http://www.kabagaida.com

Наръчник по Каба Гайда

Част от проекта www.kabagaida.com - онлайн платформа на английски за самостоятелно обучение по Каба гайда.

Автор: Цветелин Андреев

Технически консултанти: Костадин Герджиков

Нотиране: Валентина Добрева

Редактори:

Съдържание

Съдържание

За книгата от автора

Увод

Исторически сведения и легенди

Първият събор Рожен 1961

Стари гайдари, певици и майстори

Тодор Шишков

Истории и легенди

Описание на гайдата

Съставни части, изработка и материали

Мех

Гайдуница

Бручило

Главини

Надуялка

Пискуни

Типове Каба Гайда според основния тон

Особености на вида строй, тонов обем

Нотиране

Диаграма на пръстите

Настройване

Защо е толкова трудно да се настрои

Настройване на гайдуницата

Настройване от пискуна

Настройване с овча лой или восък

Други съвети

Настройване на бручилото

Често срещани грешки

Поддръжка и съхранение

Пискуни

Често срещани грешки

Мех

Често срещани грешки

Гайдуница и бручило

Конци

Прибиране на гайдата

Стойка на тялото и държане на инструмента

Постановка на пръстите и произвеждане на тона

Лява или дясна ръка отгоре

Постановка на пръстите

Често срещани грешки

Основен тон

Завой

Изпълнение на родопски песни

Групови изпълнения

Често срещани грешки и задавани въпроси

Въпрос: С коя ръка да хвана горната част на гайдуницата? Лява или дясна?

Въпрос: Каква гайда да си купя?

Въпрос: Какво значение има размера на меха?

Въпрос: Има ли разлика ако пръстените на снадките на бручилото са пластмасови или направени от рог?

Въпрос: Какво представява кокаляна гайдуница?

Въпрос: Купих си гайда. Като надувам ми се вие свят и е постоянно фалшива. Какво да правя?

Въпрос: Гайдата спира да свири понякога. Какво да правя?

Въпрос: Гайдуницата или бручилото бръждят. Какво да правя?

Въпрос: Мехът ми е много твърд и трудно се надува. Какво да правя?

Въпрос: Гайдата ми не иска да свири правилно каквото и да правя. Помогнете!

Въпрос: Като слушам записи, чувам много цъкане. Искам и аз да свиря така. Как става?

Често срещани грешки от начинаещи

Нотен материал без украшения

Песни за право хоро (2/4)

Отишъл ми е Караджа

Рипни Калинке*

Отишла ми е станина майка

Покачила се Тудора

Ситнежи

Бавни песни (с размер)

Бавни песни (безмензурни)

Ръченица

Свортнати хора

Сюити

Базови украшения (наименованията трябва да се доуточнят с някой, който има познания по теория на музиката)

Вибрато

Глисандо (извивка, bent note)

Прицъкване (музикален термин, Форшлаг (grace note)?)

Прицикване в началото

Прицъкване в края

Трилер

Mордент

Мордент с прецъкване

Премятане (музикален термин?)

Полутон на Сол (музикален термин?)

Полутон на Сол + Захлупване

Нотен материал с украшения

Литература и връзки


За книгата от автора

Посвещавам книгата на семейството си, на колегите и добри приятели гайдари. Тя е резултат на една мечта и дългогодишен труд за нейното постигане, положен от много хора. Заслуга има и един счупен клон на череша, който ме накара да седна и да реализирам този дълго плануван проект.

Благодаря на Мария и Ясна за търпението, помощта и радостта, която ми носеха през тези дни.

Благодаря на Тошката, Белята, Коцето, Янко и Валя и на всички, които помагат на проекта KabaGaida.Com, благодаря на всички, които са ме научили на нещата, които записвам в сега.

25.07.2013 Цветлин Андреев


Увод

Каба гайдата е духов музикален инструмент от семейството на гайдите (bagpipes). Характеризира се с едно бручило (drone) и една гайдуница (някой гайди си имат по няколко) и нисък звук (low pitched). Вкарването на въздух става директно с уста през надуялката (blowpipe). Разпространена е предимно в областа Средни Родопи. На външен вид се доближава до повечето гайди на Балканите, обикновено е с голям мех и има характерна извивка в долната част на гайдуницата.

Каба гайда съпровожда песента ‘Излел е Дельо хайдутин’ в изпълнение на Валя Балканска (http://www.youtube.com/watch?v=7lJYq6bjHTQ), за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, с ромоленето на планински потоци, плача на новородено дете, за да търси чужди цивилизации в Космоса (http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/music.html).

Исторически сведения и легенди

Не са много писмените материали за Каба гайдата. Съдейки по простото устройството и използваните натурални материали предполагаме, че е гайдата е много стар инструмент идващ от зората на човечеството.

Първият събор Рожен 1961

Едно от най-важните събития, довели до популяризирането на Каба гайдата и родопския фолкор е сборът на Роженските поляни през 1961 г. Тогава Апостол Кисьов сформира гайдарскиq ансамбъл ‘100 Каба Гайди’ (http://www.youtube.com/watch?v=VHbBn-SatoI). Изявяват се и големите родопски изпълнители:

Георги Чилингиров - http://www.youtube.com/watch?v=IIqDEsuPJsE,

Бойка Присадова - http://www.youtube.com/watch?v=bwoE1NjxmAk,

Надежда Хвойнева - http://www.youtube.com/watch?v=HztctrslzkA,

Христина Лютова - http://www.youtube.com/watch?v=3DeLAhxd82k,

Румен Родопски - http://www.youtube.com/watch?v=xQX1BT6V6O4,

Веселин Джигов - http://www.youtube.com/watch?v=t5FdAbTY7yU,

Младен Койнаров - http://www.youtube.com/watch?v=LeKslo_n8bo.

След този събор започва създаване на кръжоци по Каба гайда и масово обучение на млади гайдари.

Стари гайдари, певици и майстори

Други майстори на родопската Каба гайда и песен:

Михаил Калфов (Бай Хальо) - http://www.youtube.com/watch?v=IXePSaBswrc

Дафо Трендафилов (Бай Дафо) - http://www.youtube.com/watch?v=k8XuBEQmB5Y

Бай Хальо и Бай Дафо са едни от най-известните дуети (http://www.youtube.com/watch?v=rwdDsFp7hJE), които с Радка Кушлева и нейните сестри правят изключтелни записи (http://www.youtube.com/watch?v=mRAIRvNBFak).

