сканиран текст на български език;

текст на османотурски език - ръкопис;

текст на османотурски език - печатен - с. 1, с. 2;

транскрипция и превод на английски език.

ИМПЕРАТОРСКИ ХАТТИ-ШЕРИФ

или

Законът за Танзимата, който се прочете

в Гюлхането

на 26 Шабан 1,255 или 3 Ноемврия 1,839 лето

в ден неделен ([1])

Секому е познато че в първите времена на Османската империя славните завещания на Корана и Държавните закони съставяха секоги едно почитаемо правило. Следователно, Държавата напредваше в сила и величие, и сичките поданици без исключение бяха достигнали до най-високата степен на спокойствието и благоденствието. Преди сто и петдесет години много събития и разни причини произведоха последствия, щото да престанат да са съобразяват със свещения Кодикс на действующите Закони и устави, и поради туй предишнята сила и благоденствие са замениха със слабост и бедност; и туй е явно, защото не е възможно да са задържи една Държава, щом престане да ся управя от своите закони.

        

Мислите, които изключително занимаха Нашия Дух от честитото Наше въцарявание бяха да са улучши състоянието на областите и да олекне на населенията. Като са зема пред вид географическото положение на областите на Високата Наша Държава, плодородието на нейните земи, способността и остроумието на жителите, познато става, че като са занимаваме с изнамерването на сгодните средства, следствието до което с Божията помощ се надейми да достигнем, може да са сполучи в разстояние на малко години. Заради туй пълни с убеждение на помощта на Всевишния, уповающи са и върху ходатайството на Нашия Пророк, считаме за нуждно щото чрез нови закони да доставим на областите, които съставят Високата Наша Държава, добрините на доброто управление.

        Тези закони преди сичко друго треба да клонят към три неща:

I.) Поръчителставата, които оздравяват на Нашите подданици пълна безопасност на живота, на честта, и на имотя.

II.) Редовния начин за разхвърлянето и събирането на данъците.

III.) Също, и редовния начин за рекрутирането и за определението на времето на службата във войската.

        Няма съмнение, че най-драгоценните неща от съществующите добрини са животът и честта, и следователно, когато някой человек, при сичко че природно е отклонен от злото, като види своя живот и чест че бедствуват, верно е че за тяхното съхранение не ще може да са отклони от него и тъй ще повреди и Правителството и мястото. Когато, напротив, като са ползува от пълна безопасност, в туй отношение, той не ще са отстрани от Законния път и сичките му дела ще помагат за доброто както на Правителството тъй и на своя народ.

        Безопасността на имотя ако не съществува, сичките биват хладнокръвни към Правителството и народа; никой не се занимава за умножението на общественото богатство, като са пъне от собствените си безпокойствия. Ако напротив, гражданинът с убеждение стопанисва своите собствени стежания, тогази пълен с ревност за собствените си интереси, на които се старае да разширочи кръга, за да разпростре и кръга на своите ползи, секой ден усеща да са умножава в сърдцето му неговата любов към Държавата, към народа и към отечеството, и са старае да живее добродетелно.

        Колкото за редовното и определено разхвърляне на данъците, много важно е да са уреди този предмет, понеже Държавата, като са подлага под различни иждивения за забраната на мястото, не може да си достави нуждните пари за войската и за другите си служби, освен чрез внасянията на своите подданици. Макар че по Божията благодат, подданиците на Нашето Царство са избавиха от няколко време насам от бича на монопола, който едно време са считаше не право за един от източниците на Държавата, със сичко туй един гибелен обичай изостава още, при всичко че неговите последствия са разорителни; а то е да са дават под наем Държавните доходи познати под наименованието Илтизам. Чрез тази система Гражданското и Финансиално управление на едно място се предава на своеволието на едного само, сиреч някога на ръце притеснителни и насилствени; защото, този закупник (мюлтезимин) природно ако не е благ, за нищо друго не ще са грижи освен за собствения си интерес, и секо негово движение и секо деяние ще бъде неправедно и насилствено.

        Прочее, нуждно е за в бъдеще щото секой жител на Нашата Държава да са подложи на един съразмерен данък, определяем според неговите стежания и сили, по-вече от които нищо друго да не може да са поиска от него. Нуждно е още, особени Закони да определят и ограничат иждивенията на Нашата сухопътна и морска войска.

