СТАНОВИЩЕ
На СРОКСОС за стопанисването на студентските общежития
Регламентираното след 1996 г. стопанисване на студентските общежития и столове (СОС) от висшите училища е неподходящо за качествено предлагане на условия за отдих и извънучебна дейност, както и на нормална социално – битова среда.
1. Нарушения от страна на висшите училища в стопанисването на поверените им общежития:
Неспазване на “Наредба за ползване на студентски общежития и столове” (НПСОС), скрито зад делегираната им академична автономия;
Неспазване на сроковете за извършване на ремонти, подмяна на инвентар;
Манипулиране на студентски комисии, които са функционално обвързани със структурите на Университета и нямат независимост. Непълно спазване на НПСОС относно съвместно управление между университетска администрация и студентско представителство;
Дискриминация на български студенти за сметка на чуждестранни, които заплащат по-високи такси и се толерират поради финансови съображения на университетите. Това води до отлив на наши студенти, желаещи да се обучават в платена форма на обучение (поради липса на общежития за тях) и до финансова дискриминация на български граждани спрямо чуждестранни в държавно учреждение;
Лошо стопанисване на столовете, допускане в тях на външни хора (не студенти), като за тях се ползва държавна субсидия, лоша хигиена, значителни отклонения от регламентираните порциони, предоставяне на сградите на столовете за ползване от външни организации (пример – ТУ-София (частна фирма “Денима”), ХМТУ (дискотека, в момента липса на стол), УНСС (приземни етажи предоставени на заведения) и др.);
Неясно отчитане на консумативни разноски (топло-, и електроенергия, студена вода), като наемателите имат затруднен достъп до реалната методика на отчитане. Несправедливо разпределение на консумативните разноски поради липса индивидуални електро – и водомери,
Неяснота с изразходването на депозитите, които при никакви условия не се връщат на живущите и не се съгласуват с учащите;
Налагане на фирми и доставчици, без студентско участие. Това води до некачествени фирми за поддръжка и ремонтни дейности;
Нерегламентирано настаняване на преподаватели, администрация, служители и др. външни за общежитията живущи;
Неспособност за справяне с вътрешния ред в общежитията;
Неконтролируемо и несъгласувано с учащите отдаване на външните тела към блоковете за магазини, заведения, нарушаващи спокойствието на живущите и внасящи дискомфорт в тяхното пребиваване;
Некоректно обявяване на броя студенти спрямо наличните свободни места за студенти от други висши училища като свободните места се предоставят студенти без право на общежития, служители, външни хора;
Липса на професионалисти в управлението на общежитията. Академичните титли и заетост в учебния и научен процес на началниците на поделенията за общежития на отделните училища не са достатъчна предпоставка за качествено управление и разбиране на социално-битовите въпроси на младите хора;
Липса на воля и желание за отстояване правото на наемателите за спокойствие (нарушавано от строежи, външни заведения и др.). Контролът на вътрешния ред не е на нужното ниво – от входната врата (където фиктивни фирми назначават портиер-охранители в напреднала възраст и без опит) до вътрешните стаи, в които пребивават множество нелегално живущи и се организират шумни увеселения. Това води, от опасност от дребни нарушения, до грабежи, побои, дори и до опасност от терористичен акт (поради пребиваването на учащи от множество етнически групи, държави и националности).
Разграничаването на студентските блокове от общинските структури води до безстопанствено отношение на общинските органи към междублоковите пространства, парковете и инфраструктурата на Студентски град като цяло. Индикатор за това са многобройните незаконни строежи, разбитите пътища и пътеки, липсата на осветление в паркове и междублокови пространства, неконтролируемия пътен трафик и паркиране, бездомните кучета, нередовният градски транспорт. Разделянето на общинско и Университетско управление води до изолация на студентите като страна във взаимоотношенията – страни са единствено общинските органи и академичното ръководство.