Стефан Захманов - http://www.youtube.com/watch?v=KnRNalBs5OA

Димо Марински - http://www.youtube.com/watch?v=qYNHg7pPE84

Паун Кушлев - http://www.youtube.com/watch?v=tAIKvG-UXxk

Димитър Гривнин - http://www.youtube.com/watch?v=xJztTwoVCYs

Лазар Каневски - http://www.youtube.com/watch?v=VHbBn-SatoI

Георги Мусорлиев - http://www.youtube.com/watch?v=ZnLN6FxL6c0

Стефан Юруков - https://www.youtube.com/watch?v=_dzjt9cB2A0

Тодор Шишков

Сред майсторите на гайди името на Тодор Шишков остава емблематично. Неговите гайди са звучни и прецизни, известни като ‘Страдивариусът’ на родопската Каба гайда.

Истории и легенди

Интеренса е историята за Михаил Киряков, осъден на смърт, той предсмъртно поисква да засвири любимата си песен на Каба гайда. След изпълнението той бива помилван.

Пълен текст: http://kabagayda.blogspot.com/2009/01/blog-post_9497.html

Описание на гайдата

Съставни части, изработка и материали

Гайдата се състои от мех, гайдуница, бручило, главини, надуялка и пискуни. Прави се от дърво, рог (в някои случаи се замества с пластмаса), памучни конци, канап, козя/ярешка кожа.

Мех

Мехът на Каба гайдата е направен обикновено от ярешка кожа - подстригана, осолена и обърната с косъма навътре. Той е еластичен и позволява на гайдаджията да си поеме въздух без да спира да свири. С времето мехът се износва, порите се разширяват и започва да се къса лесно или да изпуска въздух. Обикновено се сменя на няколко години, в зависимост от качествата му и това как и колко се свири с гайдата. Мехът свързва гайдуницата, бручилото и надуялката чрез главините. Той играе роля на абсорбатор на влагата в останалия в него въздух. Това предпазва пискуните от допълнително навлажняване.

Гайдуница

Гайдуницата е дървена тръба с 8 дупки за пръстите - 1 отзад за палеца и 7 отпред. Чрез нея, гайдарят възпроизвежда мелодията. Типично за родопската Каба гайда е кривката в долната част, което е остатък от миналото, когато на края на гайдуницата се е слагал извит рог. Обикновено гайдуницата е 6-стенна. В горната и част се поставя пискунът в т.н легло.. Най горната дупка от седемте лицеви е малка, обикновено с малка тръбичка от перо и се нарича мърморка. Тя се използва в комбинация с друга дупка и служи за покачване на тона с ½. Може да се използва и за украшения.

Гайдуницата се изработва от твърдо дърво, което дава специфичен ‘режещ’ звук. Може да се използва череша, слива, акация, но най-добрите и звучни гайдуници стават от дрян.

За декорация могат да се използва рог, който може да се постави в долния, горния край или да се облече цялата гайдуница с рог и кокал.

Бручило

Бручилото е дългата дървена тръба, обикновено при родопските гайдари падаща отвесно надолу. За улеснение при транспортиране и съхранение се разделя на три части - еклемета или клеймета. В горната му част се поставя пискун.

Там където трите части се съединяват, бручилото се подсилва с пръстени. Те могат да са направени от рог или пластмаса. За уплътняване при свързването на отделните части се използва памучен конец. Той трябва да е намотан стегнато и да е в умерено количество. Ако е прекалено малко, може да изпуска въздух или отделните части да се разглобят по време на свиране. Ако е прекалено много и свързването става трудно, съществува риск от счупване, поради това, че дървото и конците се раздуват при навлажняване, което идва от въздуха в гайдата. Препоръчва се при настроено бручило, разстоянието между отделните части да е 1-2 см, за да няма опасност от разглобяване и да има достатъчно ход за бърза настройка.

Бручилото произвежда постоянен, нисък тон, който придава плътност на мелодията. Неговият тон отговаря на основният тон на гайдуницата и е две?? октави по-нисък.

Ако гайдата е с основен тон Ре, тогава бручилото трябва да е по-дълго. За да може бручилото да е универсално (за да свири и с гайда сосновен тон Ми) се използва и 4та малка част, която удължава бручилото.

За направата на бручилото могат да се използват и по-мек дървен материал. Някои майстори използват същия материал като на гайдуницата, други използват комбинация от дрян за гайдуницата и слива за бручилото - дрянът дава ‘ряз’ на мелодията, а сливата омекотява, което прави гайдуницата и бручилото да звучат в хармония.

Главини

Главините се използват за прикрепяне на дървените части към меха. Главината за гайдуницата е конусовидна и се прави от рог на крава. Останалите представляват дървени тръби, подсилени с рог там, където се свързват с надуялката или бручилото. По голямата част от главините остава скрита вътре в меха. Главините се прикрепят към меха с канап. На свръските между останалите части се навива памучен конец за уплътнение.

Надуялка

Надуялката представлява конусовидна тръба, през която гайдарят вкарва въздух в гайдата. В долната си част има клапа, която спира въздуха да излиза на обратно. Обикновено се прави от парче опбработена кожа.

Пискуни

Пискунът е малка куха, цилиндирчна тръбичка, която произвежда звука на гайдата. Тръбичката има прорез, който образува езичето. Когато въздух преминава през пискуна, езичето трепти и създава звук. В горната си част пискуна е запушен с корк, а в долната е привързан с конци, които служат за уплътняване и настройка. Обикновено се изработва се от дървото бъз (http://en.wikipedia.org/wiki/Sambucus_nigra).

Каба гайдата има 2 пискуна - по един за гайдуницата и бручилото. За гайдуницата е по-малък и тънък, като размерите зависят от строя на гайдата и мярката на майстора.

Пискуните се поставят в гнезната на гайдуницата и бручилото, като трябва да прилепнат плътно, без луфт.

Видове Каба Гайда според основния тон

Основният тон се възпроизвежда при запушени всички пръсти на гадуницата, освен показалеца на долната ръка. Бручилото също свири с основния тон, но една октава по-ниско. За напред когато казваме Каба гайда в Ре имаме предвид, че основния тон на гайдата е Ре от първа октава. Каба Гайда в Ре е в стой Сол, понеже най-ниския и тон е Сол.

Преди масовото популяризиране на Каба гайдата всички гайди са били високи с основен тон Фа. Малко женски гласове успяват да се съчетаят добре с Фа гайда и това налага нуждата от по-ниска гайда. Гайда в Ре отговаря на тези изиквания, но става преканелно ниска за мъжко пеене. За да се намери балансът Каба гайдата в Ми става стандарт. Днес повечето гайдарски ансамбли свирят с Ми гайди и това е гайдата която се препоъчва за начинаещи. Често гайдата във Фа се използва за акомпанимент на мъжко пеене, гайдата в Ре за женко.

Каба гайда в Ми - http://www.youtube.com/watch?v=2Kli_4cXEi4

Каба гайда  в Ре - http://www.youtube.com/watch?v=KVvRxD9KAVM

Каба гайда във Фа - http://www.youtube.com/watch?v=L6BIU3rTydE

В зависимост от изработката на гайдата, нейният основен тон може да бъде променян, в повечето случаи с ½ или 1 тон - гайда във Фа може да се настрои да е в Сол или Ми/Ми.

