politikat-logo-transparent-w-stroke.gif

ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА СРС И ДОСТЪП ДО ТРАФИЧНИ ДАННИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010-2014г

Изготвен от Фондация „Четиринадесети януари“ по проект „Отговорна политика, прозрачност и лични права в цифрова среда“ със съдействието на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.  

Trust–1280x369.png


Настоящият доклад за състоянието на цифровите права на българските граждани е изготвен от Фондация „Четиринадесети януари“ като част от проекта ѝ  „Отговорна политика, прозрачност и лични права в цифрова среда“ със съдействието на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.  

В рамките на няколко кампании през 2012, 2013 и 2014г, фондация „Четиринадесети януари“ проведе проучване сред съдилищата в България, за да състави собствена статистика за дадените разрешения за употребата на СРС и достъп до трафични данни.

Проучванията бяха извършени чрез писма до всички съдилища в България, като бяха изпращани типови писма изискващи анонимни количествени данни.

Целите, които екипът на Фондацията си постави бяха следните:


Практика на съдилищата по предоставяне на информация за разрешения за употреба на СРС и достъп до трафични данни, обобщени данни за 2013г.:

Долната таблица представя статистически данни за броя и вида на отговорите, които Районните и Окръжните съдилища предоставиха при запитване от фондация “Четиринадесети януари” за броя на поисканите и издадените разрешения за употреба на СРС и достъп до трафични данни през 2013г.

ОТГОВОР

РАЙОНЕН СЪД (113 бр.)

ОКРЪЖЕН СЪД (28 бр.)

Предоставили:

73% (94% от отговорилите)

68% (90% от отговорилите)

Отказали:

4% (6% от отговорилите)

7% (10% от отговорилите)

Без отговор:

23%

25%

Отговорили (ДА или НЕ):

94%

75%

Отговори в абсолютни числа:

Съдилища

Общо

Предоставили

Отказали

Без отговор

ОС

28

19

2

7

РС

113

82

5

26

Общо процентно съотношение на отговорите спрямо всички съдилища

Общо 141 съдилища

Предоставили 101

Отказали 7

Без отговор 33

100%

72%

5%

23%


Съдилища, които не са отговорили при повторно запитване

След като изследвахме мотивите за отказа, направихме втори запитвания, в рамките на 1-2 месеца, при които направихме изрични уточнения, с които целяхме да преодолеем първоначалните откази. Прилагаме списък на РС и ОС, които не са отговорили дори при повторно запитване:

Районни съдилища без отговор: Балчик, Белоградчик, Брезник, Габрово, Горна Оряховица, Димитровград, Елена, Елин Пелин, Елхово, Исперих, Ихтиман, Котел, Мадан, Малко Търново, Несебър, Нова Загора, Оряхово, Попово, Сандански, Сливен, Сливница, Тетевен, Тополовград, Троян, Харманли, Червен бряг — 26 броя от 113.

Окръжни съдилища без отговор: Благоевград, Видин, Габрово, Перник, Стаза Загора, Търговище, Хасково — 7 броя от 28.

В своя анализ не сме търсили информация от следните съдилища: Специализиран съд, Апелативен спец. наказатеклен съд, АС Бургас, АС Варна, АС Велико Търново, АС Пловдив, АС София, Военно-апелативен съд София, Военен съд Варна, Военен съд Плевен, Военен съд Сливен, Военен съд София (12 броя).

Така или иначе, данните от тези съдилища, получени от други източници са близо до нулата и не променят съществено общата картина. Общо издадените разрешения за СРС в тази група са 17 броя.


Откази за достъп до информация

Районни съдилища:

Частично предоставили информация:

Окръжни съдилища:

Общо разрешения за 2013, според данни от НС и наши данни:

РАЗРЕШЕНИ ЗЕС+ЗРСР 2013 (данни от НС)

25487

РАЗРЕШЕНИ ЗЕС+ЗРСР 2013 (наши данни)

22664

Повторно отказали събилища

Кубрат, Кърджали, Луковит, Нови Пазар, Разград, Самоков, Търговище, Хасково и Габрово — всичките са с двойни откази, като причините са: Препращат към друг съд по компетенция; препращат към сайта, където е годишният доклад; несъотвества на разпоредбите на ЗДОИ; защита на лични данни.

