Образи на смъртта: визуални интерпретации на епидемиите в българската църковна стенопис през XIX век�
проф. дин Орлин Събев
Институт за балканистика с Център по тракология
„Проф. Александър Фол“ при БАН
Изображение на св. Сисой пред отворения гроб на Александър Велики,
Варлаамски манастир (Метеора, Гърция)
Сцена от „Апокалипсиса“, е изписана от Митрофан Зограф и негови ученици в църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир на Атон, 1817 г.
Сцена от „Апокалипсиса“ (Шеста глава), изписана от Захарий Зограф в Троянския манастир, 1848 г.
Сцена, изобразяваща „Апокалипсиса“ в притвора на църквата „Успение Богородично“ в Батошевския манастир, Севлиевско, възстановен през 1836 г. Църквата е изписана частично през 1869 г.
Сцена, изобразяваща „Апокалипсиса“, в притвора на църквата „Успение Богородично“, построена от Йордаке Кречулеску в Букурещ през 1720-1722 г. и изписана през 1722 г. от неизвестен зограф. В надписа е цитирана Шеста глава, стихове 1-8 от „Откровението“ на Йоан
Сцена, изобразяваща „Апокалипсиса“, в притвора на църквата „Успение Богородично“, построена от Йордаке Кречулеску в Букурещ през 1720-1722 г. и изписана през 1722 г. от неизвестен зограф, детайл
Изображение на смъртта от Никола Образописов в църквата „Св. Никола Летни” в с. Чуковец (Радомирско), 1865 г.
Изображение на смъртта от Захарий поп Христов Радойков в църквата „Успение Богородично” в с. Крайници (Дупнишко), 1867 г.
Изображение на смъртта от Марко Минов в църквата „Св. Георги“
в с. Златолист, Мелнишко, 1876 г.
Изображение на смъртта в църквата „Св. Архангел Михаил“
в село Лагодаж (Благоевградско) от Димитър Сирлещов, 1897 г.
Изображение на смъртта върху кон в църквата „Св. Георги“, Фъртъцещи, Румъния, построена през 1837-1838 г. и изписана през 1839 г. от зограф Илие от Теюш (Трансилвания, Румъния). Надпис: Страшната смърт: „Ти си доста доволен, ял си и пийнал по света, ела да си поиграеш с мен!“
„Колелото на живота“ в църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси, 1649 г.
Сцената „Колелото на живота“ в църквата на Преображенския манастир, изписана от Захарий Зограф, 1847–1849 г.
Изображение на смъртта от Захарий поп Христов Радойков в сцената „Колелото на живота“ в църквата „Св. Йоан Предтеча“ в с. Карабунар (Пазарджишко), 1861 г.
Изображение на смъртта в сцената „Колелото на живота“ в църквата „Св. Николай“ в Бърза (Олтения), Румъния, построена и изписана през 1856 г.
Изображения на смъртта в църквите „Св. Варвара“ в с. Варвава (Пазарджишко) от Петър Вальов, 1857 г., и „Св. Йоан Предтеча“ в с. Карабунар (Пазарджишко) от Захарий поп Христов Радойков, 1861 г.
Изображения на смъртта в църквата „Възнесение Господне“ в Старо село (Радомирско) от Н. Образописов, 1869 г., и в църквата в с. Кралев дол (Пернишко) от Коста Геров, 1867 г.
Изображение на смъртта от Никола Образописов в неговата къща в Самоков, след 1861 г.
Изображение на смъртта (с коса и гребло) в притвора на църквата „Св. архангели Михаил и Гавраил“ в с. Ботеан, общ. Инеу, окръг Бихор (Трансилвания), Румъния, построена през 1720-24 г.
Изображение на смъртта върху една от фасадите на църквата „Успение Богородично“ в Чокънъй, общ. Мошоая, Румъния, построена през 1837-1840 г., изписана отвътре през 1840 г. и отвън през 1863 г.
Изображения на смъртта върху фасадата на „чумна“ църква от 1630 г., Италия
Изображение на смъртта на фасадата на немска църква с надпис:
„О, човече, беше сътворен от прах и пак ще станеш прах!“
Изображение на смъртта в църквата „Св. Архангел Михаил“
в село Лешко (Благовеградско) от Михалко Голев, 1893 г.
Изображение на смъртта в църквата „Св. Архангел Михаил“
в село Лагодаж (Благовеградско) от Димитър Сирлещов, 1897 г.
Изображение на смъртта в църквата „Рождество Богородично“ в Самоков
от Михал Белстойнев, след 1885 г.