2. Концентрирането на управлението в единен държавен орган за управление би довело до:
Минимизиране на административните разходи;
Намаляване на корупционните практики, поради премахване на автономните административни органи, върху които е трудно упражняването на държавен и обществен контрол;
По-добра прозрачност и справедливост при разпределения на местата за различни учебни заведения;
Отговорност на държавните органи и по-добро стопанисване на междублоковите пространства, зелените площи, осветлението, пътната инфраструктура и др., които ще са единна система със студентските общежития;
Учащите ще бъдат пълноценни граждани на общината, а не наематели на Университета – като по-този начин сами ще се грижат за правата си, а не посредника – Университет, който няма воля и заинтересованост за това. Посредничеството на Университета спрямо държавните органи изкривява проблемите и желанията на живущите;
По-ефективно разпределение на средствата за ремонти, които няма да се разпределят за други дейности (учебна, научна и др.), а ще бъдат строго целеви. Подобрен контрол на държавните органи;
По-висок професионализъм и качество на административните органи;
Функционална независимост на студентските комисии от Университета;
По-добра сигурност и контрол на вътрешния ред, поради подобрена координация между държавните органи (полиция, пожарна и аварийни служби, общински охранителни органи и др.).
3. Предложения:
Предлагаме поемане на стопанисването на общежитията да се поеме от държавен орган, който да съгласува дейността си с висшите училища, но да е независим от тях, с цел премахване на вътрешно Университетското влияние и издигане на интересите на отделни Университети, факултети и академични представители в ущърб на закони, наредби и справедливост;
Да се проучи възможността, земята на и около студентските общежития да се преобразува в публична държавна собственост, да се спрат незаконните строежи, незаконно отдаване на заведения, паркиране и превръщането на Студентски град в зона на безредие и корупция, което не позволява качествен отдих и обучение на над 40 хил. български студенти. Предлагаме проучване на възможността за обособяване на Студентски град като учебно-научен кампус под държавна опека;
Да се запази участието на студенти в управлението на общежитията, но изкарано висшите училища, то да стане наистина независимо от учебния процес и влияние от страна на ръководството. Да се осигури финансиране на работата на представители на учащите и възможност за по-нататъшно развитие в социалната сфера на млади хора, с добър стаж и опит;
Предлагаме да се създаде обща между-университетска социално-битова комисия по регулиране и контрол на експлоатацията на общежитията, столовете и зелените площи на територията на столичния учебно-научен кампус, в която учащите (студенти и докторанти) да имат мнозинство.
4. Мотиви и допълнения:
Обосновката за преминаване към държавна форма на управление и стопанисване, а не към общинска или частна е обусловена от липсата на доверие към общинските органи и частните интереси, които нямат интерес да се справят с опазването на зелените площи, регулиране на строежите, осветлението, уличния трафик и въобще поддръжката на инфраструктурата на Студентски град. Освен това, живущите в Студентски град са временно пребиваващи и не внасят местни данъци и такси към общината, а данъците на родителите им отиват в държавния бюджет, затова е логично не общински власти да поемат стопанисването, а държавни органи със съответната нормативна и законова база. Налагането на частни интереси и свободно ценообразуване не може да бъде в интерес на една социална придобивка на студенти, които се обучават в държавни висши училища.
Доказателство за конфликта между частни интереси и тези на учащите е несъгласуваното разрастване на строежите в самия Студентски град (вж. резултати от анкети на учащите от ТУ-София). До голяма степен лошите условия за учебна дейност и отдих на студентите се дължат не само на вътрешни фактори, но най-вече на външни, което се вижда от представителните данни от студентските анкети.
Евентуално частно стопанисване би довело до още по-голяма липса на прозрачност при настаняване, нарушения в отчитането на консумативи и разходване на депозити. Многобройни са примерите, когато частни фирми поемат ремонтни и обслужващи дейности (ремонти в стаи и общи помещения, асансьори, охрана, обезпаразитяване, доставка на интернет и др.), които не са достатъчно качествени и са обект на множество злоупотреби.
Пречки за навлизане на частно стопанисване са, както липсата на нормативни и законови предпоставки, така и липсата на обективен анализ на сегашното положение в общежитията, виновниците за отклоняване на средства и лошо стопанисване и най-вече липсата на държавен контрол в общежития, стопанисвани от бюджетно предприятие и на значителна бюджетна издръжка.