Откъс от П Р О Т О К О Л № 4 от заседание на Факултетния съвет на Филологическия факултет, проведено на 15.04.2008 г.

Присъстват: доц. д-р Антони Стоилов, проф. д.ф.н Цветан Ракьовски, проф. д.ф.н. Енчо Мутафов, доц. д-р Радка Кърлова, доц. д-р Владимир Трендафилов, доц. д-р Светла Томанова, доц. д-р Евдокия Христова, доц. д-р Анжелина Пенчева, доц. д-р Елена Чаушева, доц. д-р Лилия Илиева, доц. д-р Магдалена Панайотова, доц. д-р Елена Тачева, доц. д-р Стилиян Стоянов, д-р Даринка Караджова, гл. ас. д-р Роман Хаджикосев, гл. ас. д-р Антоанета Михайлова, ас. Люба Атанасова, студентите Мария Чорбаджийска и Милица Караджова

Отсъстват:

В чужбина – доц. д-р Маринела Вълчанова – неплатен отпуск, доц. д-р Елисавета Бояджиева – командировка.

Отсъстват още:доц. д-р Петър Воденичаров, доц. д-р Сашо Рангелов, Емил Петков

Списъчен състав 24.

Редуциран състав 22.

Присъстват 19.

Отсъстват 5.

По шеста точка: Разни

6.1. Относно: Осигуряване на норматив на гл. ас. д-р Петър Дошков, за летния семестър на учебната 2007/2008 г.

Доц. Стоилов – Преди 3-4 години беше отстранен гл. ас. д-р Петър Дошков. Проточиха се безбройни дела ... Не искам да влизам в подробности. Последната инстанция на съда е преценила, че той трябва да бъде възстановен на работа в университета, т.е при нас. Това означава, че Университетът не може да обжалва това решение. Тази последна инстанция е преценила, че той трябва да бъде възстановен на работа. Естествено, колелото се задвижва в обратна посока. От ръководството на Университета и след справка с отдел ТРЗ бях уведомен да се направи необходимото на гл. ас. Петър Дошков да бъдат възложени часове, пропорционално на времето, което му остава за работа до края на учебната година, т.е. до края на семестъра. Тези часове са изчислени. Говорихме в Катедрата по български език, проведено беше заседание, и излязохме с предложение какви курсове да му бъдат дадени и с какви дисциплини. В чл. 26, т. 7 от Закона за висше образование гласи, „че факултетният съвет ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав.” Това е процедура, която ние правим винаги в края на всяка учебна година за следващата учебна година, с която ние гласуваме натовареността на всички преподаватели. Натовареността за гл. ас. П. Дошков не е направена по разбираеми причини – не му е определяна натовареност и тя не е гласувана на факултетен съвет, защото той не беше на работа, отстранен беше от университета. Има и още нещо – на заседанието си катедреният съвет на катедрата по български език гласува на гл. Ас. Д-р Петър Дошков да бъде възложен и лекционен курс. Казвам и лекционен курс, защото са му възложени и семинарни занятия, упражнения. Следователно освен че трябва да гласуваме натовареността му до края на годината, ние трябва да гласуваме и за това той да води възложения му лекционен курс, тъй като е нехабилитиран. Затова предлагам да гласуваме натовареността му и когато той получи нужните гласове, да гласуваме за конкретното възлагане на лекционния курс, тъй като той е нехабилитиран. Съгласно изискванията тези часове трябва да се възложат от Факултетния съвет. Натовареността се гласува явно.

Който е съгласен на гл. ас. Петър Дошков да му бъде гласувана натовареност до края на тази учебна година, моля да гласува.

Доц. Илиева – Какви ще бъдат последиците, ако не му гласуваме часове?

Доц. Стоилов – Гл. ас. Дошков е възстановен от съда. След като е възстановен от съда и ако, казано чисто теоретично, ние не му възложим часове, то тогава по думите на юрисконсулта на университета, гл. Ас. Д-р Петър Дошков трябва да бъде в някаква фаза на „престой”. Не ми е много ясно какво означава това - вероятно ще си получава заплата, но няма да взема часове. Това, което сега коментираме, като казус ще възникне и от новата учебна година. Ние пак ще трябва да му разпределим часове, пак трябва да бъдат гласувани от Факултетния съвет, пак трябва да го гласуваме, ако му бъде възложен лекционен курс, за да го води, тъй като той е нехабилитиран. Това, което правим сега тук, трябва да го направим и от новата учебна година.