Особености на вида строй, тонов обем

Нотиране

Книгата предполага, че читателят има базови познания по музикална теория.

За улеснение ще нотираме всички песни за Каба гайда в Ре. Поради строя на гайдата в Ре (строй Сол) и поради това, че така, всяка дупка отговаря на цял тон (без # или бемол) нотирането за гайда в Ре е по-прегледно и интуитивно, понеже се пишат повече цели тонове (без # или бемол). Песните се свирят по един и същ начин както за гайда в Ре така и за гайда в Ми и Фа.

Диаграма на пръстите

Диаграмата показва, че ако запушим всички дупки на гайда с основен тон Ре, ще възпроизведем тона Сол (1вата колона). Постановката на пръстите за основния тон Ре е в 5тата колона, а най-високия тон - Ла се възпроизвежда като отворим само палеца на дясната ръка. Най-долната дупка може да стои отворена.

Настройване

Защо е толкова трудно да се настрои

Каба гайдата е направена от естествени материали - дърво, кожа и рог. Като такива, те са изключително чувсатвителни към влиянието на околната среда. Особено податливи са пискуните - те са направени от дърво и стените им са много тънки. Всяка промяна на температурата и тяхната влажност променя свойствата им да издават звук. Това важи особено за нови, необсвирени пискуни. Когато пискунът е използван известно време и е поддържан правилно, то той става по-устойчив. Гайдарят също свиква с него и настройката е по-лесна.

За съжаление понякога разсвирването и редовното мазане с лой не са гаранция, че пискунът ще свири добре. Понякога езикът на пискуна се отваря прекалено много и изисква голямо налягане за да свири, друг път не иска да се отвори достатъчно и постоянно се затваря, дори и при съвсем леко налягане.

Настройване на гайдуницата

Гайдуницата се настройва или от пискуна или чрез добавяне на овча лой/восък на някоя от дупките.

Настройване от пискуна

Звукът на гайдата се възпроизвежда като въздухът минава през пискуна. Това кара езикът на пискуна да трепти, което създава звукови вълни. Минавайти през тръбата след езичето (долната част на пискуна, после преминава в гайдуницата или бручилото) звуковите вълни променят честотата си. Колкото по-дълга е тръбата, по която минават трептенията, толкова дължината на вълната става по-голяма и звукът - по-нисък. Когато е отворена някоя дупка на гайдуницата, тя прекъсва увеличаването на вълната - съответно колкото по-горна дупка е отворена, толкова по-висок звук излиза, като тона се определя от най-горната отворена дупка.

Чрез издърпване на конците нагоре или надолу се променя дължината на езичето, което променя честотата на трептенията - съответно като издърпаме конците нагоре, звукът на гайдата става по-висок и обратно.

Друг фактор, който оказва влияние на звука е началото на тръбата, по която преминават трептенията. Това е долната част на езика на пискуна. Т.е ако поставим пискуна възможно най-дълбоко ще получим по-висок звук, от колкото ако го поставим по-нагоре. Тук е важно да се отбележи, че трябва пискунът винаги да е поставен в най-ниско положение (плътно долу). Конците не трябва да са прекалено много, за да има допир на долната част на пискуна с гайдуницата. В противен случай се получената тръба по която преминават вълните е с нарушена гладкост на стената и това се отразява на качеството на звука. Ако пък конците са прекалено малко, тогава пискунът се клати и звукът е неустойчив.

Поради това, че Каба гайдата се прави ръчно винаги има неточност при изработката, дори и съвсем малка. Понякога при завъртане на пискуна в гнездото му променя звука и това може да се използва за настройка.

Когато пискунът е нестабилен и се поддава на атмосферни влияния той може да се третира с овча лой преди и след свирене. Това го прави по устойвив.

Леко загряване да пискуна чрез втриване на лой също може да даде добри резултати.

Въздухът, който минава през пискуна идва от белите дробове на гайдаря и е влажен и топъл. Свойство на дървото е да се раздува при влага и загряване. Това раздуване в повечето случаи влияе на звука, който пискуна произвежда и след известно свирене той обикновено започва да свири по-високо.

Настройване с овча лой или восък

Добавяне на овча лой или восък в горната част на някоя дупка, включително и мърморката, прави съответния тон по-нисък. Лойта се слага и маха по-лесно, но и по-лесно пада, докато восъка трябва да се затопли за да стане пластичен, но веднъж сложен стои по-здраво.

Други съвети

  1. При настойка на гайдата трябва да се внимава за налягането на въздуха. Ако е неравномерно, там където е по-ниско тонът става по-нисък и обратното, което може да заблуди, че гайдуницата не е настроена.
  2. Пискунът не трябва да се маже с прекалено много лой, понеже лойта може да влезе зад езичето и да попречи на трептенето му. Намазват се първо конците и после пискуна.
  3. Конците на пискуна трябва да са плътно намотани, но не и прекалено стегнати. С прекалено стегнати конци, езикът на пискуна се отваря и иска повече въздух или се затваря и запецва. Ако има съмнения, че това може да е проблемът, може да се пренамотаят конците.
  4. Ако се прави пауза между свиренето, то е възможно звукът на гайдата да се измени между изпълненията. Това се получава поради температурната разлика - докато се свири, пискунът се затопля и навлажнява, а докато стои - изстива. Необходимо е гайдата да се сгъне, за да може да задържи максимално топлината и влагата.
  5. Понякога в пискуна засядат косъмчета, които пречат. Ако пискунът се държи странно, трябва да се провери и този вариант.
  6. Проверка на клапата на надуялката или за здравината на меха никога не са излишни. Ако излиза въздух от надуялката, може да се навлажни/наплюмчи клапата.
  7. Всички навити конци за уплътнение трява да са плътно намотани и да уплътняват добре.
  8. Ако пискунът се затваря прекалено лесно, може да се постави косъм, тънък конец или конец за зъби в долната част между езичето и тялото на пискуна.
  9. Не трябва да се прекалява с настойването. Майсторите гайдари първо разсвирват гайдата 10ина минути без да пипат пискуна. Гайдарят трябва да се старае да пипа пискуна минимално - само при мазане с лой.
  10. Ако мърморката създава проблеми, поставянето на тънка тръбичка (паче перо) може да я стабилизира.
  11. Ако пискунът е нов и иска повече налягане за да свири добре, може след свирене да се привързва с конец.
  12. Съществуват практики за донастойка на пискуна и гайдуницата, които включват механична промяна и са необратими. В повечето случаи са непрепоръчителни и вместо да прибявате до тях, потърсете майстор.
  1. Когато пискунът лесно се затваря и спира да свири може леко да се дръпне езичето навън, като се придържа в долния край за да не се сцепи до долу.
  2. Друг вариант за същия проблем е с остър нож да се изтъни езичето в долния край. Там става по-тънко и по-лесно се отваря.
  3. Когато гайдата свири по-ниско на високите тонове, може да се разшири дупката на пискуна в долната част.
  4. Когато гайдата свири по-ниско на високите тонове, може да се сложи лой или восък на долния отвор на гайдуницата.
  5. Когато пискунът иска голямо налягане (много въздух) може да се изтъни целия език. После задължително се шлифова и намазва с лой.
  1. Сънувах и още нещо