Анализ на отказите

Най-значителна част от отказите се позовават на отчетите на съдилищата, публикувани на техните сайтове. Съдът счита, че исканията са неприложими по ЗДОИ, но от добра воля посочва адреса на сайта, а понякога и конкретно предоставя линк към годишния отчет.

Малка част от исканията, въпреки изричното ни уточнение, че желаем да получим напълно анонимна статистическа информация, се позовават на защитата на лични данни и отказват да предоставят информация за употребата на СРС и достъпа до трафични данни.


Количествени данни по години за разрешенията за достъп до трафични данни и разрешенията за употреба на СРС, от 2010-2013г.

Таблици, илюстриращи тенденцията на искане и разрешение на достъп до трафични данни и употреба на СРС по години, от 2010, до сега.

СРС на 100,000 граждани:

Данни СРС на 100,000 граждани по години

2013

113

2012

146

2011

188

2010

219

Достъп до трафични данни на 100,000 граждани по години:

Данни ЗЕС на 100,000 граждани по години

брой

2013

239

2012

123

2011

212

2010

298

Брой СРС идостъп до трафични данни на 10,000 граждани по години:

ДАННИ СРС + ЗЕС НА 100,000 ГРАЖДАНИ — ПЪЛНИ

брой

брой + НПК

ГОДИНИ

СРС+ЗЕС

СРС+ЗЕС+НПК

2013

352

няма данни

2012

269

няма данни

2011

400

998

2010

517

615

Сравнение със САЩ и Русия по години на 100,000 граждани

Данните за България включват данните за СРС и трафични данни (по ЗЕС, без НПК)

Година

САЩ

РУСИЯ

БЪЛГАРИЯ

2013

352

2012

1.07

269

2011

0.86

237

400

2010

1.00

510

Ако добавим и трафичните данни, искани и разрешени по чл. 159 от НПК, получаваме следните данни за България през годините:

Година

Бр. на 100,000 д.

2013

352

2012

269

2011

988

2010

615

Очевидна е тенденцията към увеличаване през 2013, като най-притеснително е, че сме напълно съпоставими с официално обявените от Руската федерация (188 към 237 за 2011г) при несравнимо по-малобройното население на България.

Съотношение искани-отказани разрешения за 2013

2013: СРС

1.68 % отказани СРС

2013: ЗЕС

11.63 % отказани Трафични данни

Съотношения между ВДС, присъди, прилагане на СРС и достъп до трафични данни

В долната таблица може да се видят данните за 2013г. за издадени присъди по дела, при които са ползвани ВДС, вкл. и в следствие на употреата на СРС или достъпа до трафични данни, както и съотношението в проценти, между броя на СРС и достъпа до трафични данни и броя на присъдите:

ПРИСЪДИ СРС 2013

189

СРС/Присъди в %

2.31

ПРИСЪДИ ЗЕС 2013

1590

ЗЕС/Присъди в %

9.19

В долната таблица може да се видят данните за 2013г. за броя на ВДС, основани на СРС и достъпа до трафични данни, както и съотношението на броя ВДС спрямо всички СРС и целия достъп до трафични данни за анализираната година:

ВДС СРС 2013

567

СРС/ВДС в %

6.92

ВДС ЗЕС 2013

10

ЗЕС/ВДС в %

0.06

Анализ на данните

Тенденции

Статистическите данни за исканията и разрепенията на употреба на СРС и достъп до трафични данни очертават няколко основни тенденции:

  1. Най-важният, според нас извод е, че съществува сериозен риск (security hole) при исканията, разрешението, употребата и контрола над употребата на СРС и достъпа до трафични данни. Той се състои в това, че нормата на Чл. 159 от НПК дава възможност за безконтролен и безотчетен достъп до трафични данни и употреба на СРС. Разликата в статистическите данни, както и липсата на данни за чл. 159 от НПК за последните две анализирани години дава ясна индикация за този риск. Такива са и заключенията на Парламентарната комисия за контрол на СРС. За 2011г. комисията пише в своя доклад: “Наблюдава се тенденция на увеличаване на дела на исканията по реда на чл. 159 от НПК (без разрешение от съдия - около 80% от общия брой), което поставя въпроса за ефективността от контрола от съда върху исканията за достъп до данни по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС, когато за престъплението не е образувано досъдебно производство, т.е. данните са необходими за т.нар. ”оперативни цели”. През предходната година нещята не са по-различни, когато за втората половина на 2010 по реда на чл. 159 от НПК – без съдебно разрешение, са поискани 29 688 достъпа до трафични данни;

  1. За последните три години от управлението на ГЕРБ (първия мандат на Борисов) се намаляване на броя на СРС и достъп до трафични данни, но не може да не вземем предвид и факта, че от една страна, това са данни, които не включват чл. 159 от НПК, а от друга страна, за 2012 година липсва публикуван доклад на парламентарната комисия. Доклад липсва и за 2013. Не са приети заради предсрочното прекратяване на мандатите на парламента. Двата доклада не виждат официално бял свят;

  1. През единствената година на управлението на неофициалната коалиция БСП-ДПС-Атака се наблюдва слабо, но  все пак видимо покачване на броя на СРС и достъпа до трафични данни. Факт, който на фона на липсващия отговор на силовите институции на въпроса за профилирането на общественици, журналисти и протестиращи граждани, със сигурност не е без значение;

  1. Съществен проблем, според нас, е фактът, че съдът не може да предостави, видимо от част от отговорите, информация, свързана с ефективността на достъпа до трафични данни при самото производство. Част от съдилищата отговарят директно, че не водят статистика и не поддържат данни за броя на ВДС, на база достъп до трафични данни. При това условие, не можем да говорим за коректна оценка на ефективността на тази крайна мярка на вмешателство в личния живот и неприкосновеност на гражданите;

  1. Друга съществена тенденция, или факт, е констатацията, че липсва механизъм за пълен контрол и анализ на данните по исканията, разрешенията, употребата и ефективността при ползването на тази крайна мярка на проникване в личното пространство на гражданите. От една страна, съществува достатъчно сериозна “пролука” в закона за заобикаляне и скриване на треалните размери на проблема с употребата на СРС и достъпа до трафични данни, от друга страна, ефективността е нищожна, както при изготвяне на ВДС, така и при издаването на осъдителни присъди, при което са ползвани и ВДС, основани на СРС и трафични данни (вижте приложените статистически данни);

  1. Разбира се, няма как да пропуснем факта, че в началото на 2012г. бе направен опит да се продаде по-лицеприятен вид на статистиката, чрез “методически указания”, разпратени от тогавашния шеф на СГС, с които, най-общо казано, се съветват органите на МВР и ДАНС, да искат разрешения за максималния позволен от закона срок и да отчитат броя на личностите, а не броя на техническите средства (подслушване, проследяване, фотографиране, наблюдение). Целта бе да се намали значително стряскащата статистика.

Видове отговори

Следват някои от по-характерните отговори, които получихме през двете години на работа по анализа:

ОС ВАРНА: Не разполага с инструмент, който да прецени тежестта на доказателствата, събрани, чрез СРС. Не могат да отговорят за броя съдебни актове, основани на СРС. Следва да се изследват обстойно мотивите на всички решения.

РС АСЕНОВГРАД: Предоставя бройката, но не разполага със статистика за ВДС и присъди, основани на ВДС в следствие достъп до трафични данни.

РС КНЕЖА: Няма присъди, основани на ВДС, но отказват да предоставят напълно анонимизирани данни, защото “регистърът не е публичен”.

РС ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Предоставя данни (675 разрешения, 24 отказа; 71073 жители), но “оставя без уважение” искането за информация за присъдите и броя на ВДС.

РС РУСЕ: “Обективно не е възможно да бъде посочен броят на всички оправдателни присъди, основани, вкл. и на ДВС от трафични данни, защото последните не постъпват отделно от досъдебните производства, а ведно с тях. Не се води отделен регистър, който да посочва по кои дела са ползвани ВДС на основа на достъп до трафични данни.”