Доц. Илиева – Какво значи „фаза на престой”? Може би ще има период, в който няма да води занятия! Ние сме предвидили от тази седмица да влиза в часове. Преподавателите са предупредени.

Доц. Стоилов – Това означава, че ако не му ги гласуваме, няма да ги вземе. Тогава университетът е длъжен, тъй като не може да му осигури норматив, не може да му подсигури работа, да му дава заплатата, но няма да влиза в час. Така бях информиран.

Доц. Кърлова – Той ще получи за три години обезщетение.

Проф. Ракьовски – Аз доколкото знам, няма да получи обезщетение. Искам да задам няколко въпроса към целия Факултетен съвет. Ако преминем към фаза гласуване, аз няма да гласувам „за” и ще кажа защо.

В средата на месец април, всеки от Катедрата по български език да дели от часовете си, за да ги дава на човек, който идва от изневиделица, някак си внезапно, не е логично. Съдя по себе си като ръководител на катедра и като преподавател. Аз сега не бих могъл да делегирам права, на когото и да било, да поеме моите часове при условие, че аз съм жив, здрав съм, идвам на работа. Това означава, че ако аз досега съм минал 2/3 от материала, да делегирам права на човек, разбира се, не е външен, той е бил в нашия факултет, да води моите -1/3 от оставащите часове. Няма да го направя. От друга страна, аз си мисля, че колегата Дошков се върна с рогата напред като победител, като освободител. Бях свидетел на редица негови пози, жестове, сцени, демонстрации. Не знам, насила ли са, или са плод на комплекси! Предполагам, че са и на едното, и на другото. Не бих могъл да приема едно поведение - да влезе в Учебен отдел със заплашителни фрази, да влезе във факултетната канцелария, показвайки издутия си джоб, с предупреждение, че носи пистолет – това за мене е абсурд. Това не е нормално поведение в институция като нашата. Нека моите думи да бъдат протоколирани. В „Каменица” преди десет дена, съвсем така чорбаджийски дойде до моята маса и каза „Ти ще подпишеш ли нашата петиция?” Аз му казах „Какви ли не петиции съм подписвал, искам да я видя.” Така и не разбрах тая петиция каква е, чия е, срещу кого е, за какво е. Не ме и интересуваше, защото аз нямаше да я подпиша. Демонстрациите, които този човек проявява, поведението му, не ми харесват. Аз сега, ако има гласуване, ще гласувам против.

Доц. Илиева – Аз се чувствам длъжна да кажа няколко думи във връзка със случая Дошков. Може би, не всички са информирани, че съществуват няколко форума, които занимават българската общественост със случая Дошков. Може да се каже, че този случай е нашумял. Един от неговите блогове е посещаван от над 23 хиляди души през миналата седмица, когато имах неблагоразумието да вляза. Твърде много хора се интересуват по един така некомпетентен начин. „Какво става със случая Дошков?” Пред българската общественост и пред телевизия, и в печатни медии, а не само по електронните, случаят се представя така: „Дошков е дал интервю пред някаква местна кабелна телевизия, в която е изобличил конкретни хора в корупция и на другия ден бил уволнен дисциплинарно.” Това е, което е известно на обществеността. Ние знаем какъв е случаят. Лично моето мнение е, че става дума за клиничен случай, за човек който, това съм го изказала от въпросните форуми, където той ме принуди да се намеся, защото публикува мое лично писмо във форума и много ме злепостави. Принудих се да взема да отношение и да изкажа моето мнение и че той се нуждае от психическо лечение. Аз го изказвам и тука. Нищо не може да се направи при положение, че неговите близки не могат да преценят какво му е състоянието. Човек, който заплашва с пистолет, наистина е много трудно да бъде допуснат пред студентите. Той много лесно може да бъде освидетелстван, ако бъде предоставен на медицинските власти. Няма кой да свърши тази работа. Такова ни е законодателството, че това става много трудно. Моето колебание за тези часове, които ние му гласувахме, тъй като това беше административно изискване за нас. Как един човек в такова психическо състояние ще бъде пускан пред студенти. Знаете какви случаи има с масови убийства в различни учебни заведения. У нас в дълбока древност – в едно студентско общежитие. Аз радост слушам тази възможност да се отложи идването на Дошков, като не му се гласуват часове. Нашето административно ръководство, което не си е свършило работата, защото той не случайно е върнат, да го уволни по процедурно законен път. За да бъде върнат, той е бил уволнен по процедурно незаконен път. Нашето ръководство да поеме отговорността да му плаща заплата за това време. Аз уважава Дошков и като човек, и като специалист, но моето мнение е, че той е неадекватен, агресивен, опасно агресивен. Той създаде едно широко обществено мнение, дори и за нашето поведение на мижитурки, цитирам форумите, които са допуснали техен колега да бъде несправедливо обвинен затова, че изобличил някого в корупция. Ние през това време сме си „мълчали”. Ние всички знаем, че не е така. Ако може да отложим неговото връщане, а после ще му мислим.

Проф. Ракьовски – На мен ми прави впечатление, аз също съм влизал в този блог, извинявайте доц. Илиева, че Ви прекъснах. В блога съм влизал много пъти, за да видя за какво става дума. Направи ми впечатление, че там се въртят факти, които са непълни. Там ги нямаше студентските оплаквания. Нямаше ги докладните от студентите до предишния декан относно поведението на Дошков. Цялата тази история ми прилича на една манипулирана кампания. Той си я е направил, както е сметнал за добре от гледна точка на собствената си кауза. Нито дума, нито буква няма за онези отношения, които се заформиха между него и студентите, които завършиха преди две-три години (Българска филология). И дума няма за това в блога. А трябваше да има. Ако искаме цялата истина, трябва да бъде цялата. С какво право ние ще вкараме един човек, който, ако носи пистолет в университета, според мен също е за освидетелстване, сред студенти във втори курс от Българска филология!

Имаме ли това право? Ами ако нещо стане! Тогава ние, всички заедно, трябва да си посипем главата с пепел и да изчезнем оттука. Представете си, че той наистина , че в издутия си джоб наистина е носил пистолет! Всичко може да се случи! В този луд свят има страшно много объркани хора. Един Бог знае как те могат да действат, когато бъдат предизвикани. Аз няма да гласувам той да бъде възстановен на работа. Не часове. Не искам да гласувам по какъвто и да е повод за неговото възстановяване. Това, че някой юрист в Университета не си е свършил работата, това е проблем на юридическата обезпеченост на нашия университет. Изключително слаби са нашите юристи. Знаем кои са, да не отиваме нататък.

Доц. Кърлова – Колеги, искам да кажа само няколко неща. Напълно съм съгласна с това, което каза проф. Ракьовски. Що се отнася до Дошков, всичко това, което той казва е истина. Тук има един проблем, който ние, Факултетният съвет, не можем да решим. Той е уволнен дисциплинарно, но не са спазени процедурите. По Кодекса на труда има нарушения и затова Върховния съд го връща. Тези колеги, които са от по-преди си спомнят, че най-напред той беше уволнен дисциплинарно. Аз имах „щастието” да бъда бита от него, но поради съзнателно нарушение на процедурата от тогавашния ректор, той беше върнат. Сега нарушението е по-голямо, защото не е минало през Факултетен съвет. Законът изисква всички, които са избрани от факултетен съвет и са назначени на длъжност се освобождават от длъжност също от факултетния съвет. Така че ние не можем да направим нищо в момента. Той е възстановен и ние сме длъжни да му осигурим необходимата част от норматива.

Когато Катедрата по български език се събра, всички ние решихме, че много по-добре е да му се осигурят часове за норматив, отколкото да се води спор с него. И затова Катедрата по български език предлага Факултетният съвет да му гласува съответни часове като хорариум.

Гл. ас. Михайлова - Колеги, аз се опитвам да погледна случая от страната на студентите. Предвид на това, че през м. октомври 2007 г. ми се наложи да поема една група от ас. Анелия Тодорова, която е в Германия, а преди една седмица още една група, която е на ас. Галина Адамова. На студентите това в никакъв случай не се отразява добре. Един месец преди завършване на учебната година. Ако стигнем до гласуване, аз не бих искала да гласувам против решението на колегите от Катедрата по български език, те си познават човека, те знаят от кого вземат часове, защо ги вземат, но аз ще бъда въздържала се, защото от гледна точка на студентите това не е оправдано.

Проф. Мутафов – Моето мнение се различава доста от изказаните дотук. Ще го формулирам като въпрос. Може да излезе като единичен случай спрямо случая Дошков. Имам два въпроса към Факултетния съвет.

1. Такъв ли беше Дошков преди няколко години, какъвто е сега?

