Сиджилите на Софийския шериатски съд

(Кратък обзор)

Стоян Шиваров, Ориенталски сбирки, НБКМ

Сиджилите на шериатския съд в София са общо 60 броя, съдържат 2429 листа  и обхващат периода 16 - 19 век. Това са и едни от първите постъпления на османотурски архивни документи в Софийската народна библиотека, като до Освобождението те са били съхранявани в медресето към Черната джамия (днес църквата “Св. Седмочисленици”). До наши дни са запазени архивни единици предимно от 18 в. - 40 броя, на второ място е 19 в. - 12 броя, а от 17 в. - 6 броя. Единствената кадийска книга от 16 в. е именно от каза София. Макар и фрагментарно запазен, S 344 е създаден през далечната 1550 г. и е без аналог в цялата колекция.

Софийските сиджили са уникални и по една друга причина. През по-голямата част от тези четири века София е административен център и седалище на управителя (бейлербея) на Румелия, най-важната сред провинциите на Османската империя. Това е и основният фактор за кадии на София задължително да бъдат назначавани авторитетни представители на висшата османската интелигенция (улема). Ислямският съдия тук се нарежда на водещо място в юридическата йерархия, като единствено неговите колеги от престолните и най-важни административно-религиозни центрове на империята като например Истанбул, Мека и Медина, Одрин, Бурса, Египет и др., са го превъзхождали по ранг. Кадията на София е имал влияние и върху по-малките административни центрове. Благодарение на това в софийските сиджили се е записвала информация не само за сравнително близките касаби, като Ихтиман, Самоков, Радомир, Трън, Враца, Видин, Пазарджик, Брезник, Шумен, Етрополе, Дупница, Ниш, Пирот, Благоевград, но и за важни твърдини, отстоящи на стотици километри - Белград, Янина, албанските земи и др. Нерядко през града преминават и отсядат за кратко дипломатически представители от Европа (S 25, с.5, док. 3), а с търговия се занимават предприемчиви търговци дори от далечен Иран (S 149, с. 21б, док. 3).

Въпреки множеството документи по държавни въпроси или преписи на султански заповеди, и тук, както в повечето сиджили, безспорно преобладават сведенията за самия град София с множеството му махали, близките села и населението. Именно чрез критичен анализ на записаните данъчни задължения, хилядите нотариални заверки, покупко-продажби на движимо и недвижимо имущество, спорове за наследства, бракосъчетания, разводи и криминални казуси, които съдържа почти всеки сиджил, може да се конструира най-точната картина на ежедневието, бита и благосъстоянието на софиянеца през периода на османското владичество. В документите се разкрива един напълно различен град, който все още не е напълно изследван, с непознати махали, улици, чешми, джамии, църкви, манастири и др. Данните са напълно достатъчни, за да се изготви подробна карта на този вече несъществуващ и по ориенталски пъстър град, какъвто е бил София. Отделно могат да послужат и за установяването на етническия характер на селището, хронологическите промени и тенденции.

Освен вече посочените и де факто стандартните за сиджилите вписвания, в някои от кадийските книги се открива и не толкова характерна за този тип архиви информация. Много от архивните единици съдържат специфични сведения за войните, които води Османската държава. Документи за сблъсъци с могъщия източен враг Персия и битки край Тебриз с участието на българи намираме още в най-ранния сиджил S 344. За сражения за тази важна крепост през 1724 г. четем и в S 306.

        

        Значително повече са сведенията за противоборството между османците и европейските велики сили през 18 и 19 в., при което от София, както от всички краища на империята, са били длъжни да оказват съответното съдействие, било с извънредни военновременни данъци, било с военни сили. В S 26 подробно е отбелязана войната с Русия от 1768-1774 г., от S 162 можем да научим за конфликта на два фронта от 1787-1792 г. - с Руската и Хабсбургската империи, а поредната чисто руско-турска война от 1806-1812 г. е отразена в S 29.