Настройване на бручилото

Бручилото се състои от 3 части, клеймета или еклемета. Връзките между тях позволяват да се регулира неговата дължина. Тонът на бручилото трябва да отговаря на основния тон на гайдата. Когато бручилото е по-дълго, свири по-ниско и обратно. Ако това не е достатъчно, височината на звука може да се регулира и от конците на пискуна. Повечето съвети и предупреждения за настройка на гайдуницата важат и при бручилото:

  1. Разстоянията между отделните части на бручилото трябва да са 1-2 см. Това позволява лесно и бързо събиране или разпъване.
  2. Ако разстоянието е прекалено голямо то тона не може да бъде понижен чрез разпъване и съществува риск от разглабяне на бручилото по време на свирене.
  3. Ако липсва разстояние, то тона не може да бъде повишен и съществува риск от счупване - поради раздуването на дървото и конците от влагата, частта която влиза се раздува и може да окаже такова напрежение на външната част, че пръстена да не издържи и да се спука. Случва се и бручилото да не може да се разглоби.
  4. Пискунът трябва да е добре наместен в леглото си, долната част да опира в стените на леглото, без да се клати.

Често срещани грешки при настройка

  1. Гайдарят не е достатъчно търпелив.
  2. Гайдуницата се надува директно с уста вместо да се сложи на меха. Това създава риск от попадане на слюнка директно на пискуна, което не е добре за него.
  3. Пискуните не се смазват с овча лой.
  4. Конците на пискуна са недостатъчни и той се клати.
  5. За настройка на определен тон се прибягва до разширяване на дупките на гайдуницата или до уголемяване на гнездото на пискуна. Това е необратимо и в повечето случаи съсипва гайдуницата.
  6. Гайдата не се сгъва, когато не се свири с нея.
  7. Пискуните се вадят от гайдата, излагат се на друга температура и влажност и това ги разстройва.
  8. Ако гайдарят свири без бручило е добре пискунът да е прибран, а не да стои в гайдата.
  9. Дупките на гайдата се уголемяват.

Поддръжка и съхранение

Поддръжката на гайдата не трябва да се подценява и винаги се отплаща. Чрез редовно свирене и правилна поддръжка и съхранение Каба гайдата става изключително лесен и приятен за свирене инструмент.

Пискуни

Пискуните изискват най-много грижи - редовно мазане с овча лой преди и след свирене, предпазване от влага, вятър и резки промени в околната среда. Пискунът се третира с лой по следния начин - с пръст се взима малко количество лой така, че след намазване да няма остатъци, намазват се конците и когато по пръстите остане тънък слой лой се втрива пискуна. Ако лойта е повече, тогава тя може да попадне в отвора на езика и да попречи на правилното му свирене. Добре е да се намазва и в горната част, при корка. Конците винаги трябва да са напоени с лой. Ако се налага пискуните да се приберат, то те трябва да са предпазени от механични повреди, увити със салфетка и найлонова торбичка.

Често срещани грешки

  1. Пискуните и конците не се мажат с лой
  2. Пискуните се мокрят или плюмчат
  3. Пискуните се оставят на открито (слънце, вятър, влага)
  4. Конците на пискуните са прекалено стегнати или прекалено хлабави
  5. Езикът на пискуните се изтънява с нож, отваря се насилствено или други механични манипулации, които променят неговата структура перманентно

Мех

Мехът трябва да не пропуска въздух и да е еластичен. Главините трябва да са здраво вързани, без да пропускат въздух. Обикновено с времето кожата изтънява и започва да пропуска. Единствения начин да се запази мехът еластичен и здрав е редовното свирене и след всяко свирене да се прибира в гайдарска чанта или найлонов плик. Ако все пак се наложи да се свири с дълго неизползван мех, то той е твърд и изисква разсвирване, преди да стане удобен. Може да се намокри леко с вода, за да се размекне.

Често срещани грешки

  1. Меха се третира с алкохол, катран
  2. Не се свири достатъчно често и мехът изсъхва
  3. Мехът не се прибира в чанта или найлонов плик

Гайдуница и бручило

За да са по-устойчиви и издръжливи всички дървени части на гайдата се мажат със зехтин периодично. Трябва да се избягва мокрене или оставяне на директно слънце. Не бива намотаните конци да са прекалено много, защото при раздуване може да се пукне бручилото или главината.

Конци

Конците трябва да са памучни. Тяхната цел е да уплътняват при свръзките на отделните части на гайдата. Добре е да не са разпокъсани. Когато се навиват, те трябва да са плътно намотани в една посока и краищата им да се приберат. Възможно е да се третират с лой, за да не задържат влага. Трябва да са прекалено нито прекалено много нито прекалено малко - точно за да може лесно и стабилно да се сглобява гайдата.

Прибиране на гайдата

Един от първите уроци за начинаещия гайдар е как да си сгъва гайдата. Този начин предпазва максимално гайдата от външни влияния, включително и удар. Крайния резултат е достигнат, когато мехът е празен и обвива дървените части на гайдата. Това става по следния начин.

  1. Маха се бручилото.
  2. Гайдата се поставя на корема и гръдния кош на гайдара с надуялката към гърдите.
  3. Внимателно се изкарва всичкия въздух. Важно е да не остава въздух в меха, защото той е влажен и поврежда пискуните.
  4. Слага се обратно бручилото.
  5. Мехът е вече плосък и гайдуницата се завърта така, че да е на левия ръб на меха.
  6. Бручилото се завърта успоредно на гайдуницата.
  7. Гайдуницата започва да се навива надолу около меха.
  8. Когато се достигне бручилото, махат се долните две части и те се поставят разделени, успоредно на горната (тази с пискуна, която остава в главината)
  9. Навиването продължава до края и така всички дървени части са завити в меха.
  10. Накрая гайдата се поставя в найлонов плик, който я покрива плътнo или в гайдарска чанта.

