Праздник «Болгарский народ в соцветьи народов Украины»

К 150-й годовщине переселения болгар в Таврию

1. ведущий: Дорогі друзі! Ласкаво просимо на наше свято, яке ми назвали «Болгарський народ в розмаїтті народів України»
2. ведущий:

Добре дошли, скъпи приятели, на нашия празник, посветен на 150-та годишнина на преселването на българите в Таврия.

(Демонстрируется видеофильм о Приазовском крае)

Дети читают наизусть поэтические строки о родном крае.

Від меж Херсона до Бердянська Розквітла Таврії земля :                  То праця трударів велика                 Її простори оновля.                          В одних ділах зімкнули лави Болгарин, грек і білорус,                     Син України росіянин                               Й загадка краю - гагауз.                     Чуття єдиної родини                       У серці кожного живе.                    Нова ця спільність історична                                                        Для нас, таврійців, над усе. ( Ф. Кулик «Рідне Приазов’я» )

Я народилася у тім краю,              Де вітер виграє на полинових струнах,                                           Де ранок голубий, як у раю,                                                                 Вливає в душі життєдайний трунок. Тут степ в мереживі весни,                    Як велет, з праху воскресає, Буянням трав встає із сивини, Тюльпаном диким ніжно процвітає. В моїм краю шепоче море,                                  Журливі чайки вись хвилюють.      Тут влітку поле неозоре                Кларнети сонячні цілують.

Хвала тобі, мій краю степовий! Перед тобою голову схиляю.                Для мене ти, як батечко, святий, Лише тобі в любові присягаю.               ( Р. Грищенко «Мій край» )

Приазовье, Приазовье, Моря шум и шепот трав, И пшеничное раздолье, И сады вместо дубрав.

Из столетий спеди пашен                  В новый век плывет курган. Лебединой дивной чашей Разливается лиман.

Приазовье, Приазовье, Пена волн, акаций цвет                                                           Приазовье, Приазовье, Гроздья светлые в листве.

Приазовье, Приазовье,                         На токах пшеницы вал.                 Принимай, страна, к застолью Приазовский каравай.

Села, нивы села, нивы...                                            В селах кто здесь не живет                                                                                                                                                    ! И певучий, и смешливый,                                   И приветливый народ.                             (В. Мельников «Ода Приазовью» )

Такі ночі бувають тільки в Таврії. Тихі та ясні, по-літньому теплі і по- степовому духмяні.

Моє село все в садах навесні, в ньому постійно щось квітує. Першими прокидаються і веселять рясним цвітом абрикоси, за абрикосами - вишні, черешні, сливи, груші, нарешті - акація. Ти завважував, як пахне наше село навесні, надто коли цвіте акація?

Ця неймовірна краса надихає на вірші.

Зацвели абрикосы, вишни.                  Словно невесты на улицы вышли,

Иль пеной морскою укрылись деревья,                                                                 Или облако белое накрыло деревню.

Неописуема весенняя краса,                                                                                            Не передать благоухания цветов.                                                                                    Их буйство красок, формы чудеса                                                                Освобождают сердце от оков.

Это земля после зимнего сна                                                                           Распахнула трепетную душу.                                                                                Дарит нам энергию она                                                                                                  И в оазис превращает сушу.

( М. Буц «Магия весны» )

А восени ми поринаємо в осінню казку.

Янтарные кисти свесил виноград.                                                                  Предложил в подарок, не требуя наград,                                                                                   А листья свои подкрасил багрянцем.                                                                            Скоро они закружатся в танце.

Яблоня тоже радует глаз:                                                                                       Яблочек море смотрит на нас.                                                                                                                    И строгая груша похорошела -                                                                                          Плодами сочными отяжелела.

Золотой наряд на абрикосе                                                                                     Потихонечку ветер уносит.                                                                                            Он дарит нам золото без сожаленья,                                                                            Совсем не противясь ветра рвению.

Дарит звезды свои нам клен,                                                                                             Что в осеннюю сказку влюблен.                                                                                                   Ивушка сыплет всем рыбки,                                                                                                 А осень дарит улыбки.                                                                                                      От красы и щедрости природы                                                                                   Исчезают на сердце невзгоды.                                                                                    Любуясь плодами и красками,

Насладимся ею, как в сказке мы. (М. Буц «Осенняя сказка»)

   Этот прекрасный уголок земли - наша с вами родина. В соцветии народов, проживающих здесь, есть и мы,болгары. Наш народ отличается трудолюбием и толерантностью. Мы любим свой Приазовский край и знаем свою историю, корни которой уходят далеко в Болгарию.

Об этом идет речь в сценке, которую представляем вашему вниманию. Называется она «Какво знаеш за България?»

