До

членовете на катедра “Социология”

на Югозападен университет “Неофит Рилски”,

Благоевград

ОТВОРЕНО ПИСМО

Колеги,

В продължение на близо 11 години, откакто работя в Катедрата, няма нито един случай да съм отсъствала от заседание по неуважителни причини. Добре разбирате, че не всички заседания са ми били приятни, но съм считала присъствието си на тях за свой дълг. Поведението на Катедрата през настоящата учебна година и по-специално от началото на летния семестър обаче ме накара да променя позицията си по този въпрос.

Може би Катедрата не е длъжна да ме уведомява за разписа. Може би е мой проблем как по време на ваканция и при липса на служебен транспорт съм се сдобивала с графика на часовете на задочниците. Може би е в реда на нещата да обикалям от факултет на факултет, от катедра на катедра и да питам дали случайно не сте ми предоставили някакви часове там. Може би имате право да не ми съобщите, че сте решили (на заседание, за което не знам? на кафе?) да водя упражнения върху дисциплина, за която нямам никакво понятие; и да ми предоставите програмата няколко седмици, след като съм започнала да ги водя. Може би е трябвало да се науча да чета мислите на титулярите си, за да разбера кога точно, след няколко години безпроблемна съвместна работа, те са решели, че не ги държа достатъчно в течение какво преподавам. Може би докладните записки са по-удачна форма на отношения между титуляр и асистент от личната комуникация. Може би е нормално, когато асистент влезе в кабинета на свой титуляр, последният да го изхвърли физически от стаята. Може би има неписано правило, по силата на което асистентите на катедрата с изключение на мен имат право да запазят и използват ключа от стария кабинет, а ако аз не съм върнала съответния ключ, съм крадец. И така нататък, и така нататък.

Може би няма формално правило, което да възпира Катедрата от вършене на подобни неща, затова и не ви “връзвам кусур” за тях, а ги оставям на вашата съвест и отношение към професията.

Ала има нещо, колеги, което се нарича “академична натовареност”. Обикновено то се гласува през май месец, след което се утвърждава на Факултетен съвет. Промяната на норматива на незащитилите асистенти наложи преизчисляване на академичната натовареност в началото на настоящата учебна година. Това обаче не прамахва санкцията на Факултетния съвет. Решенията за академичната натовареност, колеги, не се променят в хода на учебната година по усмотрение на катедрите, без съгласуване с факултета. Не може в началото на учебната година да сте гласували едни часове за даден преподавател, а в началото на втория семестър да се окаже, че част от тях просто ги няма. Че преподавателят не ви е симпатичен или че не сте доволни от работата му през първия семестър не следва да е основание за подобен произвол.

Та какво се получава, колеги? Аз съвестно идвам на катедрени заседания, на които се налага да търпя вашите крясъци, клевети, заплахи и прочее форми на психически тормоз. Катедрата, от своя страна, нарушава своите задължения единствено защото... не й харесвам. Щом е така, на мен пък не ми харесва да ходя на катедрени заседания. Следвайки вашия светъл пример, реших да започна да ходя на заседания само ако имам настроение за това. Защото съблюдаването на абстрактното понятие за дълг няма смисъл в общност, която не го зачита. На заседанието на 03 април не ми се ходи. Имам някои идеи за по-приятно прекарване на времето си. А и пушачите от вас ще имат възможност да си пушат на спокойствие, без да се чувстват “наблюдавани” от мен.

Колеги, ако желаете, предложете ме за колкото и каквито административни наказания прецените поради неявяването ми на катедрено заседание. Само не забравяйте да приложите и настоящото писмо. Впрочем и да не го приложите, аз сама ще го предоставя, където се наложи.

С пожелание за приятно, ползотворно и институционално коректно заседание,

Светла Енчева

София, 02 април 2009 година.