Фискално управление в ЕС: Митове и реалности�

27.03.2023 г.

Визията на КНСБ

• Адекватността на Маастрихтските фискални правила – подновена дискусия на европейско ниво на фона на променящата се икономическа среда породена от различните по естество кризи от последните няколко години;
• Фискалната политика – инструмент за борба с цикличността на икономическата конюнктура, който не трябва да се свързва единствено и само с определен номинален параметър – 3% дефицит и/или 60% дълг от БВП;
• Необходимост от навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани по отношение на фискалното управление на бюджетите – България е сред отличниците в ЕС;
• Реципрочност в поведението на ЕК и недопускане на различно третиране на страните на база фактическо състояние на фискалните индикатори – позиция на България;

Визията на КНСБ

• На теория връзката между дефицита и конвергенцията е отрицателна, но реалността в действителност е друга;
• Изчисленията на база данни от Евростат за България показват, че 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране към размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналният растеж на икономиката от 5%.
• Ситуацията в България в момента не е такава. Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% /над 26 млрд. лв./;
• В този смисъл, ако една или дори няколко години по изключение не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни.
• А дори и да се надминат тези 3% дефицит от ключово значение е колко допринася това за брутната добавена стойност. �

Фактите: Реален БВП на глава от населението

• Реален БВП на глава от населението – от 6030 евро (България) до 34 635 евро (Германия) – 5,74 пъти. Въпреки по-бързите темпове на нарастване в страните от Източна Европа разликите, като абсолютни стойности, остават значителни.
• При запазване на настоящите темпове на България ще са й необходими поне 50 години, за да достигне нивото на Германия като реален БВП на глава от населението /при равни други условия/.

Преглед на фискалната рамка сред �страните в ЕС – дълг/БВП

• Разликата в съотношението дълг/БВП между разглежданите съвкупности от държави е 4 пъти
• България – дълг/БВП: 22,4% за 2022 г. – 2-ро място в ЕС /след Естония/
• Средно за ЕС – 70%, което е 10 пр. п. над прага според Договора от Маастрихт

Фактите: Дефицит/БВП

• Общият дефицит на страните от 1-ва група е средно над 2 пъти по-висок /3,8%/ от втората /1,8%/ – страните от Източна Европа показват значително по-висока фискална дисциплина
• България е със среден дефицит от 1,08% за 10 години /6-то място в ЕС/ – сред най-добре представящите се
• Дефицита на страната за 2022 г. е 2,9%

​

Планирани фискални дефицити в Еврозоната през 2023 г.

Още факти: Връзка между дефицита и икономическото развитие

• Изчисленията на ИССИО показват умерена положителна корелация между дефицита и реалния ръст на БВП на глава от населението от 0,45 пункта.
• Това означава, че при нарастване на дефицита може да очакваме и ръст на реалния доход в икономиката.
• За проверка на достоверността на данните е направена и обикновена панелна регресия.

Какво показват сметките до тук?

• За периода страната ни регистрира среден дефицит от 1,08% и най-ниския реален БВП на глава от населението сред държавите в ЕС от 6030 евро.
• Характерно за страната ни е, че почти през всяка година от периода реализира по-нисък дефицит от планирания по КФП.
• За да определим пропуснатите ползи за страната ни от нереализирания дефицит е използван разходният мултипликатор, който е изчислен посредством пределна норма за спестяване на българите.
• При средни нереализирани допълнителни разходи от 770 млн. лв. и мултипликатор от 8,57 българската икономика има пропуснат потенциал за растеж от ок. 6,6 млрд. лв. на година за 10-годишния период за който се отнася настоящото изследване. Това означава, че ако бяха реализирани планираните разходи през годините /2012 – 2021 г./ в техният пълен размер, то БВП по текущи цени потенциално би бил в момента по-висок с ок. 66 млрд. лв.
• При средно 40% преразпределяне през КФП, това би означавало пропуснати допълнително приходи в размер на 2,64 млрд. лв. на година или 26,4 млрд. лв. за десетилетието;
• Ако тези разходи бяха реализирани, то реалният БВП на глава от населението, щеше да бъде минимум 8 500 евро /с ок. 41% по-висок от сегашния/;
• Ето защо е важно да изразходваме това, което планираме.

За какво настоява КНСБ?

• Налице е дискусия в ЕС относно необходимостта от промяна на фискалните правила за размера на дефицита и дълга. Много страни-членки предлагат да им бъде позволено временно отклонение от нормата от 3% дефицит, при условие, че покажат «устойчива» тенденция за намаление на свръхзадлъжнялостта си спрямо БВП;
• За разлика от другите държави, България няма проблем с размера на своя дълг. Затова настояваме подобно временно отклонение да бъде възможно и за страни с дълг под 60% от БВП, когато тези пари се използват за ръст на БВП. В противен случай, те ще бъдат ощетени заради това, че са били дисциплинирани.
• Правилото за преразпределяне през бюджета на до 40% от БВП по отношение на приходите и разходите, трябва да отпадне /в ЗПФ/. България преразпределя през последните 10 г. средно 38 – 42% от своя БВП при средно преразпределяне за ЕС-27 в диапазон от 48 – 52%;
• Политиката по доходите в Бюджет 2023 на първо място трябва да бъде ориентирана към компенсиране на кумулативната инфлация за предходните 2 години /2023 – 2021 г./, за да върнем покупателната способност на работещите на нивото от преди кризите;
• Кумулативната инфлация за периода 2023/2021 г. е 28,4%.
• В този смисъл, в бюджетният сектор са необходими още:
• 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства;
• 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от СРЗ за страната съгласно сключеният КТД;
• Ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 01.07.2023 г. с цел компенсиране на прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година;

​

Благодаря за вниманието!