РС СТАРА ЗАГОРА: Не разполагаме с информация за броя на делата и присъдите, при които са ползвани ВДС на основа на достъп до трафични данни. Такава статистика не се води.

РС ДОБРИЧ: Не събира данни за присъди, основани на ВДС, в следствие на достъп до трафични данни.

РС ЛОВЕЧ: Не се събира информация за дела, при които е била приобщена информация и доказателства, основани на достъп до трафични данни. Обективно не може да се предостави такава информация.


Несъответствия в данните, предоставени на НС и в отговор на наши питания

Специални разузнавателни средства

При сравнение на данните, предоставени от ВСС на Парламентарната комисия за контрол на СРС и данните, които ние получихме, в резултат на четири серии от запитвания, които направихме през 2013, установяваме разминавания в графата “разрешения за продължаване”.

При част от съдилищата, предоставили данни на ВСС, издадените разрешения и издадените продължения за употреба на СРС се изравнява с броя на общо поисканите разрешения и постановените откази.

При други съдилища обаче издадените разрешения за продължаване са отчетени като отделни разрешения, което е по-логично, защото те се искат и съответно се издават след изтичане на първоначалния двумесечен срок по Закон.

Очевидно е, че първият вид отчетност обслужва интереса да бъдат отчетени по-малко СРС, което фактически не е така, защото формално, след разрешението за продължаване на употребата на СРС след двумесечния срок, това е ново разрешение и, логично е, да се отчита като отделно разрешение. Тогава данните биха били по-различни, но със сигурност, броят на употребените СРС щеше да е по-висок чисто статистически.

Интересно е съотношенито в проценти между издадените разрешения за продължаване, които очевидно не са включени в броя на първоначално поисканите и проя ба всички дадени разрешения, както са отчетени от съдилищата до ВСС и МС. То е 5.14%.

По-различна е ситуацията със съотношението на всички издадени разрешения за продължаване, спрямо отчетените разрешения. Тук процентът 25.35%. Тоест, ¼ от всички разрешения за употреба на СРС са или издадени повторно, след изтичане на първоначалния 2-месечен срок, или не са отчетени като искани и разрешени СРС-та, с което статистиката би придобила значително по-различен вид.

Обект на последващо проучване и анализ ще бъде да установим на какво се дължи тази неяснота при отчетите, която, за някои съдилища, издали не малко разрешения, варира между 13% и повече от 30% съотношение между отчетени разрешения и обявени разрешения за продължаване. Средно, разрешенията за продължаване съставляват малко повече от 25% от всички отчетени разрешения през 2013г.

Предполагаме, че разликата в отчетените данни се дължи на нееднозначното тълкуване на чл. 21 от Закона за СРС, който не указва как да бъдат третирани продълженията на разрешенията за употреба на СРС - като нови разрешения, или трябва да влизат в статистиката на вече съществуващите.

Достъп до трафични данни

При разрешенията за достъп до трафични данни нещата изглеждат малко по-добре. Там разминаванията са основно в отчетените пред нас и пред ВСС и НС данни, като различията са в двете посоки. Например, Варненският районен съд е отчел с 4 искания повече пред ВСС и НС, отколкото на нас, както и с 3 повече дадени разрешения.

Софийският районен съд пък обратното — отчел ни е с 284 повече искания за достъп до трафични данни, отколкото е отчел на ВСС и НС. Разрешенията са равен брой — 7146, а отказите при нас са с 281 повече при нас, отколкото при ВСС и НС.

Разбира се, тук разминаванията в проценти са доста по-малко, дори може да заключим, че са в разликата на статистическата грешка, около 1.5% спрямо всички поискани разрешения. Тоест, приемаме, че това разминаване, за разлика от същите съотношения при употребата на СРС, са пренебрежимо малки и може да се дължат дори на печатна грешка.

Все пак е любопитно – как така, четейки едни и същи документи, сметките да излизат всеки път различни, тъй като за всяко разрешение се преминава през административна процедура, която се регистрира по съответния начин в съда.