Доц. Христова – Да.

Проф. Мутафов – Не беше такъв. Аз присъствах на това заседание. Спомням си много добре как то протече. Сега не мога да възстановя по факти, но си спомням много неща.

Познавам този човек от малко по-различен ъгъл. Той не е това, което се опитват, колегите изказали се дотук, да го представят. Предложението да му се дадат часове, да видим как ще протечат нещата, е може би най-разумно. Това го направи и доц. Кърлова. Това е най-доброто предложение. Той може да съди и Факултета затова дали няма ....

2. Тези неща, в които ние можем да го обвиним, да ли не се дължат на работа във Факултета.?

Разсъждавам на глас. Предполагаемо. Ще го кажа доста директно Той беше доведен до лудост именно тук. Това е моето мнение. Нека да не избързваме така хорово, единодушно. Нещата не са толкова еднозначни при този човек.

Доц. Стоянов - Не мислех да се изказвам, но повод ми даде проф. Мутафов. Дълбоко не съм съгласен, че Факултетният съвет е довел Петър Дошков до едно или друго. Колегите от Катедрата по български език знаят, че там не се попълваше книга. Факултетът, сме всичките ние. Дълбоко не съм съгласен, че ние сме го докарали на това ... По отношение на това кой как ще гласува, аз мисля ... ако се стигне до гласуване, аз бих гласувал като гл. ас. Антоанета Михайлова. Не мога да го реша за себе си този казус. От една страна ще е лошо. На мен не ми гласуват часове. Аз си получавам заплатата. От друга страна, наистина, как да стане тая работа? Един месец преди края на учебната година ние пускаме човек при студентите, някак си ... Ползваме ги един вид като опитни зайчета. Не мога да реша казуса за себе си, затова ви казвам и моето гласуване какво ще бъде.

Доц. Трендафилов – Колеги, това име аз за първи път чувам. Как започна казусът Дошков и с какво.

Всички вкупом – Това е много дълго

Доц. Стоилов – Разговорът е много дълъг и не му е сега и тук мястото, сега трябва да решим друг въпрос и нека съсредоточим вниманието си върху него..

Доц. Христова – Присъединявам се към думите на доц. Стоянов. Много обидно прозвуча това, което каза проф. Мутафов. Цитирам точно: „Че той тук е докаран до лудост.” Този въпрос може да се дискутира. Ако се дискутира ще се посочат много конкретни неща. Едва ли ще има човек, от присъстващите тук, който да не сподели такива неща. И не само Факултетът, наистина еднозначно отношение на колегата към нас и не само към Факултета, но и към много други колеги, които са вън от Факултета.

За студентите да не говорим. Там поведението му е стигало и надхвърляло цинизма, които думи могат да се докажат с много конкретни неща.

Има един друг момент, за който аз сега в момента си помислих, защото започвам да се досещам какво е „явлението Дошков”. Пак проф. Мутафов казва: „Че са взети часове”. .... Тези часове не са взети от никого. Аз и доц. Стоилов на добра воля даваме по два часа лекции по дисциплина, която той никога не е чел. Ще приеме ли, няма ли да приеме, това не мога да го обсъждам. Дават му се и упражнения само и само да могат да се направят необходимите 96 часа. Това са нужните, които той трябва да направи до края на учебната година.

В момента започвам да се съмнявам, дай Боже да съм лош пророк, че наесен, когато започне разпределението, тази добра воля изобщо няма да я отчете и ще започнат гонения, че той пак трябва да вземе тези часове. Тези часове ние ги водим години наред, повече от десет. Претенциите ще бъдат към тези часове.

Какво следва оттук нататък? Дай Боже да съм лош пророк и да правя лош сценарии. При това положение, както са претърпявали наши колеги случката, ще претърпим аз и доц. Стоилов и колегата, която води упражненията. Отваряне на вратата с псувни, едва ли не и с ритници. Махай се оттука, аз ще водя тези часове. Коя си ти? Следват стотици комплименти.

Проф. Мутафов, моите безкрайни уважения към Вас. Може би, Вие сте единственият човек, или едва повече от ... такива, които ще се съберат като Вас на едната ми ръка, които директно ни обвинихте, че ние, всъщност Факултетът, „че ние сме довели до лудост”. Може да се говори по тоя въпрос кой до какво, кога и как е доведен до тоя, ако може да се нарече комуникативен акт, с колегата. Нека да се протоколира, че тези часове се дават временно само, дори и като предложение, да се вземат и да се гласуват от Факултетния съвет, само и за този период от време, който остава. Оттук нататък, до края на учебната година. Ако той си поеме нормално, защото и ....., което беше преди уволнението. Това е колеги.