Картинка или видео

Стойка на тялото и придържане на инструмента

  1. Когато свири, гайдарят трябва да e изправен, с изпънат гръб и вдигната глава. Това помага за по-дълбоко и лесно вдишване.
  2. Гайдата се слага под лявата мишница.
  3. Бручилото се запушва с пръст на дясната ръйа.
  4. Гайдата се държи с лявата ръка за надуялката или за гайдуницата.
  5. Започва надуване на гайдата.
  6. След като гайдата е надута достатъчно тя се придържа с лакът.
  7. Пристите на лявата ръка се поставят на горните дупки.
  8. С няколко последни надувания гайдата се напълва изцяло и се възпроизвежда звук - тон Ла за гайда в Ре.
  9. Бручилото се отпушва и ако има нужда се настройва.
  10. После се пуска внимателно и гайдарят хваща гайдуницата с дясната ръка.

Гайдата трябва да е удобно разположена под мишницата. С лакът гайдарят регулира постоянното налягане в меха за да бъдат тоновете постоянни и стабилни. Дишането трябва да е без напрежение, ръцете и тялото без напрежение. Трябва да се избягва силното тактуване с крак.

За улеснение, гайдарят може да надуе меха предварително като махне бручилото за от малко разстояние духа в главината. Така меха се пълно много по-бързо от колкото през надуялката.

Постановка на пръстите и възпроизвеждане на стабилен тон

Лява или дясна ръка отгоре

Виж Често задавани въпроси.

Постановка на пръстите

Палеца на горната ръка запушва най-горната, задната дупка с първата фаланга. Мърморката и долните 2 дупки се запушват с показалеца, средния и безименния пръст на горната ръка с първата фаланга. Долната ръка хваща останалите четири дупки, като показалеца, средния и безименния пръст запушват дупките със 2ра фаланга, а кутрето с 1ва. Прието е при свиренето на Каба гайда да се използва т.н ‘затворен подход’. т.е докато се свири даден тон, всички останали пръсти затварят съответните дупки, а само дупката (дупките) съотвестващи на изсвирения тон стоят отворени.

Картинка

Често срещани грешки

  1. Дупките не се запушват с фалангите (меките възглавнички) на пръстите, а се поставят така, че дупката е под сгъвката между фалангите. Така не се получава плътно запушване и съответно тона е нестабилен и фалшив.
  2. Гайдуницата се стиска прекалено силно и с голямо напрежение в пръстите.
  3. Докато се свири даден тон, останалите пръсти стоят отворени.

Основен тон

Основният тон се възпроизвежда като се отвори само показалеца на долната ръка. Всички останали пръсти запушват съответните дупки. Бручилото и гайдуницата свирят един и същ тон. Докато вдишва, гайдарят натиска с лакът меха, като започне да надува, отпуска лакътя и по този начин създава постоянно налягане в меха и постоянно и стабилно звучене на гайдата.

Картинка

Пълненето на меха с въздух обикновено е трудно на начинаещите. Съпровожда се с виене на свят, бърза умора в мускулите на бузите. Препоръчва се начинаещия гайдар да свири без бручило, като вместо него сложи коркова тапа от вино. Захапването на надуялката е нормално за начинаещи, но може да се окаже лош навик в бъдеще.

Завой

Завой се нарича последователността от тонове, които гайдарят изсвирва за начало на изпълнение. Завоя може да бъде къс или дълъг. Дългият завой се състои от нотите Ла, Фа, Ми, Ре. Завоят започва преди пълното надуване на меха. Затова когато гайдарят е отворил палеца на горната ръка, за да свири Ла често прозвучава Сол поради ниското налягане в меха, като след това плавно преминава в Ла. Така дългият завой става Сол, Ла, Фа, Ми, Ре. Съответно късият завой е Сол, Ла, Ре. Обикновено гайдарят изсвирва дълъг завой, пуска бручилото, после сменя ръцете и свири къс завой. Завоят служи и за сверяване на вярната настройка на гайдата. Често е придружен и с орнаментики.

Изпълнение на родопски песни

Родопските песни имат характерно звучене и съпровода с гайда има характерни орнаментики.

Как гайдата съпровожда, понякога свири различен тон, отсвири.

Родопската песен се свири бавно! Не трябва да се бърза. Единствено хороводните ситнежи могат да се свирят бързо.

Повечето родопски песни са хороводни (размер 2/4) или бавни. Бавните биват безмензурни (без размер) и такива с размер (често 2/4). На Каба гайда се свири и ръченица (7/8 с удължение на последния такт), свортнато хоро (9/8 с удължение на последния такт). По-рядко пайдушко (5/8 с удължение на последния такт) както и ⅞ с удължение на първия такт и др.

Безмензурните песни са бавни и протяжно, по-голямата част пентатонични.

Ситнежите представляват колена, които се свирят обикновено по-бързо и са хороводни. Позволяват импровизации. Обикновено сюитите завършват с няколко колена ситнежи.

Отсвирът представлява коляно (), което се свири след всеки куплет (или няколко) на дадена песен.

Често срещани грешки

  1. Песните се свирят по-бързо, темпото се забърза и се губи характерното за родопската песен бавно свирене.

Групови изпълнения

Първите документирани масови групови изпълнения на Каба гайда са от Роженския събор през 1961. Днес повечето хора свързват Каба гайдата с тези изпълнения, като до момента най-голямото такова е изпълнено през 2012г от 333 каба гайди (http://www.youtube.com/watch?v=jccGfGBkky4).

При групови изпълнения обикновено гайдарите се нареждат в ½ кръг. Избира се водач или няколко такива в зависимост от броя на изпълнителите. Водачите застават на място, където всичко останали ще могат да ги виждат. Те подават знак за започване, определят темпото и подсказват при смяна от една песен в друга. Дават сигнал за край на изпълнението. Обикновено гайдите се сверяват по 2, като се избира една добре настроена и всички останали се сверяват по нея.

За улеснение при групови изпълненияса се утвърдили последователност от песни и ситнежи. Те се наричат сюити и в обикновено започват с бавна песен, следват няколко бързи и завърпват със ситнежи. Най-известната сюита е ‘Отишол ми е Караджа’ изпълнявана от 100 каба гайди.

Списък от сюити:

Често срещани грешки

  1. Гайдарите не започват веднага.
  2. Гайдите не са точно сверени една с друга
  3. Гайдарите не свършват да свирят заедно
  4. Гайдарите не гледат водещия и пропускат неговите знаци и указания

Често срещани грешки и задавани въпроси

Въпрос: С коя ръка да хвана горната част на гайдуницата? Лява или дясна?

Теорията е такава: Каба гайдата изисква повече техника на горната ръка (повечето песни се свирят в горната част и украшенията са там). Понеже лявата ръка придържа меха, то ако тя е отгоре ще се натоварва повече от колкото дясната. Затова се препоръчва дяснатя ръка да е отгоре.

Историята познава редица случаи на много добри гайдари, които свирят с лява ръка отгоре. Михаил Калфов - Бай Хальо http://www.youtube.com/watch?v=IXePSaBswrc е свирил с лявата ръка отгоре и притежава завидна техника.

