3 of 15

А КАК ВСЪЩНОСТ Е СЪЗДАДЕНА ПЛАСТМАСАТА?

Gum Arabica / Wikipedia.com

Лепило

Каучукови дървета в Индия/ Wikipedia.com

Сяра / Снимка: Ivar Leidus Wikipedia.com

Снимка: https://www.goodyear.co.in/

Вулканизация

1850 г. Чарлз Гудиър (онзи с гумите) случайно открива процеса на вулканизация и създава първите гуми

1907 г. Автомобилни гуми, гумени ръкавици, полиестер, найлон и др.

Чорапогащниците ☺ и т.н.

Но как всъщност се е случило така, че пластмасата е навсякъде около нас? Как изобщо е възникнала пластмасата?

�Още от Древността, хората са търсили начини да преобразуват различни материали и да създават нови такива, които да им служат за различни цели. Ето например фосилната смола кехлибар се е използвала по нашите земи за направата на върхове за стрели или бижута. На Арабския полуостров пък са използвали естествени смоли като гума арабика за уплътняване и като лепило. Така през 1850г. Чарлз Гудиър открива процеса на вулканизация (кръстен на бога на огъня Вулкан), при който в нагрят каучук се добавя сяра, което подобрява неговата устойчивост и го превръща в гума. Така се създават и първите гуми за колело и по-късно и автомобилните гуми. От новооткрития материал създават и първите гумени ръкавици. След това редица изследователи доразвиват идеята, добавят нови материали и елементи и през 1869 г. Джон Уесли Хаят създава първия синтетичен полимер и три години по-късно създава и първата машина за леене под налягане на пластмаса.

През 1907 г. се ражда и първата синтетична пластмаса, създадена не от естествени смоли или др. натурални съставки, а от изкопаеми (фосилни горива). Пластмасата от нов вид бързо набира скорост и до 1920-1930 г. се създават най-разнообразни изкуствени материали подобни на пластмасата, като полиестер, стироформ и найлон например. Но истинският бум идва с появата на чорапогащниците.

4 of 15

ЧОРАПОГАЩНИЦИТЕ?!

Преди 1939г. - скъпи, копринени чорапи
1939г. – издръжливи найлонови чорапи достъпни за всяка дама

Снимка: Hagley Museum and Library

Преди това жените са носили скъпоструващи копринени чорапи и когато през 1939г. за първи път се появяват изкуствените чорапогащници направени от найлон, които са “по-нежни от коприна и по-здрави от стомана”, всички жени са искали да ги имат. Магазините не можели да смогнат и всяка жена в Америка искала да има от новите чорапогащнии, които били по-евтини и по-издръжливи. За два дни били продадени 4 милиона чифта това е почти два пъти колкото всички хора в София. Междувременно във Великобритания измислили друг вид пластмаса - полиетилен, който пък бил водоиздържлив. Постепенно след Втората Световна Война, пластмасата започнала да се използва и в производството на оръжия, бутилки и много други.

5 of 15

ДНЕС – 10 000 РАЗНОВИДНОСТИ НА ПЛАСТМАСАТА

Основните съставки, от които се прави са главно суров петрол, газ и въглища
В последните години учените се опитват да измислят нови видове пластмаса, които да са направени от природни материали и да могат да се разграждат в почвата или при специални условия

И така стигаме до днешни дни, където сме заобиколени от най-различни видове пластмаса, които имат най-разнообразни приложения - покриваме храната си с пластмасово фолио, пием сокове от пластмасови чашки, носим дрехи направени от изкуствени влакна като найлон и полиестер. Днес има над 10 000 вида пластмаса, като основните съставки, от които се прави са главно суров петрол, газ и въглища. На картинката можете да видите тези видове пластмаса, които са най-разпространени в момента:

В последните години, учените се опитват да измислят нови видове пластмаса, които да вредят по-малко на природата и да се разграждат в почвата, това са т. нар. компостируеми пластмаси, които могат да се разлагат при определени условия с помощта на определени машини и по този начин да не замърсяват почвата. Това обаче се случва само ако са събрани разделно и закарани в тези специални заводи за рециклиране и компостиране. За съжаление такива заводи все още няма навсякъде и така се оказва, че тези компостируеми пластмаси всъщност отново имат негативно въздействие върху почвата и природата ако не се рециклират правилно. Днес учените продължават да търсят нови видове пластмаса, които да са леки и удобни за ползване, но същевременно да не замърсяват природата. Някои такива пластмаси са направени от царевица или други видове растителни основи, които се смесват с някакви други материали и така търсят решения.