Доц. Илиева – Дошков няма обвинения към нашия факултет. Всичките му обвинения са към Правно-историческия факултет, който според него и според неколцина - 2-3 асистенти от този университет, трябва да бъде закрит.

Зададох въпрос във форума „Защо той работи във Филологическия факултет, а обвинява друг факултет в корупция”. Той няма претенции към нашия факултет. Единственото, което мен ме притеснява е общественото мнение, което се е създало, „че той е несправедливо уволнен, защото е уличил хора във корупция”, а факултетът си е мълчал.

Доц. Стоилов – Казусът действително е доста сложен. Не мога да съдя когото и да било за това какво мисли, както и за начина по който го разбира. Това си е право на всеки. Логично е да има мнения „за” и „против”. В крайна сметка така е демократично. Няма да се крием. Това е демокрацията. В крайна сметка всеки си има някакво мнение. Разбира се, категорично не съм съгласен с това „че във факултета колегата Дошков бил докаран до лудост”, защото ако има отношение от факултета към него, то е било да му бъде предоставяно всичко. Никога нищо не му е било отказвано. Това, което аз зная като факти: Спомням си случая, когато една папка кандидатстудентски работи той си занесе вкъщи. Това означава, че ако на този факт се погледне сериозно, трябваше да бъде анулирана цялата кандидатстудентска кампания и на 4-5 хиляди души участници да се възстановяват разходи. Скандалът щеше да бъде грандиозен и щеше да рефлектира върху университета и нашите колеги преподаватели. Университетското ръководство прояви някаква мъдрост тогава, но не толкова заради колегата Дошков, а заради имиджа на университета. Имаше и някакви твърдения, че Славянската филология не била акредитирана специалност. Да изключим последната акредитация, на преди това също имаше акредитация, но не с такава оценка. Той обаче твърдеше, че няма оценка и че била отказана акредитация, което, изобщо не е правилно. От тази гледна точка аз също се безпокоя от това какъв път ще поеме в своето поведение той.

От друга страна доц. Христова спомена, че ние сме двамата, които на добра воля му предоставяме нашите часове. Не ми се иска да ме питате какво трябва да обяснявам, когато студентите от Славянска филология ме попитат какво се случва и защо трябва да се разделим временно. Отговорът е изключително неприятен и общо взето се срамувам да ги гледам в очите, защото трябва да се направи някакъв компромис, за да се докаже дали колегата Дошков занапред ще остане някакъв преподавател или изобщо колега, който ще си върши работата така, както би трябвало да я върши и както ние я вършим. Или просто ще поеме по един стар път, който знаем докъде води. Аз си позволявам да бъда малко наивен човек и си мисля така - дано тези 2 или 3 години извън университета да му са се отразили добре. Дано да си е дал сметка какво може да се случи, ако той продължи по добре познатия на всички ни начин отпреди години нататък, защото абсолютно нищо не пречи той да бъде уволнен отново без какъвто и да е мотив. Оттук нататък се започва спиралата с нови дела, години наред, и човек може да не издържи психически. Надявам се той да си даде сметка, защото не искам да си има психически или каквито и да са други проблеми. Друг е въпросът, че сякаш той най-малко прави да си ги няма тези проблеми. Затова в крайна сметка направих този компромис, поех риска, който поемам. За това, което спомена проф. Ракьовски, ми се иска дано да не се окаже прав. Много ми се иска и моите подозрения да не се сбъднат. В крайна сметка как стоят нещата?

Желанието на колегата Дошков, ние говорихме на два пъти откакто е тук, той е възстановен на 04.04.2008 г. Желанието му беше да започне от есента. От есента той няма как да започне, тъй като е възстановен на 04 април. От 15 април той ще бъде на работа. При това положение ръководството на университета – ректорът, заместник-ректорите, също са в основанието си да искат той да има натовареност пропорционално на времето, което ще бъде тук, за да може да имат основание да му изплащат заплата.