Изводът е, че е по-скоро личен избор и е важно гайдарят да се чувства добре и да свири добре.

Въпрос: Каква гайда да си купя?

За начинаещи гайдари е препоръчително да имат гайда в Ми. Това е масово разпространената гайда.

Въпрос: Какво значение има размера на меха?

Размера на меха зависи от размерите на гайдаря. Той трябва да му е удобен, да се побере под мишницата до толкова, че да може да се натиска с лакът. По-големия мех дава повече свобода на гайдаря да диша свободно докато притиска с лакът.

Въпрос: Има ли разлика ако пръстените на снадките на бручилото са пластмасови или направени от рог?

Разликата е естетическа. Задачата на пръстена е да предпази тънкото дърво на това място от спукването - и рога и пластмасата се справят с тази задача. Пластмаса се използва, защото става все по-дтрудно намирането на достатъчно дебел и качествен рог.

Въпрос: Какво представява кокаляна гайдуница?

Кокаляната гайдуница е като обикновената гайдуница с разликата, че стените и са изтънени и е облечена с рог и кокал. Поради по-тънките стени и това, че е съставена от 3 различни материала, тя става по-чувствителна на промени в околната среда.

Въпрос: Купих си гайда. Като надувам ми се вие свят и е постоянно фалшива. Какво да правя?

Каба гайдата изисква търпение. Преди да се предприеме настройване е добре да се работи върху постоянното налягане в меха. Чрез упражнения виенето на свят отпада и гайдата се надува без проблем. Начинаещи гайдари могат да сложат коркова тапа вместо бручило и така ще им е по-лесно да надуват.

Въпрос: Гайдата спира да свири понякога. Какво да правя?

Понякога от пренадуване езикът на пискуна залепва и по този начин гайдата спира да свири. Трябва да се пробва по-леко надуване и ако пискунът е нов, то е възможно този проблем да отпадне. Не трябва да се избързва с другите методи за ‘отваряне’ на пискуна докато не стане належащо. Пискун, който иска малко въздух е за предпочитане. Ако по-лекото надуване кара пискуна да свири фалшиво, тогава може да се пробва отваряне на пискуна като се издърпа езика с ръка. Долната част на езика се придържа, за да не се разцепи. Трябва да се прави внимателно поради риска от счупване. Възможно е да се сложи косъм или тънък конец в долната част на езика. Това ще отвори пискуна и ще направи залепването му по-трудно.

Понякога в горната част на пискуна има малки ръбчета, които се заклещват и това кара езика да залепне. Могат да се отстранят внимателно с остър нож.

Въпрос: Гайдуницата или бручилото бръждят. Какво да правя?

Понякога се случва някой тон на гайдуницата на бръжди. Това обикновено се оправя с по-голямо налягане. Това може да се оправи с времето.

Причината за бръждене на бручилото е същата. Понякога пискуна на бручилото и гайдунциата изискват различно налягане за да свирят добре. За бручилото може да се приложи следната техника - повдигаме или смъкваме конците на пискуна и съответно удължаваме или скъсяваме бручилото.

Въпрос: Мехът ми е много твърд и трудно се надува. Какво да правя?

Мехът изсъхва и става твърд когато не се свири на него. Редовното свирене възвръща гъвкавостта му. Ако е прекалено твърд може да се напръска леко с вода.

Въпрос: Гайдата ми не иска да свири правилно каквото и да правя. Помогнете!

Може да се зададе въпрос с прикачен видео запис на гайдата във форума (https://groups.google.com/forum/?hl=en&fromgroups=#!forum/kabagaida) или да се потърси помощ от по-опитен гайдар или майстор на гайди.

Въпрос: Като слушам записи, чувам много цъкане. Искам и аз да свиря така. Как става?

С много практика и търпение. В книгата има специално отделена глава, в която са обяснени някои базови украшения. Всеки гайдар има собствен стил и прави украшенията по различен начин. Важно е песента да звучи добре, а не колко пъти и колко бързо се цъка.

Често срещани грешки от начинаещи

  1. Не се смазват пискуните
  2. Гайдуницата се държи много стегнато, пръстите не запушват плътно дупките
  3. Гайдаря е прегърбен, надува бузите, тактува силно с крак, поклаща се прекалено (бручилото се люлее)
  4. Заучават се украшения преди да се научат добре основните мелодиите
  5. Свири се прекалено бързо. Родопските песни се свирят бавно. Ако една песен не може да се изсвири вярно бавно, то тя не може да се изсвири и вярно бързо.
  6. Тоновете не са ясни и чисти, налягането на въздуха се променя.
  7. Гайдарят захапва силно надуялката.

Нотен материал без украшения

Следващият нотен материал е без украшения. Така както се преподава по слухово-подражателния метод и както се препоръчва да се заучават песните в началото. Препоръчва се начинаещият гайдар да научи добре песента и после да премине към добавяне на орнаментика.

Песни за право хоро (2/4)

Отишъл ми е Караджа

Видео и повече информация: http://www.kabagaida.com/songs/o/otishol-mi-e-karadzha

Рипни Калинке

Видео и повече информация: http://www.kabagaida.com/songs/r/ripni-kalinke

Отишла ми е станина майка

Забележете, че след ключ сол има Фа#. Това означава, че навсякъде се свири Фа# вместо Фа т.е отваря се средния пръст на горната ръка.

Видео и повече информация: http://www.kabagaida.com/songs/o/otishla-mi-e-stanina-maika

Покачила се Тудора

Видео и повече информация: http://www.kabagaida.com/songs/p/pokachila-se-tudora

Ситнежи

Това са два от най-често свирените ситнежи в най-проста форма и без украшения.

http://www.kabagaida.com/songs/sitnezhi/sitnezh

http://www.kabagaida.com/songs/sitnezhi/sitnezh-2

Бавни песни (с размер)

Някои родопски песни в размер 2/4 се изпълняват бавно и не са хороводни.

http://www.kabagaida.com/songs/n/na-mene-li-si-ruso

Бавни песни (безмензурни)

http://www.kabagaida.com/songs/b/bela-sam-bela-iunache

Ръченица

Ръченицата е в размер ⅞ с удължение на посления тон (2+2+3). Тя е типична за българския фолклор. Представяме песен в съвсем опростен вариант.

http://www.kabagaida.com/songs/l/lichko-lio

Свортнати хора

Свортнатото хоро е в размер 9/8 с удължение на последния тон (2+2+2+3).

http://www.kabagaida.com/songs/s/siodnal-mi-e-mlad-terzie

Сюити

Сюитите са последователност от песни, колена и ситнежи. Обикновено сюитата започва с бавна песен, следват няколко хороводни и завършват с няколко ситнежа. Песните са подбрани така, че да си пасват една на друга. Обикновено сюитите носят имената на първите си песни.