        Както са вече каза, ако и защитата на Държавата да е нещо важно, и сичките жители са длъжни да доставят войни за тази цел, но стана нуждно да са въведат Закони, определяющи часта която сяка област е длъжна да принесе, според всегдашните нужди, и да ограничават в четири или пет години времето на военната служба. Защото и не праведно е, и смъртоносна рана са нанася на земледелието и на промишлеността да са зема без различие на относителното население на местата, от едни по-вече а от други по-малко мъже, отколкото те могат да дадат; също, да са държат войните до живот в служба, туй ги докарва до отчаяние, и помага за умалението на населението на Държавата.

        Общо, без закони, не може да са произведе в Държавата нито сила, нито богатство, нито благоденствие и спокойствие, които напротив е длъжен секой да очаква от съществуванието на тези нови закони.

        Заради туй съдбата на секой обвиняем ще са съди публично, съгласно със Свещения Наш Закон, по предварително испитание и издирвание, и доро са не издаде решение, никой не може, частно или публично да разруши съществуванието на некое лице с отрова или с друга мъка.

        Никому не са допрощава да докачи честта на никого.

        Секой ще притежава своите стежания и ще ги разполага с най-пълна свобода, без да може никой да му направи препятствие в туй. Тъй, например, невинните наследници на някой обвинен никак не ще са лишават от законните си права, и имуществото на виновния не ще са конфискува (усвоява за Правителството.)

        Тези Императорски отстъпки са простират до сичките ни подданици, от каквато вяра и религия да са. Прочее пълна безопасност са отстъпва от Нас на сичките онези, които обитават в Държавата, за техния живот, чест и собствено стежание, както го изисква съдържанието на Нашия Свешенний закон.

        Колкото за другите въпроси, понеже те треба да са означат по съгласието на просветените мнения, за туй Нашият съвет на Правосъдието (с приложение на нови членове до колкото туй са намере за нуждно) в който ще ся събират, в определени дни, Нашите Министри и Държавни първенци, ще заседава с цел за да положи правилни закони за тези въпроси на безопасността, на живота и имота и за разхвърлянето на данъците. Секой в тези заседания ще излага свободно и без страх своите мисли и ще изразява своето мнение.

        Законите, които са отнасят до учреждението на военната служба, ще са разискат във Военния Съвет, който заседава в Министерството на  военните дела.

        Щом, по Божието благоволение са изработи някой закон, за да бъде за винаги действителен и изпълнителен, ще Ни са поднася. Ний ще го украсяваме с нашето утвърждение, което ще написваме на чело с Императорската си ръка.

        Понеже настоящите Закони, нямат друга цел, освен възраждането на вярата, на Правителството, на народа и на Държавата, за туй Ний са задължаваме да не направим нищо противно на тях. За удостоверение на нашето обещание, ще са закълнем в името Божие, при присъствието на сичките Улеми, Министри и Държавни първенци в стаята в която са намерва славната Мантия на Пророка, и после ще дадем клетва на Улемите и на Държавните първенци.

        Подир туй, който от Улемите или от Държавните първенци или който и да би бил другий престъпи тези Закони, ще претегли, без различие на високия си чин и на личната си чест, съразмерното наказание за добре доказаннното му пресъпление. Наказателен закон ще са съчини за туй. ([2])

        Понеже, сичките Държавни служители получават сега достаточна заплата, за туй ще са уредят и заплатите на онези, на които службата не са награждава достаточно, строг Закон ще наказва лихоимците (що земат рушвет), защото лихоимството не са допуща от Свещенния Закон, и е една от най-първите причини за прецъвтяването на Държавата.

        Новорешените постановления, които съвършенно преустрояват и подновяват древните обичаи, ще са обнародват в Столния Ми град и по сичките страни на Нашата Държава, и званично ще са съобщят на сичките Посланници от приятелските Сили, които пребивават в Цари-град, за да са свидетели за ввождането на тези Закони, които, ако е угодно Богу, ще владеят за винаги.

        При туй нека Всевишний Бог съхранява сички Ни под светата си и крепка защита. А онези, които биха сторили противното на настоящите Закони нека бъдат предмет на Божието проклятие и да е далеч от тях за винаги сяко благополучие. Да бъде!


ИМПЕРАТОРСКИЙ ФИРМАН,

който придружи испращанието на предидущия нов

закон до сичките управители.