Интересни са и множеството документи за борбата на сръбския народ за независимост, започнала с въстанието на Карагеорги от 1804 г., и за отговора, който предприема османската власт. Те са записани предимно в два от сиджилите - S 29 и S 32.

От големия брой споменавания на разбойнически банди и непрестанните указания за борба с тях може да се направи извод, че това е бил основен и в голяма степен останал нерешен проблем. Очевидно властите в София не са имали ресурс да се справят с организираните шайки, действащи предимно в планинските райони. Според информацията в документите нападенията са сравнително чести, като са особено дръзки и интензивни през втората половина на 18-ти и началото на 19-ти век - размирни години, станали известни като “кърджалийско време”. Намираме сведения за безчинствата на известния с жестокостта си кърджалия от началото 19 в. Кара Фейзи, чийто основен район на действие е именно близкия до София Брезнишки край (S 164, л. 8а, док. 1). От данните за нападения срещу висши държавни чиновници през този труден и очевидно изпълнен с опасности за местното население период съдим за изключителната дързост на разбойниците в Софийско (S 311 (8), л. 1б, док. 1). Още документи за престъпните банди, действащи по цяла Румелия, има в S 22, S 23, S 165, S 308, S 309 bis (1), S 311 (7), S 312 (1), S 347.

В почти всички кадийски книги са отбелязани и многобройните джамии, медресета и вакъфи в София, както и назначенията на имами, мюезини, управители на ислямски религиозни фондации. Срещат се, макар и значително по-рядко, документи за конфесионалните практики и живот на немюсюлманските общини: за отношението на властта към църквите и манастирите (напр. S 22, с. 19); към лидера на християнската общност владиката (напр. S 1 bis, л. 5б, док. 1; S 25, л. 5б, док. 3); към многолюдната еврейска диаспора (напр. S 16, с. 61; S 25, с. 104; S 166, с. 85) и др.

Центробежните процеси през късния период на Османската империя също са добре документирани във водените от софийските кадии книги. S 165 bis е почти изцяло посветен на отчаяните опити на централната власт от 1797-1798 г. да се справи с отцепника във Видин Осман Пазвантоглу, а в редица документи от S 309 bis (4) се разкриват действията на Али паша Янински от 1819-1820 г.

За съжаление не всички сиджили на Софийския шериатски съд, които са постъпили в Националната библиотека след основаването ѝ са достигнали до наши дни. Един от най-ценните и ранни екземпляри от средата на 16 в. (S 313) е бил унищожен в резултат на англо-американските бомбардировки над София от началото на 1944 г. Подобна е съдбата и на няколко други кадийски книги, завинаги изгубени като извори за историята на София и общо на българските земи. Цяло щастие е, че част от документите, съдържащи се в тях, са били преведени още през първата половина на 20 в. от изтъкнати ориенталисти, работили в архива на Библиотеката. Полският учен Ян Гжегожевски още през 1912 г. издава в превод и паралелен текст на арабица почти целия сиджил със сигнатура S 7 от 1780-81 г., а Гълъб Гълъбов и Херберт Дуда публикуват на немски език стотици документи от така ценния S 313. Преводи на отделни документи от други несъществуващи вече сиджили (напр. S 3, S 314) са правени и от специалисти като Диаманди Ихчиев, Йосиф Кабрда, Панчо Дорев, Атанас Христов и др.

Съдебните книги на Софийския шериатски съд представляват първичен изворов материал без аналог за историята на българската столица. Данните, съдържащи се в тях, свидетелстват за развитието на града и околните селища (много от които днес са квартали на София) за период от 4 века - от 1550 до 1846 г. Макар и напълно достъпни от десетилетия, изследователите могат да открият непубликувана до момента информация за разнородния етнически състав на населението, имотното му състояние и данъчната тежест, за роби от различни народности и континенти, за политиката на османската власт към немюсюлманите, за локалната, а понякога и международна търговия, биографична и генеалогическа информация и не на последно място за традиционното и шериатско правораздаване по нашите земи.

Допълнителна литература с информация за колекцията Софийски сиджили: