Причини за агресията

2

​

Какво разбираме под понятието агресия?

​

Агресията е специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите, с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно;

При агресията е налице оскърбление, обида или нанесена вреда на друго лице, което не желае и не е демонстрирало подобно поведение.

​

​

Под каква форма може да бъде проявена агресията?

• Физическа /удари, бой, блъскане, ритане и др./

• Психическа /обиди, подигравки, присмех и др./

• Сексуална /извършване на сексуални действия срещу някой, който не проявява интерес/

• Автоагресия /самонараняване, подценяване и обвинения към самия себе си/

• Комбинирана /могат да бъдат комбинирани действия от всички видове агресия/

​

�Децата черпят модели за поведение от три източника: �

• от медиите, анимационните филми и компютърните игри, от които детето подражава на герои от игри и филми;
• от своите връстници, например по време на игра изградена на принципа „Аз съм най-силен-аз всичко мога да правя“;
• от семейството, откъдето то може да демонстрира агресивното поведение;

�

​

​

Семейството

​

• Неправилна реакция на родителите при определено поведение на децата.
• Недобри социално-битови условия.
• Дисхармония в семейните отношения: отношенията между самите родители, между родители и деца, между братя и сестри.
• Наказанието като неадекватна мярка за корекция на поведението на децата.
• Степента на контрол от страна на родителите.
• Автоагресия, насочена към самия себе си, която прераства в постоянна тревога, отчаяние или безизходица.

�

​

•  Детето може да бъде агресивно в резултат на неправилно възпитание.
• Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента и характера- избухливост, гневност и обидчивост.

• Изследователите на детското поведение казват, че несправедливите наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а заниженият контрол – до отричане на обществени правила и норми и до незачитане на авторитети.

Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието).  

•   Разрушена е емоционалната привързаност между родители и деца.

��

• Учете децата да поемат отговорност за постъпките си, а не да стоварват своята вина на другите.
• Внимателно следете кои са приятелите на детето ви. Често детето подражава в стремежа си за надмощие.
• Наблюдавайте детето си, защото агресивното поведение често е „вик“ за помощ – детето иска да бъде забелязано.
• Бъдете най-добрия пример за детето си, развивайте емпатия към връстници, към възрастни и света наоколо.

​

​

• Помагайте на детето правилно да оценява собственото си емоционално състояние и това на детето-жертва. �
• Учете детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира.

​

• Научете детето си да излива гнева си по приемлив начин ( да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с други полезни способи -участие в спортни дейности и занимания, съобразно неговите интереси.

​

• Най-важната причина за агресивното поведение на децата се явява нежеланието на родителите да открият причините и равнодушното им поведение към емоционалния свят на децата.

​

• При разговор с психолози, такива деца споделят, че в семейството си се чувстват самотни, ненужни, в лоши отношения с един или с двамата родители.

​

• Липсва подкрепа и заинтересованост към тях и към това което правят.  

• Възможността да сподели своята болка е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение.
• Детето проявява агресивност не заради това , че е лошо, а защото се нуждае от помощ.  
•   В основата на агресивното поведение на детето често лежи обида, страх, болка и унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и липсваща подкрепа от близък човек.

Агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към вътрешния свят на детето, в който са се натрупали много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.

• Използвайте подходяща за възрастта на детето литература, която да го окуражава да разпознава емоциите си и да говори за тях.
• Помогнете на детето да даде име на това, което чувства.

• Наблюдавайте внимателно детето си! Ако започне без повод и причина да проявява агресия, намесете се незабавно.
• Вслушвайте се в мнението на съучениците и учителите му!

​

​

• Децата в училищна възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я всеки път, когато заслужават и им покажете своето одобрение.

​

• Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанието.

• Невинно изглеждащите анимационни филми и някои други т.нар. детски предавания често са изпълнени с насилие. Проверете програмите, които детето ви гледа, ако не одобрявате съдържанието на филма, коментирайте на какво се дължи интереса на детето към този вид филми.

• Често те са съпроводени с насилие.
• Стремежът да подражават взема връх при общуване с връстници, при което децата демонстрират поведението на „героите“.

Добрата превенция, общуването между родители и деца, правилното разчитане на емоциите са добри решения на проблема с агресията в училище.

Използвайте контактите с учителите , за да опознаете детето си!

Защото:

​

• вкъщи то е различно;
• работете в екип с учителите на вашето дете.

Благодарим за вниманието!

​

​