        „По следствие и сила на Закона, когото издадох на 26 Шабан, съсловието на Улемите, сичките Граждански и Военни служители, Служителите от различните писалища на Моята Държава, поверенните на сичките приятелски Сили, които пребивават в Цари-град, Шейховте и Имамите от секой чин и сяка Йерархия, Патриарсите на трите народности, които живеят под Моя Скиптър, Раввините на Евреите, сичките първенци и началници на еснафите от Моята Столица са призоваха и събраха в широкия двор на Гюлхането, който е в Моя Императорский палат (Сарай).

        „И пред мене и пред очите на този многочислен събор, ясно и велегласно по Моя заповед са прочете Хатти-Шерифът, който произхожда от Моето Императорско желание; а туй стана, за да могат сичките по собственната си помощ да научат за благите чувства, от които непрестанно са въодушевлявам, и за желанието, което не престава да Мя занимава за сичко, що са касае до улучшението на населението, което Високият Божи Промисъл Ми е въверил. Моят везир в туй обстоятелство получи от Мене точна Заповед за да бди заради точното приспособление на Моя Хатти-Шериф, а Аз изрекох небесното проклятие над сичките, които биха дързнали да престъпят неговите условия.

        „Призовах Улемите, Сановниците и Великите Везири да додат в стаята, в която са пази славната Мантия на Пророка и пред тях са задължих с клетва да съхраня сичките правила, които съдържа Моят Хатти-Шериф, и да украся с императорското си утвърждение сичките мерки които по-после ще са решат с вишегласие, по основание на по-главните членове, които са обемат в него. Подобно са задължих да са въздържам от да са изясня в полза или в вреда на какво да е изложение, което би Ми са поднесло, било частно, било публично от Моята Столица, или от секо друго място, което е под Моето владение, доро го не поднеса пред действующите Закони, както са заклех в Божието име, да не допростя никога нищо, което би са показало противоположно на действующите Закони или на онези, които ще са поставят от сега.

        „Сановниците, събрани около Мене, призоваха са и те, да въсприемат истите задължения. Сичките сториха туй с готовност и благодарение. Задължиха са чрез клетва да послужат на Моята Държава с ревност и верност, и да са обявът врази на онези, които биха са опитали да са престъпят нейните Закони, без различие на чина, достойнството или честта на виновния. Тяхната клетва стана в името Божие; прочее по Моя пример са заклеха да са въздържат от секо престъпление на действующите Закони, устно или писменно, с дело или помишление, за сега и за винаги.

        „Заповядах щото, според изложените, за в бъдеще да са въздаде пълна безопасност на сичките Ми подданици, Мюсулмани или не, колкото за техния живот, чест и имот.

        „Както са задължих никога да са не изясня за срещу никого, комуто подлогът не би са предварително пресъдил публично и според Държавните Закони, тъй искам щото никой да не помисли да докачи нито най малко честта и живота на многочисленните Ми подданици. Заради туй от първия до последния, от Моя Велик Везир до най простия пастир, секой по своето желание ще може да располага своя имот, без да може някой да му възпрепятствува.

        „И тъй подлогът на някого, който би имал взискания против другиго, публично ще са съди, и ако неговите взискания са намерят съгласни с Закона и по само себеси праведни, ще му са присъждат; също, повинният в някое престъпление ще притегли само наказание съразмерно с неговото прегрешение, без да подлежи на друго нищо. Никой не може да са накаже, макар да е достоен и за смърт, освен под следующите условия:

        „Надлежното началство ще съчинява точно изложение за престъплението. Туй изложение ще са испраща в Столицата, дето подлогът на повинния е длъжен да са поднесе на съдебно испитание и да са съди според постановленията на Закона. На основанието на туй решение, ще обявявам смъртното наказание; щото за в бъдеще никому да не са допрощава, под каквото и да е извинение, покрито или публично да убие някое лице.

