2 of 10

Биография

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845).

Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.

3 of 10

Революционна дейност в Сърбия и Румъния (1862 – 1868)

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере.

През София и Ниш се отправя към Белград, където се установява в началото на април.

В столицата на Сърбия се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград.

4 of 10

През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в Галац и Яш. Движи се в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През ноември 1866 отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 и началото на 1867 е учител в с. Конгаз в Северна Добруджа.

През март 1867 заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски.

5 of 10

По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в Балкана (28 април-4 август). Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр. Княжевац.

6 of 10

Създаване на Вътрешна революционна организация (1868 – 1872)

Със средствата, предоставени от Българското общество и читалище „Братска любов“ (структура на Млада България), Левски заминава на 7 декември 1868 от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, по суша и отново с параход по Черно море за Цариград.

7 of 10

От Цариград на 11 декември 1868 Левски започва първата си обиколка из българските земи, тогава все още в рамките на Османската империя, където се запознава с условията и възможностите за извършване на революционна дейност и подготовка на въстание. Обиколката има осведомителна и агитационна цел.

8 of 10

Залавяне и смърт (1872 – 1873)

Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с Димитър Общи, който на своя глава обира османската хазна в Арабаконак, и последвалите разкрития от османската полиция.

9 of 10

НА 22 СЕПТЕМВРИ 1872 Г. ДИМИТЪР ОБЩИ И ТЕТЕВЕНСКИЯ ЧАСТЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ ОРГАНИЗИРАТ АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР. ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ВЪЗРАЗЯВАЛ, НО Е ПОДКРЕПЕН ЕДИНСТВЕНО ОТ СВЕЩЕНОИКОНОМ КРЪСТЮ НИКИФОРОВ. В ПОСЛЕДНОТО СИ ПИСМО ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 1872 ТОЙ ПИШЕ НА ЛОВЧАНЦИ:

Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не е слушал.

1 of 10