Никотинът е естествена съставка на тютюна и се среща в сравнително ниски концентрации и в други растения. Той се използва в лекарствените продукти (никотин-заместващи терапии), както и в електронните цигари, като обикновено се извлича от тютюн. Възможно е и синтетично производство на никотин, но процесът е скъп. При вдишване на тютюна никотинът се абсорбира през белите дробове в кръвоносната система и достига за около 10 секунди до мозъка, където се свързва със специални рецепторни молекули, като имитира естествените функции на веществото ацетилхолин в мозъка. Вследствие на това някои никотинови рецептори активират зони в мозъка, които са свързани с усещанията за удоволствие, което обяснява субективното чувство за удоволствие, свързано с пушенето, но е свързано и с желанието за още никотин и с възможното пристрастяване.

Никотинът води до пристрастяване и не е безрисков. Непълнолетните, бременните жени или кърмачки, както и хората със сърдечни заболявания, високо кръвно или диабет не трябва да употребяват тютюн или други изделия, съдържащи никотин. Експертите, в т.ч. и Главният лекар на САЩ и Кралският колеж на лекарите на Великобритания, са обединени от мнението, че макар че никотинът води до пристрастяване, той не е основен причинител на заболявания, свързани с пушене. Тези заболявания като рак на белия дроб, сърдечносъдови заболявания и емфизем се дължат предимно на вдишване на вредни вещества, образувани при горенето на тютюна.