Сценка

Автор

Богдановските деца пътуват за България за да приемат участие в международния младежки фестивал на български фолклор. Като се наблизиха до България, по-малките участници започнаха да разпитват по-големите за прародината си, за нейната история.

Лолита

Настя, ами защо България наричат «земя-рай»?                                                       Настя

Защото природата там е много красива. Има една лнгенда. Когато Господ раздавал на всички народи земя, на българите не стигнало. Те много се разстроили. Тогава той им казал: «Не се вълнувайте. Аз ще ви дам едно парченце от рая».

Света

Дашо, защо не живем ние в тази красива земя? Нали сме българи?                     Даша

Нашите бабини и дядовци бяха принудени да напуснат родината си, защото не искаха да бъдат роби. Петстотин години българите живееха в турско робство. Те се бореха за свободата, но турците бяха по-силни. Като нямаха повече сила да траят многовековни издевателства, решиха да бягат. Мнозина от тях се пръснаха по света за да си запазят езика, културата, традициите, за да живеят свободно. Нашите предци най-напред пристигнаха в Бессарабия, после - в Таврия. Сега тук е нашата родина.

Лера

Влад, какво знаєш за историята на българския народ?

Тя е необикновенна. Это няколко факта. Знаєш ли, че българите съществуват на Земята почти 3 хиляди години?

Лера

Ами къде беше първото българско государство?                                              Влад

О, това е много интересно! Първото българско государство се наричаше Булгар. Има в историята и други варианти: Палгар, Фал гар. То се регистрира върху картата на Средна Азия през първото хилядолетие преди Христово раждане в южното подножие на Памир.

Богдан

Ами защо България сега се намира в Европа, на Балканския полуостров?                            Влад

По времето на Великото преселване на народите българите се настаняват най-напред в сегашния Северен Афганистан, после в Северна Армения, по- нататък избират Централен Кавказ. Там беше Стара Велика България. Още една Кубратова Велика България се създава в Приазовието и в Северното Причерноморие с Таманския полуостров. Това е държавата на хан Кубрат. Тя се разклони на 2 други: Волжка България, просъществувала от 7 до 15 век, и Дунавска България на Балканския полуостров. Тя се оказа най- жизнеспособна.

Света

О-о, как ти много знаєш!                                                                                        Влад

Аз също искам нещо да те попитам. Знаєш ли, кога беше образувана съвременната България?

Света

Зная. Ние учихме на урока по български език. През 681 година. Първата столица се казваше Плиска. Първият правител на тази държава беше хан Аспарух.

Влад Браво!!!

Настя

Ами знаете ли, че Кубратовата Велика България беше и на нашите земи?

Всички деца: Как?!!

Настя

Да. За това свидетелствуват съкровищата на хан Кубрат ( бащата на хан Аспарух ), откопани от археолозите преди 100 години в село Малое Перещепино Полтавска област. Учените от мнозина государства доказоха, че това е вярно.

Даша

И още една сенсация! Преди няколко години в село Вознесенка Запорожка облает намериха съкровища, едентични с Кубратовите.  Най-ценен от тях е златния орел с надпис «Есперих». Това е един от вариантите на името Аспарух.

Има предположение, че заедно със съкровищата в Запорожка област е погребен и хан Аспарух. Но този факт още не е доказан.

Богдан

Значи българите бяха номади, като варварите?!                                                      Настя

Да. Но варварите уничтожаваха всичко на пътя си, а българите не рушиха, а градиха. Те оставяли след своето преселване крепости, каменни градове с улици, водопроводи и канализация, бани и отопление с хипокауст.

Богдан

Като в съвременните градове?! Ого! А те, какво, имали профессии?                      Настя

Да. Това била общност на металурзи и златари, скотовъдци и земеделци, строители и оръжейни майстори, лекари- хирурзи, които умееха да извършват такива сложни операции, като трепанация на черепа.

Снежана

Ами  вярно ли е, че най-съвършенния календар на света бил създаден от българите?

Даша

Да. Още преди 3-я век до нашата ера.                                                                      Лолита

А защо България називават в Русия «държава на духа»? Какво значи това?

Даша

Хубав въпрос! Защото просвещението в Русия дойде от България. Славянската азбука беше създадена от българите Кирил и Методий. Всичките църковни книги бяха преведени също от тях. В България се създава художествена литература на старославянски език, който става основа на руски.

Един руски академик Федоренко каза така: «Болгария была мостом, по которому в Европу вернулись античная культура и античная мысль, уничтоженные на европейском континенте во время Великого переселения народов».

Лолита

Благодаря. Искам по-скоро да израсна, че да зная толкова за своята прародина.

Даша

Ще узнаете. Само се учете.                                                                                            Лера

Хора! Наближаваме до България! Все хором: Ура-а-а!