Сцената „Смъртта на немилостивия богаташ“ в църквата „Благочестива Параскева (Епиватска, Балканска)“ в Опътещи, общ. Голещи, Румъния, построена 1767 г. и изписана през 1866 г. от зограф поп Димитру
Икона на св. Харалампий, 1844 г., Исторически музей Велико Търново
Икона на св. Харалампий в църквата „Св. Георги“ в Сапарева баня, зограф Милош Яковлев, 1883 г.
Изображение на чумата в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Тресонче, Дебърско (Вардарска Македония), от Дичо Зограф (1819–1872)
Икона на св. Харалампий в църквата „Св. Димитър“ в
с. Мирково (Пирдопско), изписана от Давид Георгиев през 1866 г.,
детайл – изображение на чумата
Икона на св. Харалампий в църквата „Свето Успение Богородично“ в Пирдоп,
изписана от Йоаникий поп Витанов, вер. 1822 г.
Икона на св. Харалампий в църквата „Св. Георги“
в с. Столът (Севлиевско), 1879 г.
Изображение на чумата в църквата „Успение Богородично“ в село Крайници (Дупнишко)
Изображение на чумата в икона на св. Харалампий в църквата „Свето
Успение Богородично“ в Пирдоп, изписана от Йоаникий поп Витанов, вер. 1822 г.
Сцена, изобразяваща „Страшния съд“ в дървената църква „Благочестива Параскева (Епиватска, Балканска)“ в с. Десещи, обл. Марамуреш (Северна Трансилвания), Румъния, построена през 1770 г. и изографисана през 1780 г. зограф Раду Мунтяну
Сцена, изобразяваща „Страшния съд“ в дървената църква „Благочестива Параскева (Епиватска, Балканска)“ в с. Десещи, обл. Марамуреш (Северна Трансилвания), Румъния, построена през 1770 г. и изографисана през 1780 г. зограф Раду Мунтяну. На сцената са изобразени и персонифицирани образи на чумата и смъртта
Сцената „При врачката за цяр“ (вляво) и изображение на смъртта (вдясно)
в църквата „Св. Петка“ в Своге, след 1860 г.
Водоливник (гаргойл) във форма на човешки скелет, катедралата в гр. Паленсия (Кастилия), Испания
Релефно изображение върху входната врата на Църквата на Чистилището в Матера, Южна Италия
Каменни релефи, изобразяващи смъртта като скелети, върху фасадата на Църквата на Чистилището в Матера, Южна Италия
Релефно изображение на Адамова глава върху църквата „Св. Димитър“ в Крива паланка, състояние към 1959 г. (вляво) и през 2021 г. (вдясно)
Изображение на Разпятието в църквата „Рождество Богородично“
в Самоков от Михал Белстойнев, след 1885 г.
Сцена, изобразяваща Адамовата глава под кръстното дърво в дървената църква „Благочестива Параскева (Епиватска, Балканска)“ в с. Десещи, обл. Марамуреш (Северна Трансилвания), Румъния, построена през 1770 г. и изографисана през 1780 г. зограф Раду Мунтяну. Изразът „Адамова глава“ е изписан на румънски език с кирилица
Надгробен паметник от гр. Елена с изображение на Адамова глава в основата на кръста и инициали ГА
„Адамова глава“ – релеф върху мраморен саркофаг на гроба на Доростолски и Червенски митрополит Григорий Михайловски (1828-1898) в двора на Желязната църква „Св. Стефан“ в Цариград
Антропоморфно изображение (Адамова глава) с надпис „Чума“ върху южната фасада на църквата „Св. Георги“ в с. Столът (Севлиевско), 1859 г.
„Триумф на смъртта“ от Джакомо Борлоне де Бушис на фасадата на Ораторията
в Клузоне, област Бергамо, Италия
„Танц на смъртта“ от Джакомо Борлоне де Бушис на фасадата на Ораторията
в Клузоне, област Бергамо, Италия
„Нощен танц на смъртта“ (Nachtlicher Totentanz), гравюра от Михаел Волгемут, 1493 г.
Гравюрата „Смъртта като удушвач“ (Der Tod als Erwürger) от Алфред Ретел, 1850 г.
Холерата по време на Първата балканска война
(Le Petit Journal, vol. 23, no. 1150, 1 декември 1912 г.)
Картината „За всичко е виновна холерата“ от руския художник Павел Федотов, 1848 г.
Гравюра от 1865 г., изобразяваща съпротивлението на жителите
на Барселона срещу холерата (PHAS/UIG via Getty Images)