърцат и огромен.

Това е скала стръмна, тъмна, корава.

това пък е охлюв с мечта да отплава.

Разхождал се той по брега, по скалата,

загледан в морето, във фара, в планината.

Вдишал дълбоко, обзет от мечти,

и тихо си казвал, нечуто почти:

- Ах, колко голям и красив е светът!

И как ми се иска да тръгна на път!”

�

Героите са морски обитатели, които си помагат, за да изживеят нещо неповторимо.

Охлювът копнее да види света и тръгва на стоп, качен на опашката на кита. Заедно правят едно невероятно пътешествие.

Това е детска книга, но с послание и за възрастните. Пътешествията създават спомени и приятели…..

Лично за мен, книгата има две значения. В личен и професионален план….

В личен план се оприличавам на морския охлюв, тъй като съм по детски любопитна и много обичам пътешествията до нови места. И понякога ми трябва само половин дума, за да тръгна към непознатото. Качвам се на някой „кит“ - влак, кола, автобус и тръгвам към неизвестното. Срещите с нови места и хора, преживяното, дават усещането на човек, че живее пълноценно.

В професионален план, аз - детският учител, се явявам китът, който чрез писаното слово пренася децата - малките охлювчета, жадни и любопитни - в света на приключенията. Тъй като децата не могат още да четат, те разчитат на нас, възрастните, за да обикалят света. И ако ние знаем, че след прочита на някоя книга ще се върнем в действителността, в която примерно не умеем да плуваме или летим…..то за децата това е различно. �

Те, може да не могат много неща, защото са малки, но вярват, че това може да се случи в бъдеще, стига да поискат. Тези криле на увереността са нужни на децата, за да мечтаят, да искат, да могат……

Децата виждат примера, че дори да си малък и незначителен, може да имаш мечти, които да следваш и да бъдеш полезен. 

През март 2020 година ни затвориха вкъщи. Забраниха ни да пътуваме, да се движим свободно. Бяхме все едно в клетка….

От тази клетка ни спасиха не кой да е, а книгите. Оказа се, че винаги може да пътуваме с книга в ръка. Защото книгите също създават спомени.

Книгите са били, са и ще бъдат нашият спасител. 

�Ах, как ми се иска да тръгна на път…… реално или с книга в ръка!

Благодаря за вниманието!