2-й ведущий

Още много интересни неша има в нашата история. С тях ще се запознаете на уроците по български език. Всеки трябва да знае своята история, защото силата на човека е в корените му.

Нашите герои пътуват за България. Хайде и ние заедно с тях и с автора на филма «Моята България»Влад Ромалийский да направим едно задочно пътешествие по нашата прародина.

(Демонстрация фильма)

Хареса ли ви? Искате наистина да посетите България? Ами всичко е възможно. Мечтите се осъществяват.

1 -й ведущий

«Мое село!» - и сердце вздрогнет.                                                                                      «Мое село!» - и вспыхнет взгляд.                                                                                              Мое село - столицам ровня,                                                                                                                    Им не в обиду говоря.

В моем селе найдешь немало           Любых недюжинных натур.                                     И мудрецов всегда хватало,                                                                                                Умельцы тоже были тут.

И тук, в Украина, българите заедно с другите народи се стараят да живеят достойно. В Богдановка и Степановка-2 има много хора, с които можем да се гордеем. Ето няколко от тях.

Михов JI. И. - професор, кандидат на икономически науци, академик на Украинска Технологическа Академия, проректор по учебната част в БУМиБ.

Радева Л.И. - талантлив журналист, главен редактор на българския вестник «Изворче».

Дехтярьова B.C., Генова Т. И. - талантливи фелдшера, милосердни хора

Ниволай Златев - майстор на цирково изкуство.

Николай Чумаков- Славов - талантлив художник.

Добрев В. Д. - автор на първата книга за българите в Таврия.

Василий Чу лаков - автор на учебни пособия. И много, много други хора.

Отделна дума искаме да кажем за нашите бабини и дядовци, които прекараха много трудности: преживяха робство, войни , глад и завинаги останаха достойни хора. Дайте ще спомним тези, когото вече няма с нас.

(Минута молчания)

Пък сега дайте да поаплодираме на нашите скъпи, уважаеми гости, които любезно се съгласиха да дойдат на нашия празник, да разкажат за своя живот, да ни запознаят със своите таланти: Генчева Анна Александровна, Славови Александр Петрович и Анна Михайловна.

(Выступление гостей)

2-й ведущий        

В Богдановското училище расте достойна смяна на своите родители, бабини  и дядовци.При нас има много талантливи деца. Те добре се учат, занимават  призови места в олимпиадите по различии предмети, също и по български език. Най - хубави резултати по български език спечелиха Ромалийский Влад и Златева Настя. Влад през тази година завърши нашето училище със златна медал и постъпа в Софийски университет на. Михова Инна успешно завърши 2 курса във Великотърновския университет (факултет МИО: международни икономически отношения ) и премина на 3 курс.

1-й ведущий

Децата имат възможност да посещават своята прародина. През 2009 и 2010 години те бяха участници на Международни младежки фестивали на българския фолклор в чудни български градове Копривщица и Гърмен.

  Върнаха се въодушевени от приятно посрещане, от възможност да общуват

на бъгсгарски със своите връстници, от чудната природа на България, от спечилините награди.

И досега приятно си спомнят затова пътешествие. Особено като чуват стихотворение «Де е България?», написано от Иван Вазов. Ще им го прочете  Куруоглу Оля

2-й ведущий

Днес е празник. Пък на празниците се пее и се танцува. Хайде да посрещнем с аплодисменти вокалната группа «Чушмелий» с тяхната чудна песен. Ръководител – И. Болдурская.

Танцевалния ансамбъл «Богдановски перли» стана вече прочут и при нас, и дори в България. Хореограф -  гопожа Е. Василева от НР България,  художествен ръководител – Н. Ромалийска. Танец «Ръченица» изпълнява по-малката группа.

2-й ведущий

Песен «Прехвръкна птичка». Танец «Седнало е Джоре дос».                          1-й ведущий

Песен «Вълшебни думи» пее за вас Настя Стеблецка.                                          2-й ведущий

Иска да ни порадва със своя танец «Шопска сюита» по-голямата группа на танцевалния ансамбъл «Богдановски перли».

Пък сега дайте да поаплодираме на най-малките ученички, които тази година започнаха да учат български език и вече научиха по едно българско стихотворение. Това са Златева Таня и Петрущак Полинка.

Една замечателна песен «Българи» иска да ви подари Настя Златева.

Празникът свърши, обаче още дълго беседвахме с гостите, правихме снимки. Те благодариха за внимание към тях, за цветя и се радваха, че имат възможност да дойдат в училището, да покажат своите таланти, да се порадват на нашите умни, талантливи деца.

     Жив е българският дух в Богдановка!

     Здрава е връзката на поколенията! Не забравяме езика си, защото помним   пословицата: «Докато език живее, народ не загива».