        „Секой человек, сякой правителствен служител, за когото са би доказало че е нарушил туй определение, ще са осъжда на смърт, без различие на високия му чин, или на неговата чест, без исключение, като сичките ще са считат равни пред Закона. Имотът на осъдения, за в бъдеще не ще са конфискува; невинните му наследници под никой начин не ще претеглят неговото наказание, но ще им се съхраняват сичките законни права. Сяко самопроизволно дело за в бъдеще са уничтожава. Правилни закони ще са введат в много късо време, за онуй което са отнася до даноците и урежданието на военната служба. Тези два въпроса, поради важността си, преди да са решат окончателно изискуват дълго преговаряне и време. Неуморно вече са занимават в Моя Съвет на Правосъдието да уредят въпроса на даноците. Подобно и Военният Съвет, който заседава в Министерството на военните дела, работи, с най голяма деятелност, устава на военната служба. Догде тези различни Закони са нареждат, и догде секой от тях са утвърди от Мене, и по Моя Заповед догде са обнародва чрез укази, които ще са испроводят по сичките страни на Моята Държава, вехтите Закони, които са касаят до военната служба и до събирането на даноците, ще следуват да имат сила както до сега. Разумеваса обаче че секой вид угнетение ще са уничтожи и престане от тази минута и ще са даде помощ и покровителство без исключение на сичките Ми подданици. Тъй освен двете мерки, за военната служба и за даноците, сичките други, които споменахми, тутакси ще получат пълно и съвършенно приспособление.

        „Прочее, този Указ щом мине на ръцете ти, прибързай да събереш в едно широко място сичките Шехове, Улеми, Първенци и другите жители на Седалището си, на градовете и селата им, та да им прочетеш тоз Указ и Императорското Ми желание да са узнае без исключение насякъде. Особенно ти препоръчавам да бдиш за да са не претълкува смисъла и целта, които доставиха Моя Указ. Никой да не са измами за което говоря в Моя Хатти-Шериф, колкото за даноците, от заблуждение да не помислят, че съм разумел да отстъпя на различните си подданици в Моята Държава пълно освобождение от сяко право и даждие. Предварително ще им съобщиш, че примерни наказания ще са възложат на сичките онези, които като не испълняват постановленията на Хатти-Шерифа, и като претълкуват неприлично члена, който отдава сичките Ми подданици пълна безопасност за живота, честта и имотя, биха са делом неповинували на съществующите местни началства или на сяко друго Началство, от което зависят.

        „Секой треба да разумее че владеющият смисъл в съчинението на този Указ, който ти отправям, исключително са достави от желанието което имам за да сполуча най-съвършенните мерки, да умножа благополучието и силата на Моята Държава, и да доставя на досегашното владеюще неправилно Правление по-сгоден способ и по-съгласен с нуждите на Османския народ.”

превод: Христо Арнаудов, 1872 г.

http://orient.ottomanist.info


[1] Този акт който съставя основанията на новото обществено Османско право, торжественно са обнародва на 3 Ноемврия 1839 л. в пространното равнище на Гюлхането, у Императорските палати на Топ-капъ, в присъствието на членовете на дипломатическото тяло, на Патриарсите, на великия раввин, на върховните сановници, на членовете на тялото на Улемите и пр. Н. В. Решид-Паша го прочете ясно и велегласно от седалището, което се бе нарочно въздигнало всред равнището, пред Н. И. В. Султан-Абдул-Меджита, седящ на кюшкя, дето се намерваше и княз Жуанвил и свитата му. Този документ, който тогази придоби голяма популярност, помести са и в Монитора на 27 Ноемврия 1839 л. (лист 2,065). В по-вечето събрания, в които са помести, придружава са и от Фирмана, с който са испрати до сичките Управители. В този Фирман Н. И. В. Султанът представя званичността, с която са прогласи новият основний закон, и строгостта, която ще употреби против секого, който го би престъпил. Еще известява на Управителите формалностите, които треба да пазят по испитанието на делата, и особенно на наказателните, когато възлагаемото наказание е за смърт. (Feraud-Giraud, de la Juridiction Francaise daus les echelles du Levant et de Barbarie, Том. I. Стр. 266)

[2] Този Наказателен Закон са обнародва през другата година на 1840 л., превел ся беше и на Българский език в Габрово от Каллиста Л. Хамамджиева Сопотненца и напечатал в Букурещ на 1841 л. Не считаме за нуждно да го поместиме в книгата си, понеже той са уничтожи и замести с друг пълен, който ще изложим по-после на приличното му място. Освен по-горния Наказателен закон, до времето на Хатти-Хумаюна са введоха различни устави под наименувание Талимат (1846 л.), които са касаят до преустройството на Правленията и Търговският закон на 1850 л. който съдържава постановленията за дружествата, за менителниците и за испаднование в несъстоятелност; преди Танзимата, търговското право бе почти не познато в Турция като особен клон на правото.