Гайдарят трябва да внимава отделните песни да са с еднакво темпо и преминаването от една песен в друга да става гладко.

Най-известната сюита е “Отишъл ми е Караджа”. В краткия си вариант е последователността от песните:

  1. Отишъл ми е Караджа, Отсвир*2 и цялото нещо се повтаря 2 пъти.
  2. Рипни калинке се повтаря 2 пъти
  3. Отишла ми е станина майка се повтаря 2 пъти
  4. Покачила се Тудора се повтаря 2 пъти
  5. Всяко коляно на представение по-горе ситнежи се повтарят по 4 пъти.

В дългия вариант на сюитата в началото се свири песента “Бела съм бела юначе”.

Базови украшения (наименованията трябва да се доуточнят с някой, който има познания по теория на музиката)

В тази глава ще представим някои базови украшения и как могат да се използват в песни. Заучаването на украшения от начинаещи гайдари е нож с 2 остиета. От една страна то прави песента по-красива, но прекаленото му използване или неправилното му изпълнение разваля ритъма, не се чува чист и стабилен тон, прехода между тоновете става нечист.

Вибрато (prosto i slozno)

http://en.wikipedia.org/wiki/Vibrato

Вибратото представлява разлюляване на `тона, подобно на леко вибриарне. Може да бъде бавно, бързо или в началото да е бавно и постепенно да се забърза.

При изпълнение на Каба гайда, вибратото често се прилага при изпълнение на бавни песни, когато даден тон се свири продължително.

По-често вибратото се изпълнява като се отварят и затварят ритмично дупката (дупките) под свирения тон. При прилагане на вибрато на най-горния тон (Ла - палеца) често се отварят и затварят показалецът и средният (Сол) или само средният пръст (Фа#). Възможни са всякакви комбинации - зависят от предпочитанията на гайдаря и спецификата на гайдуницата.

Вибрато на основния тон (Ре) се получава като отваряме и затваряме средния пръст на долната ръка (До). Възможно е да се получи вибрато на основния тон чрез мърморката, но мърморката трябва да се отваря съвсем малко, за да не се получи трилер (ситнене).

Вибрато на тон Сол може да се получи и чрез съвсем леко ритмично повдигане на палеца (Ла).

Вибратото се означава с вълнообразна линия над нотата по този начин:

За пример прилагаме песента “На мене ли си, Русо” с няколко вибрато на продължителното изсвирване на тон Ла:

Глисандо (извивка, bent note)

http://en.wikipedia.org/wiki/Glissando

Глисандото представлява плавно преминаване от една нота в друга. При гайдата се използва терминът bent note и се прилага за съседни ноти.

При нормално редуване на два тона, едновременно затваряме дупките на първия тон и отваряме тези на втория (ако имат общ пръст, то той стои вдигнат). При глисандото отварянето на дупките на става плавно, чрез плавно повдигане на пръстите от дупката. Повдигането на пръстите започва от върха към основата, отваряйки постепенно дупката.

Глисандото се означава така:

За пример ще използваме песента “Отишъл ми е Караджа”. Използва се глисандо за тоновете Сол и Ла.

1/16 с grace note

Прицъкване (музикален термин, Форшлаг (grace note)?) Kiks (1/32)

http://en.wikipedia.org/wiki/Grace_note

Прицъкването с палеца на горната ръка е изключително харектерно за Каба гайдата и звучи добре, когато е изпълнено стегнато и бързо. Прекалено честото цъкане, на неподходящи места прави изпълнението претрупано с орнаментика и не оставя добро усещане у слушателя. Всички украшения и няй-вече прицъкването трябва да се правят умерено и точно.

Прицъкването се използва предимно за тоновете Ми, Фа, Фа#, Сол. По-напредналите гайдари използват по-сложни украшения, които включват прицъкване. Самостоятелно прицъкването може да се използва при тон Ре.

Прицикване в началото

Описанието за тон Сол, но техниката е същата при останалите случаи.

  1. Всички дупки на гайдуницата са затворени.
  2. Едновременно с отварянето на пръстите за тон Сол (показалец и среден на горната ръка) се прави много бързо и рязко движение с палеца (отваряне и затваряне на дупката).

Резултатът е звук, наподобяващ цъкане (bip, click, tut). Това украшение подчертава изсвирения тон.

Прицъкване в края

Техниката е следната:

  1. Отварят се пръстите за да изсвирим тон Сол (показалец и среден пръст на горната ръка). Останалите дупки на гайдуницата са запушени.
  2. При затваряне на отворение дупки се прави бързо и рязко движение с палеца така, че палецът и останалите пръсти да се затворят едновременно.

Резултатът е звук цък (bip, click, tut), който сякаш затваря/захлупва тона.

Трилер

http://en.wikipedia.org/wiki/Trill_(music)

Трилерът представлява ритмично редуване на 2 тона (основен и допълнителен) обикновено на разстояние ½ или 1 тон. Броят на повторенията зависи от дължината на основния тон и честотата на редуване. За възпроизвеждане на трилер при Каба гайдата обикновено при се използва горния тон или мърморката. Трилер се прилага най-често за тоновете Ре, Ми, Фа, Фа#. За Ре се използва предимно мърморката. За Ми и Фа# се ползват както мърморката така и горния тон. За Фа се използва горния тон.

Техниката при Ми и Фа# е една и съща:

  1. Изсвирваме Ми (безименнен пръст на горната ръка)
  2. Средния пръст или с показалеца се отварят и затварят ритмично и отчетливо. Дупката/ите на основния тон е отворена постоянно.

Обикновено се използва, когато дадена нота се свири по-дълго. Когато нотата се свири прекалено дълго, трилер може да се изсвири само в началото и/или в края на времетраенето.

Трилерър може да се свири бързо или бавно, в зависимост от песента и стила на гайдаря.

Нотира се по този начин поставено над нотата, за която важи:

Примерно използване на трилер в песента “На мене ли си, Русо”

Примерно използване на трилер в песента “Отишил ми е Караджа” при продължително свирене на Фа.

Mордент

http://en.wikipedia.org/wiki/Mordent

Мордентът представлява острото, бързо и рязко еднократно редуване на основния тон с допълнителнен, който отстои от него на секунда (1 или ½ тон) по-високо или по-ниско. Това става веднага след изсвирване на основния тон.

При Каба гайдата се използва предимно следните комбинации от основен и допълнителен тон:

Техниката е следната:

  1. Изсвирва се основния тон
  2. Веднага след това, с много бързо движение, рязко, остро и кратко се изсвирва допълнителния тон.

Обозначенията за различните морденти в зависимост от това какъв ще бъде като отношение спомагателния тон, по-висок или по-нисък, се изписват и тяхното значение е съответно:

Примерно използване на мордент в песен:

Мордент с прецъкване

Мордентът може да бъде разкрасен като се направи прецъкване в началото на тона.