�

6 of 15

ЗАЩО ДНЕС ИЗПОЛЗВАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ПЛАСТМАСА?

Всяка минута в света се купуват около 1 милион

Всяка година един българин използва около 421

Лека

Издръжлива

Евтина

Дълготрайна

Между 1950 г. и 2015 г. са произведени 8,3 милиарда тона пластмаса или над 1 тон на човек, като почти половината се използва основно за направата на опаковки (40%).

�И да, пластмасата има много полезни свойства и е почти невъзможно да не я използваме в съвременния живот, но в същото време има и много пластмаса за еднократна употреба, от която нямаме нужда и която нанася сериозни щети на околната среда. Знаете ли например, че всяка минута се купуват около един милион пластмасови бутилки, а всяка година се използват около 5 милиарда пластмасови торбички. Средностатистически един български гражданин ползва по 421 пластмасови торбички на година, това прави по повече от една торбичка всеки ден или 871 камиона за събиране на боклуци на ЕКОПАК пълни само с пластмасови торбички. А проблемът е, че в България пластмасовите торбички на практика не се рециклират.

�

7 of 15

КАКВО СТАВА С ВСИЧКАТА ТАЗИ ПЛАСТМАСА?

Сметище

Река/океан

Рециклиране

8.3 млрд. т. пластмаса

Стои си там поне още 200-300 ( а може и повече) години
Изгаря се и се прави ток от нея
Изхвърча някъде и попада в природата където се разгражда на микропластмаса

Разгражда се на малки частици
Рибите я поглъщат
Замърсява плажовете

Превръща се в нова пластмаса
Използва се отново
Заживява нов живот под друга форма

Междувременно около половината пластмаса в света е произведена само с цел да бъде използвана един път и след това се изхвърля. И така днес произвеждаме около 300 милиона тона пластмасов отпадък всяка година, това е почти толкова колкото тежат всички хора на земята взети заедно.

Според редица изследвания, от създаването си (1950 г.) до днес сме произвели над 8.3 милиарда тона пластмаса и повече от половината (60%) са се озовали на сметищата или са някъде сред природата и не се рециклират. В България например, всеки от нас изхвърля средно по 17 кг пластмасови опаковки на година, от които по-малко от половината се рециклират. А лошото е, че веднъж озовала се на сметището или в природата, пластмасата може да си стои там хиляди години без да се разгради напълно, което има своите негативни последици върху околната среда.

Например ако се озове на плажа, то пластмасата не означава само по-грозни плажове. Морските животни могат да се оплитат в по-големи плаващи парчета (остатъци от рибарски мрежи, клечки за уши или опаковки) или да се объркат и да изядат по-малки частици пластмаса и по този начин да се отровят или да умрат от глад. Често пъти птиците са привлечени от искрящите цветове на пластмасови капачки или други отпадъци и мислейки си, че е храна, ги изяждат. Пластмасата обаче няма никакви хранителни свойства и реално няма как да ги нахрани, а само им запълва коремчетата и не оставя място за истинска храна и така често те умират от глад.

�

8 of 15

ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЛАСТМАСА – ЗНАЕТЕ ЛИ КЪДЕ Е ОСТРОВ ПИТКЕРН?

Най-близкият континент се намира на около 5000 км
На острова живеят около 45 души
За да отидат на зъболекар например, жителите трябва да пътуват с лодка и обикновено им отнема около 2 седмици, за да отидат и да се върнат
И все пак… именно там са намерени пластмаси пропътували целия този път от другия край на света

Пластмасата е сравнително лека и може да се придвижва лесно по целия свят. Вятърът лесно я издухва на далечни разстояния, а веднъж попаднала в реките или моретата, лесно стига до океаните. Ето например на островите Питкерн, които се намират в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между Австралия и Южна Америка и на които живеят общо около 45 души, са намерени остатъци от пластмаса от Русия, САЩ, Европа, Южна Америка, Япония и Китай. В същото време островът е трудно достъпен поради опасните коралови рифове и на него няма пристанище. Корабите спират в морето, а хората и товарите се прехвърлят на брега с лодки. Летище също няма, така че единственият начин да достигнат тези пластмаси е през тихоокеанските течения. Пластмасата,, която попада в океаните стига до там през реките или моретата, а до там често пъти попада благодарение на вятъра или защото е била изхвърлена не където трябва. Това води до огромни количества пластмасови боклуци, които стигат до водата и просто си остават там…