От друга страна, трябва да се опитаме да погледнем чисто юридически на казуса, защото, ако съм аз например, с моята правна култура, мога спокойно да си кажа „добре”. Могат да ми кажат, че няма часове, а има хора сред нас – и в момента са тук, на това заседание, които правят наднормени часове. Това означава, че часове има. След като има часове, защо тогава не ми ги предоставят? Оттук нататък той ще започне нови дела, и ще бъде прав, защото няма как на никого да обясним защо след като има часове, а това е видно от факта, че се правят наднормени, на него не му се възлагат. Дали да се даде шанс на Дошков, за да проверим действително, както казва доц. Кърлова, дали действително ще започне да върши работата така, както ни се иска, или ще ни злепостави, ще продължи по стария път. Затова моето предложение е такова: да гласуваме тези часове. Разбира се, аз го казвам да гласуваме. Всеки един от колегите ще реши как да гласува. Не мога да нареждам, не мога да искам от колегите да гласуват по какъвто и да е начин. Всеки преценява как да гласува. Това беше, което исках да кажа.

Доц. Чаушева – Това да го оставим за есента.

Доц. Стоилов – Ще се получи обратното. Ние ако не му дадем, не му гласуваме часове, ние просто го засилваме по оная писта да иска отговорност, да започне наново да търси неща, които никой не желае. Той ще започне отново да обвинява. Вчера имах един разговор в коридора, пред ректорския кабинет, съвсем случайно се засякохме. Каза: „Ще присъствам на Факултетния съвет. Ще ви искам отговорност затова, че провалихте бъдещето ми.” и т.н. Не искам да го коментирам. Ако ние не му предоставим тези часове, ние му даваме отново аргументи да има някакви претенции, които той не би трябвало да има реално. Достатъчно аргументи се изказаха и предлагам да пристъпим към гласуване. В резултат на това гласуване ще видим нататък какво да правим нататък.

Доц. Кърлова – Колегата Дошков е възстановен от 04 април 2008 г. Той има част от учебната година, за която той е длъжен да изпълни определен норматив. Ние получаваме нашите заплати за норматив. От тази дата до края на учебната година той трябва да изпълни този норматив. За да си получаваме заплата, ние я получаваме на базата на изпълнен норматив. Ако той не си изпълни норматива, няма основание да получава заплатата си. Затова имаме и отчетите за норматива. Ако ние не му дадем часове, той ще каже, че ние му пречим на работата, че не може да си прояви преподавателската работа, не ми дават часове. Реално ще се окаже, че ние не му даваме часове и не му даваме да работи. Моля ви се да гласуваме, защото инак получаваме ... Има закон, ако не си изпълниш норматива има санкции. Той иска да го възстановят, пък да си започва, когато иска. Да си получава заплата, извинявайте колеги, все пак има правила, които ние трябва да спазваме. Затова Катедрата гласувахме и решихме да му предложим часове, за да започне да си изпълнява служебните задължения. А не да бъдем обвинени, че ние му пречим да си изпълнява служебните задължения. Затова, а не че не съм съгласна с всички неща, които се казаха.

Проф. Ракьовски – Аз съм абсолютно сигурен, че той нищо няма да изпълни. Ако ние сега гласуваме той да бъде възстановен, той няма да си вземе часовете.

Доц. Кърлова –Той е възстановен от съда, а ние трябва да му дадем часове.

Проф. Ракьовски – Той ще бъде удовлетворен – часове до края на семестъра и всъщност му даваме правата той да си мисли, че е победител. Той, за мен, няма място в нито едно учебно заведение, не университет, в нито едно учебно заведение. Не може да посягаш на жена, пред свидетели, не можеш да посягаш на колега пред свидетели, не може да пишеш доноси и да се пишеш член на един преподавателски колектив, който се занимава и с научна работа, работа със студентите. По някакъв начин изгражда някакъв образ, не само индивидуален, но и колективен. Това е един изключително егоцентрично скроен човек, от който ние няма да имаме никаква полза. Ние не го възстановяваме на работа! Ние го правим победител. Съдът го направи победител, защото много от нещата, за които стана дума тук и работата му със студентите, и папката с кандидатстудентските работи, която той демонстративно изнесе от университета и я занесе вкъщи - много от тези неща не са присъствали в съда като опорна точка на защитата от страна на Университета.