Други проблеми, установени при нашия 4г. мониторинг

При проведени интервюта с наказателни съдии, народни представители, представители на съдебната и изпълнителната власт, установяваме следните сериозни проблеми, които следва да бъдат адресирани, са:

Обобщение

Съществува разнообразна съдебна практика, при която съдилищата отговарят по различен начин — отказват под предлог, че става дума за секретна информация или защита на лични данни; отказват мълчаливо; общо около 5% отказват, а 23% не отговарят.

Поотделно, пропорциите са следните: Окръжни съдилища — 7% откази и 25% без отговор. При районните съдилища — 4% отказват, а 23% се снишават да отмине бурята.

Достъпът до трафични данни нараства през 2013 и фактически обръща тренда към спадане на бройката, ако не отчитаме спорния чл. 159 от НПК.

При отчитане на трафичните данни трябва да бъде отчитан и чл. 159 от НПК, който отваря вратичка за хаос в статистиката за трафични данни, които могат да бъдат събирани както по него, така и по ЗЕС. Парламентарната комисия за контрол на СРС казва недвусмислено: “...Констатираната практика, обаче, е различна. Наблюдава се тенденция на увеличаване на дела на исканията по реда на чл. 159 от НПК (без разрешение от съдия - около 80% от общия брой), което поставя въпроса за ефективността от контрола от съда върху исканията за достъп до данни по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС, когато за престъплението не е образувано досъдебно производство, т.е. данните са необходими за т.нар. ”оперативни цели...”

Статистиката в крайна сметка е плашеща — много близо сме до Русия по навлизане в личното пространство и със стотици пъти по-зле от САЩ (на глава от населението и сравнявайки официалните данни.)

Констатирали сме сериозен, според нас, проблем. Можем да го наречем дупка при отчитането и тя се дължи на неяснотата в Закона по отношение на издаването на продължения за употреба на СРС. При продълженията статистиката може да се промени до около 25% за последната наблюдавана година, във вреда на личната свобода на гражданите.

Разбира се, трябва да споменем и многото очевидни грешки при отчитане на бройката СРС, достъп до трафични данни или личностите, спрямо които е приложена тази мярка. Прилагаме списък с установени от нас неточности, като най-впечатляваща е разликата в отчета на СГС до нас и до ВСС, а от там и до Парламентарната комисия. Ние сме получили данни за 2159 лица със СРС, докато към НС са подадени 1557, или 602 лица със СРС биха стигнали до отчета за Комисията за контрол на СРС:

Силно обезпокояващ факт е липсата на ясна и пълна статистика за достъпа до трафични данни по отношение на брой засегнати лица и ефективност на данните в съдебната фаза.

Вероятно най-забавният факт в нашия анализ е фактът, че Специализираният съд е издал разрешение за употреба на СРС спрямо 1 (едно) лице, но е отчел 536 разрешения спрямо 70 обекта и 14 отказа.

Съдържание:

Практика на съдилищата по предоставяне на информация за разрешения за употреба на СРС и достъп до трафични данни, обобщени данни за 2013г.:

Отговори в абсолютни числа:

Общо процентно съотношение на отговорите спрямо всички съдилища

Съдилища, които не са отговорили при повторно запитване

Откази за достъп до информация

Повторно отказали събилища

Анализ на отказите

Количествени данни по години за разрешенията за достъп до трафични данни и разрешенията за употреба на СРС, от 2010-2013г.

СРС на 100,000 граждани:

Достъп до трафични данни на 100,000 граждани по години:

Брой СРС идостъп до трафични данни на 10,000 граждани по години:

Сравнение със САЩ и Русия по години на 100,000 граждани

Съотношение искани-отказани разрешения за 2013

Съотношения между ВДС, присъди, прилагане на СРС и достъп до трафични данни

Анализ на данните

Тенденции

Видове отговори

Несъответствия в данните, предоставени на НС и в отговор на наши питания

Други проблеми, установени при нашия 4г. мониторинг

Обобщение

Фондация „Четиринадесети януари“

адрес за кореспонденция: 1421 - София, ул. „Крум Попов“ 56–58, Betahaus, info@14january.net

/