�

9 of 15

МИКРОПЛАСТМАСА

Миниатюрни парченца пластмаса, които попадат във водата или почвата и си стоят там – може да идват от дрехите ни, които перем в пералнята или от разпадането на пластмасови боклуци …
Рибите ги поглъщат и по този начин и ние ги ядем и микропластмасата попада в тялото ни
Добавена микропластмаса има и в козметичните продукти

Замърсяване с микропластмаса

Освен видимата пластмаса обаче, има и една друга пластмаса, която е съвсем дребна и често пъти не се вижда с просто око или е съвсем съвсем малка и не ѝ обръщаме внимание, а тя има много опасно въздействие върху природата. Говорим за т.нар. микропластмаса. Най-общото определение за микропластмаса е “синтетични полимерни частици с големина до 5 мм“. Но как се получава тази микропластмаса и как попада в природата?

�Лесно, помните ли че някои от дрехите ни са направени от изкуствени материали подобни на пластмасата? И когато ги перем в пералнята, малки частици пластмаса се отделят от тях и изтичат заедно с водата в канала…и оттам в реките, в морето и в океана. А всички тези пластмасови отпадъци, с които са замърсени плажовете или реките….част от тях също се разграждат на микропластмаса и по този начин попадат в почвата и във водата. И така се оказва, че микропластмаса има и в моретата и океаните и с нея се хранят рибите и други морски обитатели, които след това ние изяждаме без да подозираме. Според учени от БАН, в нашето Черно море, Около 80% от микропластмасите са влакна и нишки, евентуално от разпадане на рибарски принадлежности (мрежи, въжета, корда) или влакна от текстила – отпадната вода от изпраните ни дрехи, които пречиствателната станция не може да пречисти и др. Микропластмаси са открити и в много козметични продукти - червила, кремове за лице, душ-гелове, маски за лице, коса и др. Често пъти ги поставяме на лицето си без дори да осъзнаваме. Микрочастици пластмаса вече са били открити в чешмяната вода и в продукти като бирата и медът. Дори са открити в човешки изпражнения.

Но освен микропластмасите, обикновената пластмаса също може да има негативно влияение върху здравето ни. Ето например има пластмаси, които не понасят високи температури, а на етикета на дадения съд не се посочва до колко градуса може да се използва той. Ако да кажем сте си взели храна за вкъщи в пластмасова кутия за еднократна употреба е много важно да не я топлите в микровълновата и като цяло да не се слага прекалено топла храна в нея, защото когато се нагреят някои пластмаси отделят стирен, който навлиза в хранителните продукти и е вреден за здравето ни.

Проблемът е сериозен и редица учени правят изследвания свързани с последиците от замърсяванията с пластмаса и микропластмаса, затова е важно да я използваме разумно и най-вече да я изхвърляме правилно, за да не попада в морета, океани и почва, а да бъде рециклирана.

�

10 of 15

МНОГОКРАТНА И ЕДНОКРАТНА ПЛАСТМАСА

Еднократна употреба

Многократна употреба

Източник: Нулев Отпадък България

Когато си говорим за пластмаса, често чуваме да се говори за пластмаса за еднократна употреба и пластмаса за многократна употреба. Можете ли да кажете каква е разликата? Огледайте се и напишете/съберете 5 неща от пластмаса, които са за еднократна употреба и 5, които са за многократна употреба. Кои от тези за еднократна употреба могат да бъдат заменени с такива за многократна?

�Пo данни на ООН всяка минута в света се купуват един милион пластмасови бутилки, а годишно се използват около 5 милиарда найлонови торбички. Това означава, че около половината пластмаса, която се произвежда на практика се използва само по веднъж и след това се изхвърля. Замислете се какво би станало ако заменим пластмасовите бутилки с такива за многократна употреба или спрем да използваме найлонови торбички и ги заменим с платнени или такива за многократна употреба.

�Но какво всъщност е въздействието, което има една пластмасова бутилка върху природата, но не само нейното извхвърляне, а през целиииия ѝ живот? Нека проследим пътя ѝ - как се произвежда и от какви материали, от къде и как са дошли тези материали, как са създадени, след това как е направена самата пластмасова бутилка, как е след това как е транспортирана, как сме я използвали, как сме я изхвърлили, как са я транспортирали до сметището/фабриката за рециклиране и и какво става с нея след това?