Тениката за Сол + Фа е следната:

  1. Отваряме пръстите за Сол (среден и показалец на горната ръка)
  2. В същото време с палеца прицъкваме
  3. Веднага след това затваряме със средния пръст и отваряме безимения (Фа)

Тези три стъпки трябва да се изсвирят много бързо и стегнато, за да се получи желаният ефект.

Мордентът може да се изпълни и с двойно прицъкване. Изпълняват се горните 3 стъпки и се прицъква в края (захлупване).

Не бива да се прекалява с мордентът с двойно прицъкване. Следващият пример показва как могат да се редуват морденти с единично и двойни прицъкване, за да не се натоварва мелодията с прекалено много прицъквания.

Ноти на Рипни калинке

Премятане (музикален термин?)

Премятането е техника, която се използва за украшение на дългосвирещ Сол при бавните песни. Изпълнява се по следният начин.

  1. При бавна песен, свири се Сол продължително.
  2. Когато настъпи моментът за украшене се изсвирва мордент с прицъкване в началото
  3. След това се свири прост мордент

Това се повтаря, но не бива да се прекалява. Старите майстори казват: “Не повече от 3 пъти, защото се губи ефекта”

Стъпка 2 се изпълнява много стегнато и бързо. После следва леко забавяне и на стъпка 3 средният пръст трябва да е отпуснат и да удари дупката едва забележимо по-бавно от стъпка 2.

Полутон на Сол (музикален термин?)

Техниката е следната:

  1. Плавно отваряне на показалеца и средния за тон Сол
  2. Отварящите се пръсти леко издърпват палеца нагоре, които отваря задната дупка съвсем малко
  3. Връщане на палеца в начална позиция

Това украшение може да се използва в комбинация с трилер на Фа като го предхожда. Може да се използва и вместо прицъкване при премятане.

При повтаряне на това украшения ритмично се получава вибрато на тон Сол.

Полутон на Сол + Захлупване

Тази техника може да се използва като заместител на мордент с прицъкване (двойно).

Техниката е следната:

  1. Изпълнява се Полутон на Сол
  2. Изпълнява се Прицъкване в края

Украшението може да завърши със затворени всички дупки на гайдуницата, с тон Фа# или Ми.

Украшението е подходящо когато се свири низходящата стълбица от ноти Сол, Фа#, Ми, Ре.

Покачила се Тудора

Нотен материал с украшения

Тук са предствяни песните от глава Нотен материал без украшения и са добавени примерни орнаментики. Използването на орнаментики е техника за напреднали и всеки има право да използва каквото му харесва и да го изпълнява както счита за правилно. Важното е музиката да е красива.

Бела съм, бела, юначе

Отишъл ми е Караджа

Рипни, Калинке

Отишла ми е станина майка

Покачила се Тудора

Стнежи

Литература и връзки


FAQ

1

Can you play the chanter without the drone?

Yes

2

 can you tune the drone? if so, how much? could you tune it, for example, down a whole tone to a C or Up a whole tone to an E?

Yes. you can change the lenght of the drone - it has 3 parts with buffer space between them. The range depends on the reed, but generally you can go +-1 tone up and down combining reed tuning and resizing the drone.

3

1. If the Gaida is in D, what notes (and range) can it play?

2. Can you do accidentals (#) sharp and (b) flat notes by half-covering holes like on Recorder?

3. is a big bag more expensive?

Kaba gaida in D means that the keynote is D which correspondes to the index finger of the lower hand up. You can see the fingering diagram in the website http://www.kabagaida.com/songs.

Kaba gaida is a solo instrument or played with percussions. It is very limited in range and number of tones. Halfs are difficult to play through half-covering and also unusual for the folkore music. The little hole on the top (marmorka) is used for that, but works for the 2 big holes on the top.

Large bag is the same price.

4

Tuning

I would like to present you some simple rules for tuning your bagpipe

The tuning of the kaba-bagpipe has to do most of all with the reed.

The principle is very simple.

You see these threads here.

By pushing them upwards you get a higher tone,

by pulling them downwards you get a lower tone.

Like this and like this.

We apply the same principle when tuning the reed of the drone.

We have something more here.

The tone of drone can be controlled by changing its length.

The bigger the gaps between the drone parts, the lower the produced sound

The narrower the gaps, the higher the sound.

This is the place to mention the use of the sheep tallow in tuning the bagpipe.

With small quantity of tallow we can control the height of the tone for each of the chanter’s holes.

This is done in this way.

By placing some tallow in the upper part of the hole, we make the sound lower.

This is the principle.

More tallow, narrower hole, lower tone.

By removing some tallow you make the tone higher.

In my opinion you should pay attention to the following.

Whеn you receive your new bagpipe, make sure that the reed is stably placed in the chanter’s neck and that the reed’s resonating plate doesn’t stay too close to the neck’s inner wall

which may hinder the sound.

This will help you get nice, clean sound and less problems with the tuning.

The above said is valid for the drone’s reed, too.

Maintenance

Some pieces of advice for keeping your bagpipe in good condition. You need one irreplaceable product- sheep tallow. It’s not so easy to find it, but if you are determined to devote yourself to the kaba-bagpipe, it will be very necessary for you. So get in touch with relatives or friends and find some. The tallow is very useful in the maintenance of the bagpipe. With the tallow you can lubricate the wooden parts, for example the reed, the threads the threads over herе, too.

It is necessary also for the tuning of the bagpipe.

When you’ve just got your new bagpipe

it ‘s a good idea to lubricate several time the wooden parts, namely the drone and the chanter, with olive oil in order to protect them from the humidity

Last but not least it is important to know that the leather bag is not ever-lasting and it needs to be changed every 1,5-2 years.

Key tone

Hello again,

today we will have to do with more practical things.

Producing nice, even, clean tone.

What should we do?

Some theoretical information.

Place your fingers on the chanter. Keep all the holes closed.

Then open just one hole, just one tone.

Let’s begin with the so called “even” tone

which is very important about kaba bagpipe playing.

By filling the bag with air through the blowpipe

and by pushing this part of the bag with the elbow

we keep a constant air pressure in the leather bag

which allows us to produce as I said clean, nice tone.

In practice it’s like this…

This exercise is very important. It’s the basis for the good playing.

In order to play whatever more than a single note, you need to be able to produce even sound

which doesn’t change all the time.

When you get it right with the “even” tone, make the same exercise with all the rest.

Let me demonstrate…

“Curve”

Hallo again,

Let’s get to some more complex exercises.

It’s better for you to play without the drone in the beginning

until you learn the basics of the playing and get used to the bagpipe.

Otherwise it can be physically very exhausting.

The first thing that I would like to show you is the so called “curve”.

This is the usual introducing piece with which we start playing.

Here it is.

Let me demonstrate again.

                                             http://www.kabagaida.com