Доц. Кърлова – Проф. Ракьовски, ние сме му гласували часове, които той трябва да вземе от следващия вторник. Ако не ги взема по Правилника на ЮЗУ и по Кодекса на труда може да му се налага санкция. Ако обаче не сме му възложили часове, той ще си получава заплатата без да работи. Всъщност негласуването на хорариум за Дошков означава Дошков да ползва привилегии, които не ползва никой от нас. Т.е. да си получава заплата, без да работи. Не мисля, че на колегите им харесва това. Проф. Ракьовски – Той има контратеза.

Доц. Кърлова – Той няма никаква контратеза.

Гл. ас.Михайлова – В кои специалности са му дадени часове?

Доц. Стоилов - Докладна записка от доц. д-р Лилия Илиева, ръководител на Катедрата по български език.

„Моля да внесете във Факултетния съвет за гласуване предложението на Катедрата по български език, гласувано на заседание на катедрения съвет от 12.04.2008 година, на гл. ас. д-р Петър Дошков да бъдат възложени за довършване до края на летния семестър на учебната 2007/2008 г. следните курсове:

2. Българска морфология ( 2ч. лекции, АФ1) - хорариум 30 ч.

3. Българска морфология (2 ч. лекции, СФ2) - хорариум 30 ч.

Предлагам на членовете на Факултетния съвет да одобрят предложението.”

Доц. Стоилов – има и упражнения от 36 часа.

Гл. ас. Михайлова – Категорично протестирам от името на студентите от специалност Английска филология, I курс. Много ви моля, доц. Бояджиева не е тук, това не е допустимо, което предлагате. Съберете студентите от специалност Английска филология със студентите от специалност Приложна лингвистика и да ги довърши доц. Евдокия Христова. Много ви моля, това ще бъде поредният удар при тия студенти.

Доц. Стоилов – Колеги, имате право да изразите мнението си чрез гласуването, нека не коментираме повече.

Гл. ас. Хаджикосев – Аз ще гласувам. Имал съм контакти с Дошков и те са били само в положително отношение. Оттука нататък ще гласувам срещу него, защото не искам да става дума във Факултета само за шамари, за побоища и за каквито и да било други ...

М. Чорбаджийска – Остава ни един месец до края на учебната година и ни го натрисат. Не може да ни дават някакъв човек, за който слушам вече час какви коментари се правят. Не може да ми казвате, че той се появил с пистолет, ами ако тръгне с него, ако той наистина е толкова зле и направи нещо? Кой отговаря и кой ще върне студентите?

Доц. Илиева – Благодаря на колежката. Това и аз казах. Как ще пуснем този човек пред студентите?

Доц. Стоилов – Колеги, очертаха се мненията, благодаря на всички. Пристъпваме към гласуване. Предложението е: Който от колегите, тук сме 19 души, комисията да брои гласовете, та който от колегите е съгласен да бъде гласувана натовареност до края на семестъра на гл. Ас. Д-р Дошков, т.е. до края на учебната година, моля да гласува?

Повтарям въпроса. Явно гласуване. Първо му гласуваме натовареност. Когато отидем към възлагане на часове на нехабилитиран да чете лекции, тогава гласуването ще бъде тайно.

Който е съгласен на гл. ас. д-р Петър Дошков да му възложена натовареност от 96 часа до края на учебната година, моля да гласува?

Доц. Караджова – Резултатите от гласуването са:

Гласували: 19 „Да”- 2 „Против” – 9 „Въздържали се” – 7

Доц. Стоилов – Колеги, 7 + 9 + 2 е равно на 18. А сме 19 души. Да повторим гласуването.

Който е за предложението да бъде предоставен норматив до края на учебната година от 96 часа на гл. ас. Петър Дошков, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 8, т. 7 от Закона за висше образование, моля да гласува.

Доц. Караждова - Да”- 2 „Против” – 9 „Въздържали се” – 8

Гласували: 19 „Да”- 2 „Против” – 9 „Въздържали се” – 8

Решение: Факултетният съвет на Филологическия факултет не гласува учебна натовареност от 96 часа на Петър Дошков, необходими му за норматив до края на учебната 2007/2008 година.

Доц. Стоилов - Колеги, при това положение става ненужно разглеждането на предложението на Катедрата по български език точно какви курсове да предложим на колегата Дошков, тъй като очевидно Факултетният съвет не разрешава на него да бъде възложен хорариум. Оттук нататък не можете да си представите какво ще се случи във Факултета - ще започнат наново приказки. Ще започне наново говорене, ще започнат наново неща, които не са за коментиране тук. Можеше случаят да се реши по съвсем друг начин, но така сме гласували, така сме решили.