�

11 of 15

Пластмасата действително има много негативни последици за околната среда ако попадне в нея, но пластмасата има и много важна роля в нашето общество. Нека поговорим за пластмасата благодарение на която сме се развили като общество.

Тръбите за водоснабдяване, например, също са от пластмаса. Благодарение на тях може да имаме чиста вода вкъщи само завъртайки кранчето на чешмата.

Пластмасата се използва много активно в медицината именно защото е лека, евтина и може да се използва еднократно, което в случая е важно защото може да е максимално дезинфекцирана и да няма риск от предаване на инфекции. Освен в спринцовките например, пластмасата се използва и за много други неща в медицината като например протезите. Благодарение на специални полимери, редица хора, които поради някаква причина са загубили ръка или крак, отново могат да ходят, а някои от тях дори стават професионални състезатели и участват в параолимпийските игри като Blade runner например. Ами каските за скиорите или мотористите, и те са от пластмаса. Пластмасата ежедневно спасява животи и по пътищата. Коланите, както и редица други системи в колите са направени от пластмаса.

Компютрите, телефоните и какво ли още не също са направени от пластмаса. Да не забравяме, че все пак има над 10 000 вида пластмаса, която до голяма степен определя начина, по който живеем днес. Именно затова е важно да обръщаме внимание на това какво се случва с пластмасата след като бъде изхвърлена и да рециклираме максимално голяма част от нея, както и да се опитваме да използваме по-малко пластмаса когато това е възможно. Все пак може да вземем бананите от магазина и без допълнителна торбичка или да си носим бутилка за вода и да си я пълним вместо постоянно да купуваме нови.

12 of 15

РЕЦИКЛИРАНЕ НА ПЛАСТМАСАТА

Не всичко може да се рециклира - > затова ако можем е добре да избягваме пластмасата
Важно е да изхвърляме разделно пластмасата, за да може да заживее нов живот

�И така стигаме до рециклирането. Какво е необходимо, за да може пластмасата да се рециклира и всичката ли пластмаса може да се рециклира? Нека се опитаме да си отговорим на тези въпроси.

На първо място пластмасата трябва да може да се рециклира - найлоновите торбички, сламките, памперсите, опаковките от чипс или чашките за кафе и чай, например, не могат да се рециклират в България. Защо ли? Ето например чашките за кафе и чай - те най-често са направени от композитни материали или казано по-просто в тях има освен картон и пластмаса под формата на прозрачно фолио от вътрешната страна, което предпазва чашката да не се разпадне от топлата напитка. Сламките и найлоновите торбички пък са прекалено дребни и тънки и трудно може да се извлече нова пластмаса от тях. Памперсите пък са доста замърсени и не могат да се рециклират. Така че, не, всички пластмаси могат да се рециклират. Но пък има и много такива, които могат и които се рециклират съвсем успешно и по този начин заживяват нов живот - пластмасовите бутилки, кофичките от кисело мляко или дори старите телефони могат да се рециклират без проблем.

Ето защо е важно когато можем да избираме продукти, които са за многократна употреба и най-важното: да изхвърляме всичката останала пластмаса, която може да се рециклира в цветните контейнери, за да ѝ вдъхнем нов живот и по този начин да я превърнем в нещо ново.

Важно е преди да изхвърлим пластмасата за рециклиране, тя да е чиста и ако можем да я смачкаме, за да заема по-малко място.

За повече подробности ак точно става самото рециклиране ще си говорим в друга тема (вж. темата “Рециклиране”).

��

13 of 15

КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ АЗ?

Замисли се и прочети повече по темата
Когато е възможно откажи ненужната пластмаса (в магазина, в лафката, на пазара…)
Замени пластмасите за еднократна употреба с такива за многократна употреба
Изхвърляй разделно и РЕЦИКЛИРАЙ! Важно е!
Говори с приятели и им обясни за проблема с пластмасата
Не се отказвай и започни своята пластмасова диета сега!

Проектът „Бъди умен, мисли кръгово“ ACF 806 се изпълнява в партньорство от фондация Темпо, Българска фондация Биоразнообразие, Пукльовците и Green Business Norway, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП www.activecitizensfund.bg

14 of 15

А сега е време за предизвикателство и да се подготвим за турнира на Пукльовците

15 of 15

Благодарим за вниманието

https://b-smart.education/

Тази презентация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.